Острият коронарен синдром със ST-елевация (STЕМI), засягащ ствола на лявата коронарна артерия (сЛКА), се среща рядко, но е свързан със значителна смъртност. Това отчитат в своя публикация в брой 29(1) (2023) на списание „Българска кардиология“, лекари от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Тя е озаглавена „Непосредствени резултати след първична перкутанна коронарна интервенция на ствола на лява коронарна артерия при пациенти с остър миокарден инфаркт със ST-елевация“.  

Д-р Ивайла Желева-Кючукова, дм и доц. д-р Валери Гелев, дм изследват данните на 439 пациенти на болницата, лекувани там в периода март 2013 г. – октомври 2022 г. От тях 35 са лекувани с перкутанна коронарна интервенция (ПКИ). Анализирани са изходните демографски и анатомични характеристики, процедурните особености и краткосрочните резултати, в частност успех на интервенцията и вътреболничната смъртност. 

Кардиолозите отбелязват, че острият коронарен синдром със  ST-елевация (STЕМI), с таргетна лезия, ангажираща ствола на лявата  коронарна артерия (сЛКА), е

необичайно клинично събитие

Неговата честота е между 0,8 и 5,4% от STЕМI-пациентите, стигнали до болница, при които има проведена сърдечна катетеризация. Те напомнят, че първичната ПКИ (ППКИ) се е превърнала в стандартно лечение за пациенти със STЕМI и настоящите европейски и американски ръководства препоръчват бърза реваскуларизация на всички пациенти в това състояние. Отбелязват, че това дали ППКИ е предпочитаната стратегия при засягане на сЛКА все още е предмет на дискусии.   

Резултатите от изследването показват, че от общо 210 пациенти с ПКИ на сЛКА в условие на остър коронарен синдром (ОКС), значителна част са със STЕМI (16,7%). От тях 40% са с кардиогенен шок още при приема. Непосредствен ангиографски успех и TIMI 3 кръвоток е постигнат при 28 пациента (80%). Общата вътреболнична смъртност е 25,7% (n = 19), значимо по-висока при пациентите с кардиогенен шок при постъпването (64,3% срещу 23,8%, p = 0,0166).  

Средната възраст на цялата изследвана популация е 66,0 ± 16 години, като 69% са мъже. Рисковият  профил на всички изследвани е относително висок: 

• 31,5% от пациентите са на възраст над 75 години;  
• 31,4% са с анамнеза за преживян инфаркт;  
• 20% са с анамнеза за инсулт; 
• 37,1% са с хронично бъбречно заболяване > 3 стадий; 
• над 50% са с диабет.  

Оцелелите в хода на болничния престой

по-рядко имат напреднало бъбречно заболяване и са със значително по-висока фракция на изтласкване на лявата камера (46% спрямо 29%, p = 0,0003) и по-нисък EuroScore (медиана 3,93 спрямо 36,38, p = 0,0001). Всички починали в болницата са с кардиогенен шок (100% спрямо 19,2% при оцелелите, p < 0,0001) и с по-голяма честота на механична вентилация (77.8% срещу 15.4%, p = 0.0005) и циркулаторна подкрепа (в този случай ИАБП – 33.3% срещу 7.69%, р = 0.0581). 

Коронарната анатомична сложност е средна към висока [среден Syntax Score (SS) 29,5 ± 8,15, като 42,9% са с SS ≥ 32]. Дисталната стволова бифуркация е засегната в голям процент от случаите (82,9%), въпреки това най-прилаганата в условие на спешност техника е едностентовата (provisional) (85,7%).  

Няма значителни разлики между оцелелите и починалите пациенти по отношение на каквито и да било процедурни особености, с изключение на радиалния достъп, който е използван по-често при оцелелите (80,8% срещу 33,3%, p = 0,008). Тази разлика е очаквана поради факта, че при комплицираните и тежко хемодинамично компрометирани пациенти операторите подхождат директно с трансфеморален достъп, казват лекарите.  

Цялата публикация може да видите в сп. „Българска кардиология“ на Дружеството на кардиолозите в България.