Д-р Невяна Драгнева е ръководител на Центъра по хепатология в МБАЛ „Медлайн“. Практикува в болницата от февруари 2014 г. в Отделението по Гастроентерология. Специалност придобива през 2013 г. Има интереси в областта на диагностиката, лечението и профилактиката на болести на черния дроб.

Практикува в центъра от неговото създаване през 2016 г. До 2021 г. се ръководи от водещия гастроентеролог д-р Апостол Георгиев. Д-р Драгнева поема управлението по негово предложение.

Известно е, че черният дроб дълго компенсира уврежданията си и може да не прояви никаква клиника. При кои пациенти трябва да се направят профилактични изследвания?

Всеизвестен факт е, че черният дроб е най-голямата биохимична лаборатория в нашето тяло. Безспорно е, че компенсаторните и регенеративните му способности са огромни. Ако е възможно да продължим да водим напълно активен начин на живот без някои органи като жлъчка или слезка, например, то това въобще не важи за черния дроб, без когото организмът ни не може да функционира. Той няма нервни окончания, така че никога не боли. Чернодробните клетки са хепатоцити. Ако една умре, нейният товар се преразпределя помежду им от останалите. Така че, унищожаването на значителна част от черния дроб може да остане без клинична изява и дори да няма промени в кръвните тестове. От една страна черният дроб не ни „безпокои“ като стомахът, който може да се „обади“ след диетична грешка и след 2-3 дни вече да сме забравили за него.

За съжаление заболяванията, свързани с черния дроб, често остават незабелязани в началото, затова профилактиката има голямо значение за навременното им откриване и лечение.

За да се диагностицира чернодробно заболяване навреме, е необходимо да се правят профилактични изследвания, особено след 35-40 годишна възраст, дори и човек да няма оплаквания.

Гледайте видео, предназначено за гастроентеролози, в което лекари представят случаи на пациенти и подчертават, колко важно е да бъдат активно питани за симптомите! 

Кои са рисковите групи, които трябва да са под особено наблюдение?

Рисковите групи са различни. Например при хепатит B и C са хората, които имат досег с кръвни продукти, които са претърпели кръвопреливане преди 1992 г., когато кръвта не е изследвана толкова добре за наличието на тези инфекции. Също така в рисковите групи попадат медицинските специалисти, пациентите в краен стадий на ХБН на хрониохемодиализно лечение, хората с много татуировки и пиърсинги, венозно употребяващите наркотици.

Други рискови групи са хората, които имат член от семейството, страдащ от диагностицирано вече някакво чернодробно заболяване; лицата, злоупотребяващи с алкохол и/или с неконтролиран прием на медикаменти, с промискуитет. При тях поне веднъж в годината е добре да правим скринингови изследвания като АсАТ и АлАТ.

В общи линии лабораторните изследвания, необходими за оценка на чернодробната функция и насочващи към някакво чернодробно страдание са ПКК, АsAT, AlAT, GGT, АФ, общ и директен билирубин, серумен албумин и протромбиново време / INR.

Препоръчително е изследването и на липидния статус / мастния профил – общ холестерол, фракциите LDL и HDL, триглицериди.

И разбира се при суспекция за чернодробно заболяване – абдоминалата ехография може да бъде много информативна.

Освен това силно препоръчвам дори и при нормални чернодробни ензими, особено при рисковите групи, повсеместен скрининг за вирусни В и С хепатити – особено за хроничен вирусен С хепатит, който може да протича, без каквито й да е оплаквания и без биохимична ензимна активност, тъй като за него има прекрасни, много ефективни и с добра поносимост терапевтични схеми на лечение. За тази цел първо трябва активно да се намерят хората, носители на вируса.

За информация специфичното антивирусно лечение е напълно достъпно и изцяло се реимбурсира от НЗОК.

Кои често използвани лекарства за масовите заболявания имат хепатотоксичен ефект и как може той да се минимизира, ако все пак няма как да се избегне приемът на такива лекарства?

В черния дроб се метаболизират почти всички приети лекарства, добавки, храни и субстанции, попаднали в човешкия организъм.

Продължителният прием на всевъзможни лекарствени медикаменти, включително хранителни добавки и билкови препарати, могат да бъдат предпоставка и да представляват съществен риск за оптималното му функциониране – най-важният детоксикиращ орган. Освен това много допълнителни фактори като възраст, пол, консумацията на алкохол, наличието на подлежащо чернодробно увреждане, съпътстващите заболявания и други допринасят за увреждащото действие на лекарствата върху структурите на черния дроб.

Невъзможно е да се изброят всички лекарства и добавки с потенциално увреждащо черния дроб действие. Много пациенти изключително погрешно смятат билковите препарати и хранителните добавки за напълно безопасни и ги приемат без ограничения. Изключително важно е да знаят, че те също могат да бъдат хепатотоксични, както и че те могат да си взаимодействат с други лекарства, които приемат. Най-често спряганите продукти за масовите заболявания с доказана хепатотоксичност са Парацетамол, НСПВС като Ибупрофен, Напроксен, Аспирин, като безспорно допълнително рискът се увеличава при комбинацията на няколко препарата от една и съща група.

Медикаментозните хепатити могат да възникнат по два различни механизма – чрез директна хепатотоксичност и чрез имуноалергична реакция, при която хепатоцитът е прицелната клетка.

Списъкът на често използвани медикаменти с хепатотоксичен ефект е дълъг и се увеличава ежедневно. Тук се включват статините, антибиотиците (на първо място от групата на пеницилините, на второ може би тетрациклините), антимикотичните средства, кортикостероидите, анаболните стероиди представляват сериозен риск от чернодробно увреждане, пероралните контрацептиви, както и антиаритмични, антиепилептични, антитуберкулозни и имуносупресивни средства и мн. други.

Не съществуват специфични антидоти за препаратите, които предизвикват  медикаментозния хепатит.

Има ли начин да се ограничи токсичният ефект за черния дроб?

Единственият начин за минимализиране на хепатотоксичния ефект е да се ограничи безконтролното приемане на лекарствени средства, като те следва да се предписват от медицинските специалисти. Лекарят трябва да извършва редовен мониторинг на приеманото лекарство в съответствие с установените предписания. С цел минимализиране на хепатотоксичния ефект е редно да се назначава и използва минималната ефективна доза за възможно най-кратък период от време. Правилно е да се избягва комбинацията с други хепатотоксични вещества, както и да се избягва консумацията на алкохол. По време на мониторинга в подходящия момент може да се добавят хепатопротектори и детоксикиращи медикаменти, които да осигурят антиоксидантна защита на органите, страдащи в най-голяма степен от страничните ефекти на употребяваните медикаменти.

Още значими въпроси, свързани с диагностиката и лечението на черния дроб, очаквайте в следващите две интервюта с д-р Драгнева.

Върху интервюто работи Ирена Чернишева