Здравеопазването в България разполага с достатъчно болници, легла и финансиране, но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики.

Това е само един от изводите от проучването на Института за пазарна икономика за качеството на здравеопазване -тенденции и удовлетвореност на гражданите  у нас, което коментира за програма "Точно днес" по БНР икономистът Петя Георгиева. Проучването е възложено от Националната пациентска организация.

Според анализа България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи (медицински сестри и санитари), болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Отчитат се сериозни регионални различия по отношение на достъпа до медицински услуги.

Разликата в разходите за болнична помощ на човек от населението между област Видин и Пловдив е 5 пъти, посочи Георгиева.

В доболничната помощ тенденциите са към задържане на разходите за първична помощ и нарастване на разходите за специализирана помощ.

Личните лекари намаляват като брой и се налага да обслужват все повече пациенти, като най-малко спрямо населението са те в областите Кърджали, Търговище и Разград, а най-много – във Видин и Плевен. В област Смолян също има недостиг на лични лекари.

При специалистите се забелязва силна връзка между наличието на медицински университет в областта – там лекарите специалисти са най-много и се налага да обслужват най-малко на брой население (Плевен и столицата).

Най-затруднен е достъпът до СИМП в Добрич и Кърджали.

Ефективността на системата, измерена чрез показателите за неудовлетворени потребности от здравеопазване и самооценка за собственото здраве, не показва съществени разлики със средната за ЕС. Все още е нисък делът на хората, които декларират, че не могат да си позволят здравни грижи.

Резултатите от работата на системата, обаче, са слаби – смъртността, включително детската смъртност, е на високо ниво, а продължителността на живота – най-ниската в ЕС - българинът живее със средно 6 години по-малко от средното за ЕС.

В България за здравеопазване се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за 2019 г.  По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС. В същото време България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства.

Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0.01% от брутния вътрешен продукт, водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи -сочат данните от изследването.