Генеричната замяна на лекарствата съвсем скоро трябва да стане факт, тя е в ползва на пациентите, твърди председателят на Българския фармацевтичен съюз

Г-жо Григорова, Българските фармацевтични дни тази година са с фокус върху трудово-правните отношения. Защо избрахте точно този аспект?  

Поводът за това са редица обаждания от колеги със запитвания как точно трябва да постъпят при определени трудово-правни ситуации и казуси. Решихме да обобщим всички въпроси в една сесия, и да им предложим компетентни отговори. Основните въпроси са свързани с правата им пред работодателите, за трудовите им възраграждения, за правата им при работа на две места, за правата им като участници в клинични проучвания, и т.н. Това са важни неща, защото ние сме регулирана професия и има някои особености.

Има ли някакви конкректни промени, които провокират този интерес?

Не, просто натрупани с годините въпроси. За да не отговаряме на всеки поотделно, решихме да обобщим темата, като я сложим във фокуса на най-важното за гилдията събитие.

>>> Маг.-фарм. Велина Григорова и екипът й отговарят на тези въпроси и в групата ФАРМАЦЕВТИТЕ ГОВОРЯТ>>>

Какви са Вашите стратегически приоритети като нов председател на БФС?

Това, което сме си поставили непосредствено като цел, е

осигуряването на допълнително заплащане на фармацевтите в трудно достъпни региони

Как ще стане това, още няма ясна концепция, но ако искаме да има аптеки, които да обслужват населението  в тези региони, трябва да се осигури допълнително заплащане. В тези населени места една аптека не може да се издържа сама. Водихме разговори с Националното сдружението на общините в България. Те също са отворени към темата и смятаме, че съвместно има шанс да постигнем резултат. Съществува възможност да използваме ресурса на общините, за да може дадена аптека или да заработи със здравната каса, или да стане денонощна. Знаете, че това са най-важните от гледна точка на пациентите неща.

Какво става с генеричното заместваме от фармацевтите? Ще се  преборите ли?

Това е другият ни абсолютен приоритет. Много отдавна говорим за това, но все срещахме отпор. Но сега НЗОК ни подкрепя. Това е логично, защото сме убедени, че това е вариант пациентите да доплащат по-малко. Така

ще се съкратят и усилията на пациента да обикаля аптеките, за да намери точно предписания от лекаря  медикамент,

при положение че може още в първата аптека да има лекарство, което да е със същото активно вещество, в същата концентрация и същата дозова форма. Няма смисъл пациентът да се връща при лекаря, или да търси по други аптеки. А и нерядко проблемът е производствен – има някакви проблеми с доставките и медикаментът го няма.Така че гененеричната замяна е от полза за всички. За да стане тя факт, разбира се,  трябва да има промяна в Наредба 4 към Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

С електронната рецепта докъде се стигна? Продължават проблемите и недоволството.

Чакаме в момента МЗ да огледа всички събрани становища. Но така или иначе голяма част от лекарите вече имат възможността да изписват електронни рецепти. Все още няма изискване за пълно преминаване към електронния вариант – паралелно вървят хартиената и електронната рецепта. Моят съвет към пациентите обаче е самите те да искат да им бъде предписана електронна рецепта като алтернатива на хартиената.  

С електронното изписване предимството е, че всичко ще им влиза в досието,

вероятността от грешки е много по-малка и също така ще се тества системата. При това тестване, ще се провери веротността от възникване на бъгове, каквото бе едно от основните опасения при преминаването към електронни рецепти. Ние няма как да разберем, ако не започнем да я използваме.

Готови ли са всички аптеки да работят с електронна рецепта?

Работещите с НЗОК, които са по-голямата част, са готови, защото системата е една и съща. Тези, които не работят със здравната каса, също имат опция. Единични аптеки може би биха имали проблеми поради нужда от софтуер. Основното притеснение в момента е дали ще издържи системата, но ако не я използваме, няма как да разберем.

Дигитализацията е това, което движи трансформацията в сектора, затова трябва да има политическа воля,

която да зададе посоката на тази трансформация. Именно това ще помогне за преминаване към система, ориентирана към пациента. Електронната рецепта и подобряването на методика на работа с нея е първата стъпка на електронизацията в здравеопазването. Следващата  е електронното досие. Това обаче не е самостоятелен процес, той трябва да бъде обвързан с подготовката на кадри за работа с новите методи и платформи, които се въвеждат и ще се въвеждат.

Пандемията показа, че пациентите имат огромна нужда от здравна консултация в аптеката. Кога реално фармацевтът ще стане здравен консултант?

Здравната консултация от магистър-фармацевт е нещо, което в редица държави отдавна се практикува – САЩ, Канада, Великобритания. Има лекарствени взаимодействия, които са доста сериозни. От друга страна изследванията показват, че поне 50% от хората в световен мащаб приемат неправилно своите лекарства. В резултат на това или ефектът от лечението не е очакваният, или се получават повече токсични ефекти и рискови за здравето лекарствени взаимодействия. Затова една консултация от страна на фармацевта би била решаваща и важна както за пациента, така и за обществото. В момента правим проучваме за нагласите сред гилдията по този въпрос, защото това трябва да се заплаща от НЗОК.

>>> Мнението си по въпроса да стане ли фармацевтът консултант по лекарствени взаимодействия споделете в анкетета в групата ФАРМАЦЕВТИТЕ ГОВОРЯТ >>>

Няма ли това да дойде малко вповече за фармацевта?

Това той няма да го прави за себе си, а за пациента и за обществото. Защото правилната консултация води до по-правителен прием на лекарствата и до по-добро лечение, намалява вероятността от хоспитализация, което пък води до спестяване на средства на здравната система. Така че добре тази дейност да бъде остойностена и платена от НЗОК. Така е в другите държави. Още повече, че една така консултация може да стигне до половин час, зависи колко лекарства и добавки приема човекът.  Това изисква необходимото внимание.

Това няма как да стане без допълнително заплащане

В една аптека, където има двама фармацевти, има опашка, как ще се получи?

Логично е да има обособено място, където магистър-фармацевтът ще седне с пациента и ще поговори спокойно с него. Така е в Швеция, така е във Великобритация. Това е идея, която имаме отскоро. Неофициално сме говорили  с НЗОК. 

Идеята ни е  да започнем с онкологичните пациенти

Знаете, че сега се подготвя Националният противораков план и там един от приоритетите е качеството на живот на онкологичноболните пациенти. В тази точка е включена и фармацевтична консултация. Имат се предвид и двата варианта – в болничните аптеки, където клиничният фармацевт консултира онкологичните пациенти на болнично лечение, и в откритите аптеки, където магистър-фармацевтът консултира пациентите, които са на хормонална терапия. Това е включено в плана, така че първата ни стъпка ще бъде с онкоболните. Това може да стане пилотен проект. А ако има ефект,  тази практика ще се приложи и  при за други хронично болни пациенти – напр. хората със сърдечно-съдови заболявания. Обикновено те пият по 4-5 лекарства, които влизат в редица взаимодействия и ако има възможност те да се намалят и да се подобри придържането към терапията, това ще е добре за всички. Ако успеем да задвижим колелото, в момента, в който получим зелена светлина, ще направим широка кампания към колегите, които имат желание да се включат. Убедена съм, че това има  смисъл, защото фармацевтът не е продавач на лекарства, той е специалист по лекарства и може да бъде много полезен.

>>>Станете част от дискусионната група ФАРМАЦЕВТИТЕ ГОВОРЯТ>>>

Интервю на Лиляна ФИЛИПОВА