Публикация
Европейският план за борба с рака и как той ще повлияе на България
Европейският съюз преразглежда политиките си по отношение на борбата с рака от 2003 г. като се фокусира върху събирането на информация и интегрирането на системи от всички държави − членки на ЕС. Това каза Матиас Шупе, ръководител на работната група за Европейския план за борба с рака в Европейската комисия. Това стана по време на уебинара „Как да се борим срещу рака: Европейският план“, който се проведе на 25 февруари, се фокусира върху това как се развива Европейският план за борба с рака и как той ще повлияе на българското здравеопазване в сферата на онкологията. В събитието, организирано от Бюрото на Европейския парламент в България, се включиха представители на европейски и български институции, както и водещи български специалисти. Модератор на дискусията бе Петър Галев, оперативен директор на CredoWeb.
Шупе отбеляза, че планът включва уроците, които са били извлечени от пандемията COVID-19, и цели не просто да подготви всяка една държава членка да се справя по-добре с бъдещи пандемии, но най-вече с откриването и справянето с раковите заболявания.
Членът на Европейския парламент (ЕКР) и на специалната Комисия за борба с рака (BECA) Андрей Слабаков отбеляза колко е важно добрите практики да се споделят между държавите и да има достъп до ноу-хау, защото изграждането на обща база данни би донесло ползи за всички. Някои страни са много напреднали в лекуването на определени видове рак, а обмяната на опит би допринесла за равен достъп до диагностика, тоест гражданите на всяка страна да могат да получат качествено диагностициране и лечение, без значение от държавата, в която се намират. По думите му трябва да се обърне достатъчно внимание и на друг основен аспект, който е последващото лечение и психологическата подкрепа за пациентите.
Според д-р Светослав Ценов, национален координатор на Българското онкологично научно дружество, е нужно България да интегрира по-добре новите технологии, методи и проучвания за борба с рака, за да могат специалистите в страната да са по-добре подготвени и българите да се лекуват спокойно в държавата. Той постави фокус и върху образованието, като според него по-добрата интеграция ще помогне и с повишаване на качеството на медицинското образование и съответно по-добрата подготовка на българските онколози.
Д-р Александър Симидчиев, заместник-председател на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, подчерта, че гръбнакът на дигиталната здравна система в България е готов, единствено е нужно различните специалисти да включат ключовите за тях индикатори и статистики, за да заработи напълно. Това е от ключово значение, тъй като според него управленските решения идват в момента, когато има достатъчно надеждна информация. По думите му надеждните данни ще позволят вземането на правилни решения, а дигиталната среда ще даде възможност за адекватен анализ и използване на този вид данни.
Онкологът доц. д-р Димитър Калев сподели визията си за създаване на една национална антиракова мрежа, която да включва всички експерти, защото без организация би било трудно да се постигне напредък в прилагането на плана. Той посочи и нуждата от това българските медицински университети да включат в своите програми обучение по клинична онкология.
Д-р Станимир Хасърджиев, изпълнителен директор на Националната пациентска организация, посочи предизвикателствата от гледна точка на пациентите в България, като отбеляза, че най-често получава запитвания от пациенти за качеството на лечението, но сред основните проблеми на българската система е, че няма как да се измери качеството. Според него трябва да се работи за по-добра организацията на здравеопазването, както и за по-лесно навлизане на иновативни лекарства и технологии. Той настоя и за по-справедлив и солидарен модел за ценообразуване на лекарствата, за да се преодолее неравенството в достъпа да лекарства.
След въпроси от зрители участниците в дискусията обсъдиха равния достъп до лекарства и как да се намалят административните формалности, които носят допълнителен стрес на пациентите и усложняват процеса на лечение. В заключение те отбелязаха, че е важно бюджетът, предвиден за ракови заболявания, да се изразходва разумно и целево, както и нуждата да се поддържа ефективен диалог между политици, експерти и пациенти. Единството между заинтересованите страни е начинът да се надгради това, което вече е постигнато на европейско ниво, посочиха участниците в уебинара.
Коментари
Има ли нормативни условия у нас за иновативен принос в борбата с рака? За Уeбинар 25.02.2022г „Как да се борим срещу рака” :Европейският план
ДОЦ.ВЛАДИ МАНЕВ-клиничен имунолог,Председател на програмен консултативен съвет по имунотерапия и имунопрофилактика на рака www.immuno-bg.org
„Ако до 10 години не се направи нещо революционно в терапията и профилактиката на рака,то болните в страните членки на ЕС ще станат толкова много,че ще започнат да сриват икономиките и на най-развитите държави „
Това заяви преди по-малко от 10 години, Комисарят по здравеопазване на ЕС .
Какво се прави у нас нормативно в подкрепа иновативното развитие и създаване на нови възможности за клетъчната имунотерапия на рака ?
Проблемите у нас за иновативно развитие на онкологията не само в аспектите на Т-клетъчната имунотерапия на рака са изкючително много и поставят патентопритежателите от десетилетие в безизходен лабиринт от бюрократични препятствия и нормативно нерешени проблеми!
Посветил съм се на имунологията на туморите от студент от 50 години. Осъществих първия индивидуален план за специализация по клинична имунология през 70-те години на ХХ век.На това законово основание притежавам първата диплома по „Имунология”, със заповед на Министъра на здравеопазването Академик Радой Попиванов за сформиране „ по изключение и с персонално разрешение на държавна комисия за провеждане на държавени изпит по „Имунология „
По стратегическата цел за деблокиране и стимулиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет при болни със солидни тумори , започнах преди повече от 30 години. Имаме регистрирани 2 открития и 2 свидетелства за изобретения..Същите доразвихме преди повече от 10 години в пет патента за имунотерапия на рака и два патента за полезни модели.С три от тях участвахме през 2016 г в Национален конкурс за патенти за изобретения и иновации. Получих приза „Изобретател на 2016
Имаме дългогодишен казус повече от 10 години за забавяне внедряването на признати патенти във стратегически важни за държавата направления в медицината, каквито са Т-клетъчната имунотерапия и имунопрофилактика на онкоболните от рецидиви в частност деблокиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет. В тази област работя от 40 години. Някои от патентованите средства, ако бяха внедрени биха били приложими сега за имунопрофилактика в домашни условия за стимулиране на Т-клетъчния противовирусен имунитет в условията на пандемията от Ковид-19 при високорискови възрастови групи.
Въпроси:
1. Защо у нас нито държавата, нито бизнеса нямат интерес да инвестират за внедряване на регистриран световен приоритет с признати патени за изобретения в стратегически важното направление за Т-клетъчна имунотерапия на рака ?
2. Защо не се признава и никъде не е разписано у нас,че онкологичното направление и клетъчната имунотерапия на рака са стратегически важни за държавата и ЕС направления ?
Сегашно положение: .
1.Държавата по закон финансира само разработки предложени от академични структури или БАН . / Фонд научни изследвания при МОН / Разработките респ. патентите за изобретения и полезни модели, иновативни „Идейни проекти „ и др. научно аргументирани предложения ,когато са предложени от частни физически или частни юридически лица не се финансират от държавата!?
Защо няма у нас такъв закон? !
..
2.Има закон в Германия, страна членка на ЕС, където при регистриран световен приоритет с признати патенти за изобретения в стратегически важни за държавата направления, държавата е длъжна по закон да изкупи интелектуалната собственост, когато е частно притежание и да инвестира в тяхното внедряване!
Защо у нас такъв закон няма ?
3.Повече от 5 години сме предлагали до МЗ и внасяли предложения в Народното събрание, Министрите на здравеопазването да ползват правомощията си дадени им от закона ,за законодателна инициатива по поставените проблеми за иновативното ни развитие в имунотерапията на рака . „Глас в пустиня”. Защо е така?
4.Глобалният проблем у нас е нормативен за да нямаме иновативно развитие на медицинската наука и да сме все на последно място сред страните членки на ЕС : Защо нормативно няма развитие в подкрепа иноваторите в областта на доказано и признато най-перспективно направление в онкологията,това за клетъчната имунотерапия на рака и някои други области ?
4.1.Защо няма закон, който да задължава държавата да изкупува и придобива интелектуална собственост,когато патента за изобретение е частно притежание от частно физическо или частно юридическо лице и да инвестира в тяхното внедряване ,когато те са в стратегическо важно за държавата направление ?.
4.2.Защо остава неразрешен от десетилетия основен и най-важен нормативен казус , няма адекватна държавна политика по иновациите и патентите за изобретения, когато това се отнася до признати патенти за изобретения в стратегически важни за държавата направления?
5.Защо няма адекватно законодателство и държавата от години и десетилетия е оставила на патентопритежателите сами да спасяват иновативното развите на държавата и народа си, сами срещу бюрокрацията ? Държавата не е ли да спомага за прогреса на народа си ?
Това може да е законно, но морално ли е да бъдат изоставени от държавата си изобретателите в медицинската наука , да правят сами иновативен прогрес , сами да внедряват патентите си, работени понякога с години и десетилетия в полза на държавата?
6.Морално ли е и най-вече не е ли против интересите и не е ливредно преди всичко за обществото и самата държава ,когато изобретател или екип от изобретатели са оставени да решават сами иновативния прогрес на държавата, да спасяват стратегически важни за държавата и националната й сигурност направления, вкл. в случай на извънредно положение като ПАНДЕМИЯ или прои други социално значими болести, каквито са онкологични и др.
Предложение за законодателна инициатива :
1.Спешно е небходимо да се приемат закони за необходимата протекция и мотивиране на иноваторите и изобретателите , когато имат регистриран световен приоритет с признати патенти за изобретения и патенти за полезни модели, когато са в стратегически важни за държавата направления .В тези случаи държавата със закон следва да изкупува интелектуалната собственост с патентите за изобретение или патента за полезен модел и да инвестира за тяхното внедряване .Така както е в Германия страна членка на ЕС .
2.Нужна е незабавна иновативна политика за стимулиране на иновативния прогрес от държавата ни, така както се прави от години в Германия,САЩ и Израел. Следва без отлагане да се стимулира иновативния прогрес от държавата, чрез адекватно законодателство. Има много нормативни документи, но практически са неприложими в изброените конкретни случаи. На основата на ново законодателсто за иновациите, патентите за изобретения и протекция на патентопритежателите и др. , държавата Израел, през последните само 8 /осем /години стана една от водещите страни в света по иновациите Патентопритежателите там са уважавани с престижен материален и социален статут.Благодарение на тях държавата Израел, вече е една от водещите страни и по жизнен стандарт в света !
Успех !
С Уважение
Доц.В.Манев-клиничен имунолог /v_manev@gbg.bg /www.immuno-bg.org , Носител на приза „Изобретател на 2016 „с три патента за имунотерапия на туморите .
25.02.2022 г
София