Публикация

Лупус – как да го разпознаем и кога да се консултираме с лекар?

Лупус – как да го разпознаем и кога да се консултираме с лекар?

Автор: д-р Маргарита Къчева


Лупусът е хронично автоимунно заболяване на съединителната тъкан, което засяга най-често млади работоспособни хора. Едно от основните предизвикателства пред хората, страдащи от лупус, е липсата на информираност сред обществото за болестта.

 

Диагнозата лупус се поставя трудно, като данните сочат, че около 6 години са необходими, за да стигнат лекарите до нея. Лупусът наподобява много други заболявания, затова го наричат един от най-големите имитатори.

Заболяването може да бъде кожно или системно и да засегне всеки орган или система от тялото

Признаците и симптомите могат да се появят внезапно или да се развият бавно, могат да бъдат леки или тежки, a също временни или постоянни.

 

Проявите зависят от това кои системи на тялото са засегнати от болестта.

Най-честите признаци и симптоми включват:

  • умора;
  • треска;
  • косопад;
  • болки в ставите, скованост и подуване;
  • обрив с форма на пеперуда по лицето, който покрива бузите и моста на носа или обриви на други места по тялото;
  • кожни лезии, които се появяват или се влошават при излагане на слънце /фоточувствителност/;
  • посиняване на пръстите на ръцете и краката при излагане на студ или по време на стресови периоди;
  • недостиг на въздух;
  • анемия, трудно кръвосъсирване;
  • болка в гърдите;
  • сухота в очите;
  • главоболие, объркване.

Преглед

Какво е лечението?

Въпреки че понастоящем няма дефинитивно лечение за лупус, съществуват лекарства, които да ви помогнат да управлявате симптомите и да предотвратите пристъпи на лупус. Те биха могли да потиснат имунната система, като задържат антителата, които иначе предизвикват възпаление.

 

Симптомите могат също да се променят с времето и заболяването може да премине от кожно в системно, което изисква оптимизиране на терапията. Затова контролните прегледи и проследяването са задължителни.


В допълнение към медикаментозната терапия, се препоръчват и промени в начина на живот, които да ви помогнат да управлявате проявите на лупус.


Те включват:

  • стриктно избягване на прекомерно излагане на UV светлина;
  • здравословна диета;
  • приемане на добавки, които могат да помогнат за намаляване на симптомите, като витамин D, калций и рибено масло;
  • отказване от тютюнопушенето.

Наблюденията показват, че тютюнопушенето усложнява и ускорява симптомите на лупус. То може също така да намали ефективността на лечението на болестта. Причините за това са много – оксидативният стрес и повишените концентрации на възпалителни маркери; eпигенетичните модификации, водещи до автоимунитет; стесняване на кръвоносните съдове и влошаване на периферните съдове и др. За пълнолетните пушачи обаче, които не се въздържат, има възможен вариант за т.нар. алтернативи на тютюнопушенето, като устройствата за нагряване на тютюн, вейп продуктите и др. За тях в последно време научните изследвания говорят за благоприятен ефект при биомаркерите на излагане и потенциална вреда, спрямо това пушачите да продължат използването на традиционните цигари. Естествено обаче пълното въздържание е за предпочитане.

 

Лупусът може да бъде и лекарствено индуциран. Лекарства като изониазид, хидралазин и прокаинамид може да предизвикат подобни на лупус симптоми. Обикновено те включват субфебрилна температура, болки и подуване на ставите или понякога обриви, но по-сериозните аспекти като възпаление на бъбреците са рядкост. Състоянието е отделено от „истинския“ системен лупус, защото не е хронично. При повечето от тези пациенти симптомите преминават няколко седмици след спиране на определения медикамент.


Потърсете специалист, ако развиете необясним обрив, продължаваща треска, постоянна болка или умора.

 

Визитка на автора: Д-р Маргарита Къчева


Д-р Маргарита Къчева завършва медицина с отличие в Медицински университет – София. Част е от екипа на Клиниката по кожни и венерически болести при Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София. Полага успешно изпита на Европейския борд по дерматовенерология (EBDV), чиято цел е постигане на висок стандарт на дерматовенерологична помощ във всички европейски страни. Д-р Къчева получава най-високото отличие на борда – титлата Fellow of European board of dermatology and venereology (FEBDV).


Докторант е към Медицински университет – София за придобиване на научна степен „Доктор по медицина“.


През 2018 г. провежда специализация по дерматохистопатология в Университетска болница Цюрих, Швейцария.


Асистент е в Медицински факултет към Софийския университет.
Д-р Къчева се е усъвършенствала на международни обучения и практически семинари в страната и чужбина. През 2016 г. участва в Академия по лазерни технологии в Марбея, Испания. През 2017 г. е стипендиант на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV), Женева, Швейцария. През юни 2018 г. провежда обучение по дерматохистопатология в Университетска болница Гент, Белгия. През декември 2018 г. провежда обучение по сексуално трансмисивни болести в Университетска Болница Амстердам, Холандия. Професионалните интереси на д-р Къчева са в областта на клиничната и педиатрична дерматология, сексуално трансмисивни болести, онкодерматохирургия и дерматохистопатология. За повишаване на медицинската си квалификация в тези области ежегодно посещава международни конгреси и курсове.


Член е на Българското дерматологично дружество и Европейската академия по дерматология и венерология.

Коментари