В наше време заболяванията на очите, водещи до силно влошаване на качеството на живота, се увеличават заедно с растящата му продължителност.

За щастие офталмолозите имат вече на въоръжение високотехнологични прибори, лещи и ефикасни медикаменти, което прави ранното откриване и лечение все по-възможно. Защо обаче възможното невинаги е и реално?

На първо място, вероятно заради липсата на достатъчно информираност  как да се грижим за очите си. После идват небрежността, страхът. А когато страданието се задълбочи, често за пълноценното лечение не достигат пари. И понеже то е скъпо, някой трябва далновидно да пресметне колко в крайна сметка излиза на обществото  спестяването от лекарства. 

Причинител номер едно на слепота е катарактата, за щастие – напълно лечима. Не е вярно обаче, че тя може да се лекува с капки, с мед, витамин С и т.н., подчертава доц. Анета Мишева, заместник-председател на Българското дружество по офталмология. Единственото лечение е оперативното, а страхът от него е напълно неоснователен. Операцията е безкръвна, още на следващия ден пациентът вижда добре и след седмица може да се върне на работа. Напълно погрешно е и схващането, че хората над 85-годишна възраст не могат да бъдат оперирани.

Доц. Наталия Петкова, председател на Българската асоциация по глаукома, казва, че според статистиката много хора, дори диагностицирани с болестта, не знаят, че от нея може да се ослепее. Защото, нелекувана, атрофията на зрителния нерв води именно до загуба на зрението. И профилактиката е безсилна, тъй като причините за това страдание са генетични. Така че трябва да се вземат мерки за ранно откриване и съответно своевременно лечение. Ако след 40-годишна възраст човек чувства очен дискомфорт, има нужда от честа смяна на очила или в семейството си има глаукома – това е сигнал за обстоен преглед.

Проблемът е, че пациентите трябва да плащат около 50% от лекарствата си. Това спъва страхотно възможностите за лечение, защото лекарят винаги трябва да се съобразява с цената на лечението. Това е недопустимо, казва доц. Петкова.

А за разлика от катарактата, при която пациентът може да се оперира и да прогледне, глаукомата в напреднал стадий е фатална.

Доц. Мишева подчертава, че за хората над 60-65-годишна възраст опасността за зрението често идва от макулната дегенерация. Протича без оплаквания, освен появата на тъмно петно в центъра на окото, като в началните фази се запазва периферното зрение. Започва и изкривяване на образа - като че ли рамката на вратата или плочките в банята се кривят. В началните фази при четене наблизо част от буквата липсва или тя се криви. Това са първите симптоми на макулната дегенерация. Нелекувана или късно диагностицирана, води до ослепяване. Обгрижването на пациента, както и съпътстващите усложнения ще струват много по-скъпо от лечението, което в момента не се поема изобщо от НЗОК.

Какво може държавата да направи за ограничаване на тежката очна инвалидност? Доц. Руска Христова - началник на Клиниката по офталмология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, предлага по отношение на катарактата да се поеме стойността на някаква средностатистическа леща, която да бъде имплантирана, а не пациентът да доплаща, ако иска по-съвременна вътреочна леща. Това е длъжно обществото да направи за най-бедните.

При глаукомата трябва да се върне стопроцентовата реимбурсация, тъй като пациентите през целия си живот ще слагат капки, за да имат зрение, за да са полезни.
За лечението на макулната дегенерация държавата не харчи нито лев. То се поема изцяло от пациентите и само по-богатите могат да си го позволят.