„Ако не го направиш, мама ще е много тъжна.“ ,“ Ако нещо се обърка, никой не ти е виновен.“ , „ Ако не гледаш сестра си, няма да мога да работя и няма да имаме пари.“ От малки ни учат да бъдем отговорни – към играчките си, към уроците, към спазването на норми и правила. Разбира се, това е нещо важно и то ни дава знанието, че човек следва да е активен в удовлетворяването на потребностите си, както и че липсата на отговорност води до неприятни последствия. НО, проблемът възниква тогава, когато отговорността започне да тежи и излиза извън рамките на собствените възможности. Обикновено противоположността на „отговорност“ е „БЕЗотговорност“. Безотговорното поведение се асоциира с неглижиране, незачитане и често се прилепва като етикет на човек, който не се интересува от другите – техните чувства, преживявания и личност. Безотговорните не заслужават любов и уважение – те трябва да бъдат отхвърлени. Това послание се впечатва в съзнанието и става повод за свръхкомпенсация на отговорността.
Произход на свръхотговорността
Произходът на свръхотговорността често може да се проследи в детството. Въпреки че има някои ограничени разлики в мъжкия и женския мозък, децата от двата пола имат способността да бъдат грижовни, помагащи и подкрепящи възрастни. Въпреки това, в повечето общества сме склонни да насърчаваме това поведение специално при деца от женски пол, като ги възнаграждаваме за това, че са мили, молим ги да се грижат по-често за по-малките братя и сестри и изискваме от тях да помагат с домашните задачи на по-млада възраст или по-често. Ако разпознаете тези характеристики в собственото си детство, тогава може би сте някой, който има нужда да се увери, че другите хора са щастливи, преди вие сами да сте щастливи.
Освен това, свръхотговорност в рамките на теорията на привързаността може да възникне, когато нуждите на детето рядко се задоволяват от грижещите се за тях. Такива деца растат с усещането, че нуждите на другите хора са по-важни от техните собствени. Ако сте пренебрегвани в детството си, тогава свръхотговорността може да е характеристика на живота ви в зряла възраст.
Свръхотговорност към другите
Опитвате ли се да решавате проблемите на близките си, дори когато те не са поискали помощ от вас? Отдавате ли приоритет на чуждите нужди и проблеми, като ги считате за по – важни и значими от своите собствени? Отлагате ли удовлетворяването на собствените си нужди, за сметка на чуждите такива? Ако отговорите на тези въпроси са положителни, то вероятно проявявате т.нар. свръхотговорност към другите. Тя може да бъде белег на емоционална зависимост, непреработен страх от отхвърляне и редица други феномени на човешката психика. Свръхотговорността започва да тежи, когато любим човек отказва или очаква от вас да сте активни в разрешаването на собствения му проблем. Неспособността да го разрешите често поражда чувство за вина, което генерира нова порция свръхотговорност, която на когнитивно ниво се възприема като правило: „Аз трябва да направя нещо!“
Свръхотговорните хора могат лесно да бъдат обект на манипулация, като се използва склонността им да изпитват прекомерна вина или да се интернализира липсата на помощ като огромен личен провал на свръхотговорния.
Решението
1) Задайте границите си!

Границите са там, където започваме ние и свършва друг човек. Вашите чувства, отговорности и действия попадат във вашите граници. Как другите се чувстват, действат и реагират попада в рамките техните граници. Ако се чувствате свръхотговорни към някого в живота си, най-вероятно ви е трудно да различите кое е ваша работа и кое не е.

2) Границите са за ВАС.

Когато мислите за своите граници, фокусирайте се върху това, от което знаете, че имате нужда. Ако не можете да отговаряте на телефона, когато приятел ви звъни всеки ден, съсредоточете се върху това дали имате нужда от почивка. Емоциите ви са добър индикатор за това дали чувствате, че се възползват от вас, или ако чувствате, че поемате отговорност за някой друг и размивате личните си граници. Ако сте се чувствали разочаровани или неудовлетворени в някоя от връзките си, мислете за това като за знак, че може да се наложи да поставите някои граници.

3) Не можете да промените други хора.

Когато започнете да се чувствате отговорни за другите, е изкушаващо да започнете да мислите, че вашата работа е да им помогнете и в крайна сметка да ги промените. Целта с поставянето на граници не е да контролирате другите, а да зададете границите си с това как техните действия ви влияят .

4) Вие трябва да решите с какво сте готови да се примирите.

Винаги имате избор. Може да не ви се струва добър избор, но винаги го имате. Ако не искате да миете чиниите на съквартирантите си, не е нужно! Ако не искате да направите отчета на колега, вместо него – не сте длъжни Нашият избор идва с последствия, но никой не може да ви „накаже“ за това, че не правите това, което искате. Имате избор.

5) Не се стресирайте заради нечий отрицателен отговор.

Нещо, което откривам, че е вярно отново и отново, е, че здравите граници автоматично премахват токсичните хора. Ако някой реагира негативно на вашите граници, вероятно се нуждае от проверка на реалността. Близкият ви човек може или да уважи вашите граници, или да се окаже някого, от когото нямате нужда в живота си.

Кл.психолог Нина Петкова