Грипът е едно от най-разпространените заболявания по света, а има лошата слава и на едно от смъртоносните, когато става въпрос за хора с някои хронични заболявания и отслабена имунна система.

Първи исторически данни

Първите исторически данни за грипа датират от древността, като съществуват записи от преди хиляди години за заболявания със симптоми, които са характерни за него. Бащата на медицината Хипократ ги описва през 416 г. пр. Хр. в своята шеста книга „Епидемии“. Смята се, че това е първата информация за грипа в историята. Хипократ описва симптоми като висока температура, втрисане, мускулни болки, нарушено обоняние и др.

Лечение на грипа с билки, молитви, магии и пускане на кръв

По времето на Хипократ и античния свят като цяло лечението и профилактиката на грипа е много далеч от съвременните терапии. Някои от прилаганите методи са:

• Лечебни билки и растения: Много древни култури се опират на използването на лечебни билки и растения за лекуването на различни заболявания, включително грипоподобни състояния. Например в Древен Египет и Древен Китай са съществували практики на традиционната китайска медицина и Аюрведа, където билки и подправки са използвани като лечебни средства.
• Религиозни и магически обреди: В някои древни култури са се прилагали религиозни или магически обреди за лечение на болести, включително и грипоподобни заболявания. Тези обреди са включвали молитви, ритуали с амулети и други магически практики.
• Почивката и правилното хранене са считани за важни фактори при възстановяването след болест. Този принцип е съществувал в много древни култури.
• Хигиена: Поддържането на хигиена и къпането са считани за важни за здравето. В Древен Рим и Древна Гърция са се използвали обществени бани, които са били съществен фактор за грижата за здравето.

През Средновековието лечението на болести, включително грипоподобни състояния, е силно повлияно от магически, религиозни и традиционни методи. В християнските страни са прочитани специални молитви от лечителите или свещениците, а в останалите са правени магически обреди с помощта на амулети. Целта обикновено е изгонването на злите духове, които са обладали тялото на болния. На почит е била и фитотерапията, при която лечителите са използвали билки и растения за приготвяне на настойки (тинктури) и лекарствени смеси. Много популярно е било лечението с кръвопускане, като идеята е да се „пречисти“ пациентът по този начин. Тази мярка обикновено се е практикувала от бръснарите, които често са играли и ролята на хирурзи. 

Откъде идва думата „инфлуенца“?

В края на този период за първи път се споменава и думата инфлуенца, което е и научното название за грип. През 1357 година във Флоренция избухва епидемия. Тогава се използва терминът „La influenza di freddo“, което буквално означава „студено влияние“. Предполага се, че причината за това е вярването, че болестта се предизвиква от промяната на времето. 

Това е и период, когато астрологията, която е популярна още от античните времена, оказва влияние и върху медицината. Имало е вярвания, според които звездите оказват влияния върху появата на заболяването. Оттам идва и терминът „influenza di stelle“, т.е. „влияние на звездите“. В българския език думата „грип“ идва от френския глагол „gripper”, който означава „сграбчвам“.

Пандемиите през вековете

Първите данни за пандемия от грип датират от 1580 г. Смята се, че грипната вълната тогава тръгва от Азия, разпространява се в Африка и от там в Европа, като накрая достига и до Новия свят – Америка. Само в Рим жертвите на заболяването надхвърлят 8000 души.

Пандемиите продължават през вековете. Данни за пандемия има през 1729 година. Тя започва от Русия и в рамките на шест месеца се разпространява из Европа, а за три години – в целия свят. Пандемия има и през 1781 година, която започва от Китай и през Русия се разпространява из цяла Европа. Източниците от този период сочат, че в Санкт Петербург дневно са се заразявали над 30 000 души. През периода 1800-1833 година има пандемия с ниска смъртност, но заразените са около 20-25%.

Изключително смъртоносна е пандемията от 1889 г., при която загиват над 1 милион души. Тя е известна като „Руският грип“, който заразява около 40% от населението. Около тридесет години по-късно болестта е още по-смъртоносна. По време на т.нар. „Испански грип“ в периода 1918-1919 г. животът си губят близо 50 милиона души. Тогава за първи път се въвежда и популярната и в наши дни профилактична мярка – носенето на маска. Провежданото лечение е най-вече с ацетилсалицилова киселина, известна като аспирин. Става въпрос преди всичко за облекчаване на симптомите, като висока температура и болки в мускулите. Разбира се, широко се използва и билколечението.

Две от последните големи грипни пандемии се случиха през 21 век. През 2004-2006 г. имаше сериозна пандемия от т.нар. птичи грип, а през 2009 – т.нар. свински грип, който само в САЩ отне живота на 12 469 души.

Пробиви в медицината в борбата с грипа

18-19 век е и времето, когато медицината прогресира и учените имат все по-добро разбиране за заболяването. През 1703 г. J. Hugger от университета в Единбург пише дисертация „De Catarrho epidemio, vel Influenza, prout in India occidentali sese ostendit“, в която употребява термина „грип“. Твърди се също така, че за първи път терминът е използван от италианеца Giovanni Maria Lancisi, който през 1717 година описва епидемия от грип в „De Noxiis Paludum Effluviis“.

Истинският пробив за лечението и профилактиката на грипа обаче става през 20 век. По време на пандемията от Испански грип учените погрешно подозират, че заболяването се дължи на бактерия. През 1933 г. Жан Анри Ролен и Карла Хедгпетр успяват да изолират вируса на грипа от тип А. Това откритие години по-късно води до разработването на ваксина и противовирусни препарати.

Първата грипна ваксина е разработена от американския вирусолог Томас Френсис Джуниър през 1945 г., след края на Втората световна война. За изработката са използвани оплодени кокоши яйца – метод, който все още се практикува и днес за производството на повечето противогрипни ваксини. Тествана е върху военни и е разрешена за гражданска употреба през 1946 г.

В наши дни

Сериозен пробив в борбата с грипа е направен през 1963 година, когато е одобрено и първото противовирусно лекарство Идоксуридин. През 60-те години на 20 век се разработва и римантадин хидрохлоридът. По-късно, през 90-те години, са разработени нови класове противовирусни лекарства срещу грипа, наречени инхибитори на невраминидазата. Основният представител на този клас лекарства е „оселтамивир“.

За да се предвиди какво ще е бъдещето разпространение на грипа и срещу кои щамове са необходими ваксини, е задължително съществуването на система за наблюдение на заболяването. Тя е създадена през 1952 г. от Световната здравна организация и съществува и до днес. В България, която участва в системата на СЗО FluNet, освен информация от организацията, данните за грипа се получават и обработват от Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Там постъпва информация и от инфекциозните клиники и болници и лаборатории за диагностика на вируси и бактерии.

Данните от наблюдението на грипа в България обикновено включват следните параметри:

• Брой случаи на грип и други респираторни инфекции.
• Разпространение на различни грипни подтипове.
• Тенденции в разпространението на болестта по региони и групи на възраст.
• Сезонни и годишни анализи на заболеваемостта и смъртността.

Здравните заведения в България изпълняват активна роля при диагностицирането и лечението на грипните случаи. Те съобщават за случаите на грип и други респираторни инфекции на регионалните и национални здравни институции. Различни лаборатории в страната извършват тестове и диагностика на грипни вируси и други микроорганизми. Тези лаборатории изготвят доклади и предават данни към релевантните здравни институции. Данните за разпространението на грипа и други респираторни инфекции в страната постъпват в НЦЗПБ, който ги анализира и подава към Министерството на здравеопазването.

Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) е национална институция със статут на научна организация към МЗ, която има за цел да разработва научните основи на борбата с инфекциозните заболявания, сред които и грипа. Там се намират всички Национални референтни лаборатории (НРЛ) по различните бактериални, вирусни и паразитни инфекции, обединени в т.н. Лабораторно-изпитателен комплекс (ЛИК). Благодарение на тези лаборатории се осъществява контрол върху разпространението на заболеваемостта от грип. 

текст: Бойко Бонев

източник снимки: https://www.flu.com/Articles/2022/The-History-of-Influenza