Пренаталното лечение на вродена надбъбречна хиперплазия (ВНХ) трябва да започне от шестата гестационна седмица на бременността. Това казва в своя презентация д-р Иванка Илиева-Алексиева от Детската клиника – интензивен сектор към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Лекцията бе изнесена в рамките на Пловдивските зимни ендокринни дни 2022 г. 

Тя отбелязва, че пренаталното лечение на ВНХ се извършва с Дексаметазон и има за цел да намали вирилизацията на външните гениталии при женските фетуси и така да намали необходимостта от рекотруктивна хирургия, както и психичните проблеми, произтичащи от това. Специалистът напомня, че полът не може да бъде уточнен по-рано от 10-12 г. с., когато се извършва хорионна биопсия, при която се доказват хромозомни аномалии и генетични заболявания. Освен това правилото е, че пренаталното лечение не се провежда при фетуси от мъжки пол. Ето защо то се прилага при жени, които вече са имали една бременност, родили са дете с ВНХ и отново са бременни от същия партньор. Тогава фетусът има риск от 1:4 да има ВНХ и 1:2 да е момиче. Следователно от 6 до 9-11 седмица всички фетуси трябва да бъдат лекувани, макар лечението да е насочено само към женските.  

Д-р Илиева-Алексиева отбелязва, че рисковете при пренаталното лечение с Дексаметазон са повече от ползите. Наблюдават се редица нежелани събития, като артериална хипертония, влияние върху развитието на мозъчното вещество на фетуса, нарушено развитие на щитовидната жлеза, бъбречна дисгенезия и др.  
С минимални ефекти върху растежа е заместителното лечение с глюкокортикостероиди – хидрокортизон. То се налага при симптоматични пациенти с Некласическа форма на БНХ. 

Цялата презентация с подробности за всички възможности за лечение и диагностика, както и клинични случаи, можете да видите във видеото.