Публикация

Клинична Медицина и Фармацевтична индустрия

Клинична Медицина и Фармацевтична индустрия

 

Лекарствената терапия е гръбнакът на клиничната медицина. Това аксиоматично твърдение, обаче се нуждае от  редица пояснение и дори уговорки.

Независимо от явния напредък на фарма-индустрията през десетилетията и нейното безсъмнено позитивно въздействие върху общественото здраве,  необходимо е да отбележим наличието на някои обезпокоителни тенденции:

 

1.    Комерсиализация и меркантилизация на индустрията, а от там и на клиничната медицина.

2.    Съкращаване на продължителността на клиничното наблюдение във фазата на експерименталните изследвания  за ново въдените лекарствени средства/продукти (т.н. “Clinical Drug Studies”).

3.    Наличие на многобройни (включително сериозни) странични действия на лекарствените продукти (включително ваксините), особено при дълготрайно администриране на продуктите (късни ефекти).

 

Последните 2-3 десетилетия се характеризират с бум на ново-произведени лекарства и ваксини. Очевидно е, че никой лекар-терапевт не е в състояние да придобие собствен опит върху безопасността и ефективността от приложението на всеки един от тях. Това доведе до силна зависимост на терапевта от фарма-индустрията. Лекарят е принуден да разчита на описанието на продукта приложен към лекарствената опаковка, а не на собствения си опит. Т.е. в много отношение лекарят става „вярващ“ (религиозен) специалист. Терапевтичната схема от миналото почиваше на принципите: a/„Primum non nocere” („Преди всичко – не вреди!“),  б/индивидуализирана схема за лечение; и в/редовни контролни изследвания с фактическо присъствие на пациентите в лекарския кабинет; постепенно те се подменят с телемедицина и със „ПРОТОКОЛ“ за лечение на отделни нозологични единици. Т.е. лекарският опит и интуиция се подменят със индицираните от фирмите-производители Протоколи за лечение.

Тези тенденции имат своите плюсове – предимно от юридически характер, но и своите минуси. Лекарството е продукт и неговото производство  е логично свързано с печалбата. А това крие опасност от свръхдозиране, продължително приложение и понякога дори ненужно приложение. Официални данни за СЗО, като и на Европейската Комисия за лекарствените средства сочат, че между  30-35 от всички оплаквания на пациентите, за които се е наложило преглед в медицински амбулатории се дължат на не-оптимален прием на лекарства (странични действия, “ятрогенен ефект“).

 

Тези принципни разсъждения са валидни и за Превантивната медицина и в частност за Епидемиологията. Тя е самостоятелен клон на медицинската наука и целта й е да ограничи и ликвидира болестите, в частност епидемиите. Никоя от тези цели не е постигната. Епидемиите/пандемиите не могат нито да бъдат ограничени, камо ли елиминирани. Те са природни феномени съществуващи от както съществуват хора и животни. И са неизбежни. ОРВИ (както и т.н. „Ковид-епидемии“) са един пример.

Инструменти на епидемиологията са ваксините, маските, санитария/хигиената, дистанциране и др.

Тези инструменти са от Средновековието (ваксините от столетия), инокулациите – от хилядолетия. Те с нищо не са променили естествения ход на ОРВИ-епидемиите. А и не само на тях. Най-популярната ваксина – противотубекулозната (BCG-ваксината) навърши едно столетие от нейното масово въвеждане, но инфектирането с тубекулозния микобактерии не само не е овладяно, ами напротив – по данни на СЗО то става масово явление; всеки трети жител на планетата е контаминиран с него.  На всяка секунда в света възниква по една нова инфекция.

 

Наскоро излезе едно пространно сравнително изследване на авторитетната Европейска Институция European Center for Disease Control and Prevention. То бе посветено на сравнението на ефективността на различните противоепидемични мерки – ваксини, маски, хигиена, (миене на ръцете), дистанциране. Оказа се, че нито ваксините, нито маските имат ефект на предпазване от инфектиране. Само дистанцирането е имало известен временен ефект.

 

С мутацията Делта ще се заразяват и ваксинираните. И колективният имунитет става невъзможен, казва оксфордският учен Ендрю Полард, участвал в разработката на ваксината на AstraZenecа.

Още по-краен е американският лекар, биохимик и изследовател (един от основоположниците на mPNA-технологията) – Робърт Малоун, чиито изводи могат да бъдат резюмирани по следния начин:

 

1. Всеки фармацевтичен продукт, пуснат на пазара по силата на EAA (Emergency Authorization Act) трябва да бъде схващан (интерпретиран) като „ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН‘ продукт; това се отнася както за профилактичните продукти (ваксини), така и за лечебните продукти (лекарства).

 

2. Важно е да се разбере, че ваксините не ни предпазват от инфекция, те ни предпазват от заболяване (като дори и това не е съвсем сигурно). Т.е. ваксините не ограничават РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО на инфекциите. Те не могат нито да предотвратят, нито да спрат разпространението на инфекциите (в случая ОРВИ).

 

3. Медицински съвет за лечение не може и не трябва да бъде даван от не-клиничен специалист. Бях изненадан да констатирам, че по време на едно интервю д-р Роберт Малоун, който е инвентор на mRNA – ваксините, най-често отговаряше с „НЕ ЗНАМ“ и „НЕ МОГА“ да Ви дам категоричен отговор на този въпрос!. И това го казва учен с неоспорим авторитет и опит.

 

В общопопулярната преса на масовата ваксинация с Ковид ваксината се гледа като панацея за справяне със заболяването. Удобно, обаче се пропускат неблагоприятните последствия от това ваксиниране. А те са много. Напоследък излязоха факти, че 52.8 % от всички Ковид-19 ваксинирани хора в САЩ (а те са десетки милиони) съобщават 1 месец след ваксинацията поне за един пост-ваксинационен синдром, а 12 месеца след нея 64.6 % от ваксинираните съобщават за някакви свързано с ваксината оплакване (Сп. Science Direct, Nov.10, 2023).

Понастоящем интересът не само към Ковид ваксините, но и към другите ваксинации спада. Тази тенденция е из целия свят.

 

Понастоящем в научните среди се приема за доказано, че имунизацията не гарантира не само индивидуалната профилактика, но и възникването на епидемии всред имунизираните хора. Доказано е, че ваксините въздействат върху човешкия (в частност детския) геном.

Нещо повече, започнаха се проучвания върху късните последици от ваксинирането.

Изследвани са ефектите от имунизацията срещу морбили, заушка (паротид), рубела, дифтерия, коклюш, дифтерия, тетанус. Все по-отчетливо се говори за късни последици от типа на аутизъм, папилома вирус (HPV), енцефалит и множество невродегенеративни синдроми и синдроми на развитието.

 

Стана ясно например, че деца ваксинирани за дребна шарка и пертусис имат 30 пъти по-висок шанс (в сравнение с неваксинираните деца) да развият по-късно алергичен ринит и други алергии, полиневропатии (тип Гилен Барре); показват висок риск за проблеми с концентрацията (attention-deficit/hyperactivity disorder (ADHD), аутизъм, когнитивен дефицит (14.5 пъти по-висок риск) и невродегенеративни заболявания.

 

Всички тези факти, повдигат въпроса за предимствата на естественото имунизиране (преболедуване) пред ваксинационните програми.  

Акцентът на институциите отговарящи за Общественото Здраве трябва да се насочи не толкова към противоепидемиологичните мерки, а към лечението на последиците (усложненията) от евентуално вирусно или бактериално заболяване -

Т.е. към разкриването на повече, по-достъпни и добре снабдени със специалисти и лекарства интензивни сектори.

Коментари