Какво е  RDoC (Research Domain Criteria) ?  

Превод  на въведението за RDoC на официалната страница на Националния институт по Психично Здраве >   Какво е RDoC? 

RdoC e изследователска структура за изследване на психиатричните разстройства. Анализира много нива на информация (от геномика през  невронни мрежи  до поведение и др), за да изследва функционални вариации на човешкото поведение от норма до патология.

RDoC не е предназначен да служи като диагностично ръководство, нито има за цел да замени настоящите диагностични системи. Целта е да се разбере природата както на психичното здраве, така и на психичните заболявания по отношение на различни степени на дисфункция в психологичните/ биологичните системи.

Структурата на RdoC е стратегия за проучвания, която  изпълнява ролята на матрица от елементи. Тази матрица има динамична структура, която понастоящем се фокусира  в 6 основни домейна(обалсти) на човешкото функциониране (например, Негативна валенция, Когнитивна валенция и др). Във всяка една област се съдържат няколко поведенчески елемента или „конструкти“, които съставляват различни аспекти на общ кръг от функции. Конструктите се изследват като спектър на функциониране от норма до патология с разбирането, че всяка една фаза от спектъра се случва  в даден  средови  и невроразвитиен контекст. Измерванията на конструктите могат да бъдат направени като се използват  няколко различни класа променливи ( „единици на анализ“), което включва: генетични, физиологични, поведенчески оценки, както и такива направени по самоотчет.

Матрицата на RdoC е така разработена, че да се развива въз основа на нови открития от изследователската общност. Следователно,  ще има възможност в бъдеще да се видоизменя като включва нови и/или преработени конструкти и домейни. Целта на RdoC е да осигури информация за основните биологични и познавателни процеси, чийто продукт е човешката психика в здраве и болест. Знанието, до което е достигнато чрез RdoC, може да бъде от помощ за научно-базирано разработване на скринингови тестове, свързани с психично здраве, диагностични системи и лечебни планове.

Защо RDoC?

Традиционно, психичните болести са били концептуализирани като разстройства, които са диагностицирани на базата на определен брой и вид симптоми, както и на  наличието на дистрес или инвалидност. Това възприятие за  психичните болести – и разработените на база това възприятие диагностичните системи- от една страна, осигурява надежност и улеснява поставянето на диагноза в разнообразни условия. От друга страна, този подход има своите недостатаци, а именно:

•  Проучвания,  базирани на диагностичните критерии, може да се сблъскат с проблема „хетерогенност“, заради  разнообразните начини, по които хората биват диагностицирани. В някои случаи, двама пациенти могат да бъдат диагностицирани с едно и също разстройство,  въпреки че имат едва няколко общи симптома. Това прави трудно за изследователите да определят с точност определени аспекти на дадено психично разстройство, защото невробиологичните механизми могат да се различават значимо  сред  пациентите, които споделят  оскъден брой симптоми.
• Също така, пациенти, които покриват критериите за едно психично разстройство, често покриват критерия и за друго психично разстройство- феномен познат като коморбидност. Това е накарало изследователите да си поставят въпроса дали не се акцентира в изучаването на специфични разстройства в изолация едно от друго. Също така, това създава притеснението, че някои общи аспекти на психичните разстройства не са осмисляни по правилен начин в проучванията, касаещи въпросите за психичното здраве. 
• Учените, в страмежа да редуцират тази хетерогенност,  често крайно ограничават броя участници в проучванията си, за да постигнат представителни извадки от пациенти само с „чисти диагнози”. За да постигнат това,  те често изключват индивиди, представители на по-широк спектър на функциониране или коморбидните пациенти. Проучването на различните вариации обаче може да се окаже важно за разбирането на подлежащите фактори за психично здраве и болест.
•  Клиничните критерии за определянето на психично разстройство, въпреки че те са изградени чрез консенсусни становища на експерти–клиницисти, са някак условни. Проучване сочи, че има важни прилики между пациентите, чиито симптоми покриват критерия за дадено психично разстройство спрямо тези, които  просто  за малко не са "били пропуснати през ситото", поради наличие на по-малко или по-леки симптоми. За да се разбере пълният спектър на човешката психика в  здраве и болест  е важно да се възприеме дименсионалната концептуализация. Следователно, да се разделят пациентите в две групи спрямо брой симптоми може да замъгли важна информация за начина, по който психопатологията постепенно възниква, как влияят  рисковите фактори и как количествените резултати от проведените изпитвания за превенция и лечение  могат да бъдат използвани в практиката.

Тези проблеми, както и други, сочат, че за да се разберат развитието и лечение на психичните разстройства, научната област има нужда от всестранна картина на типичния и атипичния мозък и поведение и то проследени в  развитието им през целия житейски път. От изключително значение е да се намери начин да се повиши знанието за биологични, физиологични, поведенчески компоненти и механизмите, чрез които  множество рискове и протективни фактори влияят на психичното здраве  - структура за проучвания, която  не разчита на  категориална класификация.  

The RDoC  проектът,  започнат през 2009, е отговор на повишаващото осъзнаване на тези проблеми. Развитието на матрицата на RDoC е съвместно усилие на над 200 водещи учени, които работят заедно, за да дефинират и обогатят знанията за всеки един от домейните и конструктите в матрицата на RDoC. От началото си, RDoC се е разраснала  в една от най-важните инициативи на Националния институт по Психично здраве.