4 пъти повече българи умират от инсулт в сравнение с ЕС , а 4 пъти по-малко се лекуват с тромболиза. Едва 2,5% от засегнатите у нас получават съвременна терапия, твърди председателят на Българското дружество по инсулт

Доц. Калпачки, остават броени дни до Първия Национален конгрес по инсулт? Как стигнахте до него?

Създаването на Българското дружество по инсулт и идеята за този форум е резултат от виждането ни, че в България нещата не се случват така, както трябва. В Европа и в света инсултът е все по-приоритетна тема – тромболизата е наложен успешен метод на лечение – в САЩ от 1998 г., в Европа – от 2002 г. Говори се и за нови техники на лечение, за навлизане на инвазивните специалисти в лечението на инсулта. А в България, която е лидер по заболеваемост от инсулт, нещата не се променят особено. Когато решихме да обособим в болница „Св. Анна” в София център за лечение на инсулти, в България се провеждаха не повече от 200 тромболизи при над 50 000 инсулта годишно. Създавайки центъра, ние приехме най-доброто от опита до момента, подобрихме организацията, направихме Академия по инсулти, където обучавахме колеги, „събудихме“ центрове на много места в България и за 2-3 години успяхме да увеличим 5 пъти броя на тромболизите у нас. През 2017 г. бяхме оценени от Европейската организация по инсулти като първия център в Източна Европа, който заслужава най-високата, диамантената награда. Тогава и Румъния, и Гърция бяха далече зад нас. Окрилени от това, решихме, че ще вървим все нагоре и нагоре. Очаквахме, че с този старт, процентът за България ще тръгне прогресивно нагоре. Но това не се случи.

Лекуваните по съвременен начин българи в момента не надвишават 2,5%

Да, започнахме от 0,6%, когато само 6 на 1000 инсулта се лекуваха по съвременния начин. Но не можем да надхвърлим тези 2,5% в продължение на 4 години.  А това е 4 пъти по-малко от средното за ЕС. Темповете не са тези, които искаме.

Каква е актуалната картина по отношение на инсулта в момента?

За нас, българите, това наистина е голям проблем. Ако средната смъртност от инсулт в Европа е около 80 на 100 хил., в България е 313 на 100 хил. По данни от последния Доклад на ЕС за здравния статус на страните от 2021 г. смъртността от инсулт в България е 4 пъти по-голяма от средната на ЕС. Европейските анализатори добавят, че 23% от предотвратимата смъртност в България е от инсулт. Т.е. не само, че умираме повече, но всяка четвърта смърт от инсулт е можело да бъде предотвратена. Преди 10 г. европейската цел беше 5% лекувани с тромболиза, сега 10-15% са ежедневие. Излиза, че 4 пъти повече умираме от инсулти, а 4 пъти по-малко са лекуваните с тромболиза – едва ли е случайно? Сигурно е, че нещата трябва да се променят. Водени от тази амбиция, решихме да създадем Българското дружество по инсулт и

да обединим усилията на повече общности, да ангажираме държава и общество, за да се получи някаква промяна

Иначе ние невролозите стоим в болниците, пациентите не стигат навреме до нас,  недоволстваме, че инсултът се случва, защото смятаме, че първичната профилактика не върви добре, че хората не се грижат за здравето си… Тези, които оцеляват, няма къде да продължат лечението си – отиват си вкъщи, разболяват и близките си, които са принудени да се грижат за тях дългосрочно. Обществото плаща огромни суми за трудоустрояване, за грижи и пенсии за инвалидност. И така проблемите се трупат фиктивно някъде покрай нас, извън нас. Ето защо в един момент решихме, че всички тези звена могат да се обединят в интердисциплинарно дружество, в което да има представители на първичната, на спешната помощ, на всички специалности по веригата – освен невролозите и рентгенолози, клинични лабораторни лекари, физиотерапевти, реаниматори, кардиолози, ендокринолози и т.н., но и кинезитерапевти, логопеди, социални работници, ерготерапевти и всички останали. Така пациентът ще е вътре в организацията, няма да се „плъзга” между нас, „виновните” няма да са извън нас, ще предлагаме опит и решения, ще изискваме!

Каква е причината да не може да се пречупи убедително негативният тренд?

Големият проблем на инсулта е, че той трябва да се лекува в определен часови диапазон, в самото начало. През 1998 г. FDA (Американската Агенция по лекарства) прие, че медикаментът, който разтваря съсирека, може да действа положително през първите 3 часа след инцидента. 10 години по-късно този интервал се увеличи с още 1,5 ч. и сега инсулт се лекува с тромболиза през първите 4,5 ч. от началото на симптомите.

Инсултът не обича работното време – обикновено се случва нощем, в почивните дни, когато екипът в болницата не е редовно събран

Не е достатъчно да имаш една страхотна лъскава болница, която да работи от 9 до 17 ч. в работните дни. Трябва да има винаги готов екип, готова лаборатория, готов скенер, готово отделение, свободно легло дори. Знаете ли колко хора с инсулт идват при нас, след като са обиколили 3-4 софийски болници, където не са приети поради липса на легла?! Друг път ние нямаме свободни легла. Изобщо, в почивните дни и нощем инсулти приемат 2-3 болници в цяла София. Това означава лоша координация. Затова хората от „Спешна помощ“ трябва да са в нашето дружество, да кажат мнението си, експертите, които правят софтуера на „Спешна помощ“ – също. Държавата, респективно общината трябва да мисли за маршрути, за ключови болници, които да поемат пациенти с инсулт по всяко време, дали да има обособени центрове за инсулт и т.н.

Липсват основни звена по веригата, за да може инсултът да се лекува по съвременен начин. Липсват „ноу-хау” и телемедицинска връзка например, за да може да се окаже помощ и да се упражни контрол и в отдалечени места, което е критично важно за пациента в първите часове. Понякога само провеждането на скенер на един такъв човек спестява много и решава неговата съдба. Имаме такъв опит с колеги от страната, но все още е по-скоро изключение. В последните месеци се заговори за приоритетен транспорт, за хеликоптери, за приоритетни болници, за центрове – все неща, които ни обнадеждават и ни карат да си мислим, че започваме да вървим заедно със събитията, а не стоим отстрани и да обвиняваме обществото, спешната помощ, другите колеги в болницата, здравната система и т.н.

Къде се правят тромболизи в България?

В последните години

ние в болница „Св. Анна“ в София правим 1/3 от всички тромболизи в България

Ръстът в съвременното лечение се поема основно от нашия център, което не е добре, не е достатъчно. В нашата болница за няколко години се създаде организация, така че да се случва съвременно лечение на инсулта в размери, за които много европейски държави могат само да мечтаят. В „Св. Анна” в София почти всеки трети инсулт получава съвременно лечение – тромболиза или тромбектомия. Това е близо 30%, а в Европа 10-те процента са цел. Неслучайно при всички оценки от Европейската асоциация по инсулт, които ни прави на всеки 3 месеца, ние неизменно получаваме награди. Вече седма година. Не останахме там, където бяхме през 2017 г.!

В София 4-5 болници от 20, които лекуват инсулти, правят тромболизи. И Спешната помощ не ни е виновна. Всички в София работим с една и съща Спешна помощ, а разликите са фрапиращи. Защото нощем, в петък следобед и по празници с инсулти работим 3 болници. Точно затова смятам столицата за негативен пример. В Пловдив пациентите са много по-плавно разпределени. Там 5 болници лекуват инсулт, в 5 от тях правят тромболизи.

Разбира се, вече има и други центрове в страната, които се развиват добре. Успяхме да „събудим“ повече от 15 центъра в България, чийто персонал бе обучен в „Св. Анна” и започна да прави тромболизи по места. Много добре се справят в УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив, в Русе, в Хасково – все места, на които никой „свише” не помага или където спешната помощ не е изведнъж узряла да води повече пациенти с инсулт навреме. Колеги в Русе бяха на курс при нас, след това направиха страхотна локална обществена кампания, събраха образование, медии, община, показаха, че може да се лекуват такива пациенти съвременно навсякъде в страната. Сега центърът е сред лидерите в България. В Хасково направиха и невъзможното, изключително сърцати хора и през 2022 г. финишираха с най-много тромболизи след нас. Както казах, ключовото за лечението на инсулта е времето, което изисква организация – от момента на разпознаване до рехабилитацията.

Каква е причината в София да не се правят повече тромболизи, какво пречи?

Аз самият искам да разбера и това е една от причините да направим този конгрес. В София има 16 болници, които са сключили договор с НЗОК, че ще лекуват инсулт. 18-19% от инсултите идват в „Св. Анна”, останалите  81-82% се лекуват в други болници. А в „Св.Анна” се правят близо 80% от тромболизите в София. Това означава, че

голяма част от инсултите не стигат до болница, която прави тромболизи

А как ги лекуват?

Неспецифично. Това лечение върви след събитията – подпомагаме здравата част на мозъка да поема функциите на загиналата, пазим пациента от усложнения, стремим се да предотвратим повторение на инсулта, да осигурим рехабилитация на пациента, но не и да лекуваме първопричината. А когато премине терапевтичният прозорец от 4-4,5 часа една част от мозъка вече е загинала. Най-често инсултът се причинява от съсирек, който запушва даден кръвоносен съд. Частта от мозъка, където се случи това, остава без кръв и тя започва да умира още в първите минути. След 4-ия час дори да се отпуши съсирекът, пораженията са необратими и дори може да се навреди на пациента.

Неразбиране ли има сред тях? Други ли са проблемите? Медикаментът  за тромболиза ли липсва? Скъп ли е?

Медикаментът е наличен и НЗОК го плаща на 100% от 2005 г. Пациентът няма никакъв финансов ангажимент към лечението си. Той трябва само да дойде навреме. Най-вероятно сегашната ситуация е комбинация от много фактори. Но да си затваряме очите, да твърдим, че медицински всичко е ОК, повече не може. В Гърция, в Сърбия, в Румъния, които започнаха след нас, процентът на тромболизите вече е много по-висок. Факт е, че тромболизата не е 100-процентово лечение – хората стигат до болница късно, не всички пациенти са подходящи за тромболиза, но 10% в Европа срещу 2,5% у нас е твърде притеснително.

Има градове и области в България, в които нито 1 човек не се лекува с тромболиза

Какви са очакванията Ви от конгреса?

Националният конгрес е първият специализиран форум за инсулт в България с идеята да обединим знанията, вижданията на по-широк кръг експерти от нас, невролозите, които въпреки всичките си усилия, успяхме да докараме само до 2,5% тромболизи. Нашето желание е да дойдат всички членове на дружеството, но и всички, които смятат, че могат да дадат идея, да споделят своя опит или дори своите мечти. Акцентът на конгреса е какво мислят колегите, които работят инсулт. В продължение на няколко часа ще говорят колеги от различни неврологични звена в цялата страна – университетски болници, големи областни болници, малки общински болници. Целта е да чуем защо не се случват нещата – не могат хората да разпознаят инсулта ли, нямат персонал ли, или нещо друго... Желанието ни е не само да споделим опит, а да чуем проблемите на колегите и идеите им за промяна на нещата.

Нашето разбиране е, че инсултът изисква по-глобално обвързване. Не стигат усилията само на нас, невролозите. Поканили сме широк кръг научни специалисти, лекари, логопеди, социални работници, специалисти по трудова медицина, НПО, към които се обръщаме за помощ, социални и други здравни експерти. Ще се чуят хора, които вече обучават нашите деца, да разпознават първите симптоми на инсулта. По проект „Бързи герои” десетки български училища вече са обиколени. Ще участва пациентската организация на хората с инсулт и афазия, с която имаме доста сериозна съвместна дейност, както в образователната част, така и в рехабилитацията.

Ще излезете ли с проект за Национален план за инсулт?

Да, след като чуем всички колеги, след като споделим нашия опит, идеята е в края на конгреса да излезем с проект за Национален план за инсулт. Ние сме единствената  държава в ЕС, която няма национален план за борба с инсулта. Има европейски план за 2020-2030 г., който е преведен и подписан от българската държава. Но вече сме на прага на 2024 г., а нямаме собствен национален план.

Такъв документ е необходим, за да бъде съобразен с нашите национални особености

В Европа целта е до 2030 г. да се постигне ръст на тромболизите до 15%, а ние сме едва до 2,5%. В нашия национален план може би трябва да запишем: Не можем да постигнем 15%, но ще опитаме да постигнем 8% например. Ще представим този план на институциите.

На конгреса ще има и чуждестранни гости. Какво очаквате от тях?

Съвсем целенасочено искахме да се получи сравнение между европейската картина и нашата. Поканили сме лектори от други центрове по инсулт в Европа. Непосредствено след тях колегите от страната ще ни кажат как изглеждат при тях нещата. Най-вероятно ще се получи контраст. На този фон ще се открои какво ни куца. Поканили сме лектор, който е световен лидер в интервенционалното лечение. Най-съвременното лечение на инсулта е интервенционалното лечение, при което може с устройство да се стигне до самия съсирек. Макар и по-бавно, след тромболизата то набира скорост. На пръстите на ръцете се броят хората, които получават такова лечение в България общо в 4 болници, което е жалко. На първия ни конгрес този проблем дори не бихме искали да го засягаме особено. Но чуждестранният лектор, който е световен лидер в това направление, работи в Сърбия. От нея ни делят 60 км. Нека това да се чуе. А Сърбия не е член на ЕС…

Оптимист ли сте, че нещата ще се променят?  

Аз дълго време вярвах, че ако всеки си върши неговата работа добре, всичко ще бъде наред. Така сме възпитавани. Но явно не е точно така. Ние в „Света Анна“ години наред работим, получаваме награди, но на България все още не се гледа като страна, осигурила съвременно лечение на инсулта. Затова решихме, че обществото трябва да се включи, трябва да погледне на проблема с други очи. Обнадеждаващо за мен е, че

колкото повече говоря даже с хора, които са извън гилдията, извън тесните специалисти, виждам, че те ме гледат с повече разбиране и питат: „Ние какво можем да направим,

за да се променят нещата“. Все повече стават заинтересованите страни в обществото ни. Вижда се, че в България инсултът не е просто това, което убива старите хора, защото все по-често пострадалите са в доста млада възраст. Професионалната гилдия за съжаление е доста по-песимистично настроена. Лекарите обикновено смятат, че малко неща може да се променят, което ме фрустрира и натъжава. Неслучайно дойде решението за интердисциплинарно дружество, което да е обърнато към всички. „Свежата кръв” ще се влее отвън. Не звучи лицеприятно, когато изнасяме печална статистика, когато констатираме, че още доста неща трябва да се направят. Това дразни много хора. Но реално винаги съм казвал, че това го правя и за себе би. Аз съм потенциалният следващ случай с инсулт. Вашите близки също. Затова усилията си струват.

Интервю на

Лиляна ФИЛИПОВА