Профилактиката на различни заболявания винаги е била е най-важната част на медицината. Така например в древен Китай на лекарите се е плащало, само ако техните пациенти са здрави. Ако някой от тях се разболявал, доходите на медиците намалявали. Ето защо те са извършвали чести профилактични прегледи на поверените им пациенти. На други места като древен Египет и Елада властите са предприемали редица мерки за предпазване на населението от заболявания. Един от съветите в Египет например, е бил да се пие само чиста изворна вода. В Индия освен за лечение, широко използвани за предпазване от болести са били масажите. Археологически находки на територията на България от времето на Римската империя сочат, че популярни профилактични мерки са били процедурите в минералните извори и спорта. Градове като Одесос (Варна) са били добре уредени от хигиенна гледна точка.

В наши дни, съвременната медицина отдава дължимото на профилактиката, като в Западна Европа тенденцията от десетилетия е да се отделя сериозен процент от парите за здравеопазване в тази насока. За съжаление в България, през последните 30 години профилактичните пакети, които заплаща Националната здравноосигурителна каса са ограничени, заради липсата на средства. За някои заболявания няма масов скрининг, а само кампании за безплатна профилактика.

Профилактичните прегледи в България са задължителни за всички

У нас са въведени задължителни профилактични прегледи, но според статистките на Евростат през годните едва половината българи ги посещават. Те са урегулирани от Наредба № 39 от 16 ноември 2004 г., издадена от министъра на здравеопазването. Според нея всеки гражданин е задължен да посети личния си лекар веднъж годишно. В Закона за здравното осигуряване има текст, според който ако не се явите на профилактичен преглед при семейния си лекар, се налага глоба между 50 и 100 лева, а при повторно неявяване между 100 и 200 лева. Този текст е в сила от 1 януари 2005 г. и никога досега не е прилаган. Не е прилагано и наказанието от чл. 110, в сила от 2000 г., според който при неявяване губите здравноосигурителни права за един месец.

През годините тези текстове са обсъждан многократно от политиците, като са обмисляни различи идеи как българите да бъдат накарани да ходят на профилактика. Освен реално прилагане на действащото законодателство е имало идеи личните лекари да търсят пациентите си по телефона, да има СМС известия и много други. Само преди няколко дни дори бе подхвърлена идеята тези, които са посетили лекаря си, да бъдат поощрявани финансово.

Какво включва задължителният профилактичен пакет в момента, заплащан от НЗОК?

Според информацията на интернет страницата на здравната каса при мъжете и жените на възраст над 18-години възраст ежегодно се извършва:

1. Изчисляване на индекс на телесна маса

2. Оценка на психичен статус

3. Изследване острота на зрение

4. Измерване на артериално налягане

5. Електрокардиограма

6. Изследване на урина с тест-ленти в кабинет за:

- Протеин

- Глюкоза

- Кетонни тела

- Уробилиноген/билирубин

- pH

- определяне на кръвна захар в лаборатория при наличие на рискови фактори.

От 30 до 65 години пълна кръвна картина (ПКК) се прави на всички веднъж на 5 години. При мъже над 40-годишна възраст и жени над 50 години се изследват холестерол и триглицериди веднъж на 5 години.

При профилактични прегледи се извършва изследване за PSA (туморен маркер за рак на простата) при мъже над 50-годишна възраст. Това става веднъж на 2 две години. Този преглед може да се прави и всяка година ако пациентът е рисков, като през месец ноември има специална кампания за безплатни изследвания.

Пак, съгласно тези изисквания, при всички лица над 65-годишна възраст, се назначава и изследване на ПКК (ежегодно), холестерол и триглицериди (един път на 5 години).

Изследването на холестерол, триглицериди, кръвна захар и ЕКГ, мамография и PSA в рамките на календарната година, направено по друг повод, не се провежда повторно по време на профилактичния преглед.

Личният лекар формира следните рискови групи от пациенти - сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет и злокачествени новообразувания, като при необходимост издава направления за изследвания или преглед при специалист.

Ако жената над 18 години и е изпратена при акушер-гинеколог, защото е попаднала в рискова група, той може да назначи един път за календарната година „Цитологично изследване на две проби от цитонамазка от женски полови органи“, а също така „Мамография на двете млечни жлези“.

Според изискванията на касата всеки общопрактикуващ лекар трябва да постави на общодостъпно място в кабинета си информация относно вида и честотата на профилактичните прегледи и изследвания, на които подлежат лицата над 18- годишна възраст. В амбулаторията на личния лекар, на място, достъпно за пациентите, е публикуван месечният график на личния лекар, който съдържа и часове за профилактична дейност.

Ваксините премахнаха редица смъртоносни болести

Сред най-ефективните средства за предпазване от инфекциозни заболявания, са ваксините. Благодарение на тях от десетилетия в България липсват случаи на едра шарка, дифтерия, коклюш, полиомиелит, а други като туберкулозата са силно ограничени.

В страната ни има Национален имунизационен календар, като включените в него ваксини имат задължителен характер. При всички здравноосигурени лица с избран личен лекар задължителните имунизации и реимунизации се извършват от него след преглед в деня на ваксинирането, Те са безплатни за пациента. За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации и реимунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове.

График на имунизациите

Всички новородени се имунизират с ваксина срещу хепатит Б през първите 24 часа от раждането и с ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ от 48-мия час след раждането до изписването им от родилния дом.

От втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина. Ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина, втора доза се прилага от първия месец, а трета доза от шестия месец. Ваксината срещу пневмококови инфекции на третия месец не се прилага при децата, родени след 31 декември 2019 г.

Между 7 и 10 месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба.

От тринадесетия месец децата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит.

Реимунизациите се извършват по следния график:

• от дванадесетия месец - реимунизация срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след: прилагане на третия прием при децата, родени преди 1 януари 2020 г. и втория прием при децата, родени след 31 декември 2019 г.
• от шестнадесетия месец - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием
• на 6 г. възраст - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит
• на 7 г. възраст - реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
• на 12 г. възраст - реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит,  а също така срещу дифтерия, тетанус, коклюш
• на 17 г. възраст – реимунизация срещу тетанус и дифтерия
• при навършване на 25 години, както и на всеки 10 години след това има реимунизация срещу тетанус и дифтерия. Това означава, че през тази година всички навършили 25, 35, 45 и т.н. години имат малко повече от месец да постят личния си лекар и да си поставят необходимата ваксина.

Кои са препоръчителните имунизации

Освен задължителните, съществуват и т.нар. препоръчителни имунизации. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Тук влизат ваксините срещу ротавируси, хепатит А, менингококи, HPV (човешки папилома вирус), грип и др.

Ваксините срещу COVID-19 и прилагането им са безплатни за населението, без значение от здравноосигурителния статус на лицата.