Със зачестяването на вирусните инфекции през есента се увеличават и възпаленията на околоносните кухини – синусите. Всъщност истинско възпаление на синусите може да се получи едва след като при децата се сменят горните зъби.

Преди това околоносните кухини не са развити, а са загатнати като малки етмоидални клетки, които още кърмачетата ги имат. Затова от синузит може да се боледува след 8–10-годишна възраст. Иначе заболяването се среща във всички етапи от живота. Синусите се засягат по правило няколко дни след началото на вирусно заболяване, когато се насложи и бактериална инфекция. Но дори и тогава, ако синусът се дренира (т.е. възпалителната течност изтича свободно през носа), човек дори може и да не разбере, че е имал синузит. Максиларните синуси (тези от двете страни на носа) могат да се дренират само при легнало положение или при ниско наведена глава. Типичните оплаквания се явяват, когато се затворят отворите на синусите и в тях се натрупа гной.

Най-честите оплаквания са тежест в лицето и главоболие. Но понякога при тежка хрема също се получава т.нар. вакуумно главоболие, което се бърка със синузит. Става въпрос за един феномен, при който в синусите постъпва въздух, но поради набъбването от хремата не може да излиза и това причинява чувство за разпъване и главоболие. При истинския синузит от носа може внезапно да изтече голямо количество гнойна маса, при което понякога отичат и клепачите от страната на носа.

За диагностицирането на синузита използваме специални ехографи, които обаче дават графичен образ, а не снимка на синуса. При синузит на графиката се получава един зъбец, което почти 100 процента потвърждава диагнозата. Рентгеновите снимки са сложни за интерпретация, защото стари синузити дават петнисто засенчване в синуса, което често се бърка с остър процес. Моят опит от близо 40 години показва, че синузитът е едно от най-хипердиагностицираните заболявания. Обикновено пациентът няма синузит, а някой по-особен вид хрема, но му лепват тази диагноза. След това много трудно можем да го разубедим.

Лечението включва на първо място отбъбващи носни спрейове и капки. Ако това не помогне за дренажа на синуса, ушният лекар впръсква разреден адреналин на определено място в носа, за да се отворят проходите към синуса. Назначава се и антибиотик, за да се справим с бактериалната инфекция.

Преди време често се правеха и пункции и операции, но вече рядко се стига до тях, ако е проведено навременно и правилно първоначално лечение. Иначе, ако се наложи, пункцията не оставя никакви трайни негативни последствия, както някои пациенти се опасяват. Опитният УНГ специалист я извършва безболезнено.

Когато пациентът има синузит, но не му се обърне внимание, може да се развие гнойно-полипозен процес и тогава вече трябва да се оперира. Преминаването на инфекцията към мозъка се случва рядко, обикновено при хора с потиснат по различни причини имунитет.
След като при заболяването е постигнат добър дренаж (освобождаване) на синуса, може да се прилага и физиотерапия с много добър резултат. От физикалните методи много помагат загряващите процедури.

Голяма част от пациентите се интересуват от възможностите на фитотерапията и други алтернативни методи. Те имат своето място, но с проверени билкови препарати и използвани по лекарски съвет. Иначе поставянето на сок от лук, от морска краставичка и др. подобни по препоръка на съседката може да нанесе сериозни поражения. Виждал съм тежки отоци на мекото небце заради третирането с уж лечебни сокове. Глупаво е човек сам да усложнява състоянието си, вместо да се довери на лекаря.

След прекаран синузит е добре пациентът през лятото да отиде на море. Комплексното въздействие на слънцето, въздуха и морската вода укрепва организма.

-----------------------