Публикация

Диагностика на туберкулозна инфекция

Диагностика на туберкулозна инфекция

Десетки медици от различни специалности участваха в научния симпозиум на тема „Диагностика на туберкулозна инфекция“, организиран от Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА).


Туберкулозната инфекция засяга приоритетно белия дроб, но може да се развие с изявени симптоми във всички останали органи и системи на човешкия организъм.

Поставянето на диагноза, независимо от засегнатия орган, на пръв поглед е познат и ясен алгоритъм

но в клиничната практика това най-често е диагноза на изключването, коментира доцент Милена Енчева, началник на белодробната клиника на ВМА.

 

Друг клиничен проблем е латентната туберкулозна инфекция, която протича без морфологично и клинично органно засягане, но неразпозната и нелекувана крие риск от преминаване в активна инфекция. Това е особено важно и опасно при пациенти с имунна супресия и такива с автоимунни болести, провеждащи биологично лечение.

Настоящият симпозиум се организира в отговор на много възникващи клинични въпроси

при пациенти със съмнение за туберкулозна инфекция, особено при извънбелодробно засягане. Основните питания са какъв материал да се вземе, къде и как се изследва, кога да се очакват резултати. Много пациенти се насочват към различни лаборатории за извършване на т. нар. IGRA тестове – имунологични тестове за туберкулозна инфекция. Но често полученият резултат се интерпретира погрешно и води до неправилно терапевтично поведение, поясни още доцент Енчева.


Лекторите на научния симпозиум помогнаха за разясняване на някои от въпросите, свързани с поставянето на диагнозата Латентна и активна туберкулоза. Доц. Елизабета Бачийска, началник на Националната референтна лаборатория за туберкулоза, представи данни за епидемиологията на инфекцията, лабораториите, в които се извършва диагностика, различните тестове за диагностика и обърна особено внимание на вземането на биологични материали и начина на транспортирането им до съответните лаборатории.


Д-р Спаска Лесичкова от имунологичната лаборатория на Александровска болница разгледа темата за

IGRA тестовете

наблягайки на предимствата и недостатъците на двата основни теста – кватниферонов и TB-spot. Особен интерес за аудиторията предизвикаха показаните варианти в резултатите и тяхната интерпретация.


Симпозиумът беше насочен към клиничната практика и отговаряйки на много клинични въпроси, постави не по-малко нови. Посланието е да не забравяме и да не пренебрегваме туберкулозната инфекция в ежедневната клинична практика.

Лечението на туберкулозата е стандартизирано, но резистентните форми са много голямо терапевтично предизвикателство и, за съжаление, дори и в съвременния свят са причина за тежко и усложнено протичане и смърт на пациентите, подчерта още доц. Милена Енчева.

Коментари

Във връзка с този симпозиум,  искам да направя малко ретро история на медицината .Тук ще спомена три имена ,които имат особени заслуги в диагностицирането , и лечението на туберкулозната инфекция.
Първият , не е получил наградата на Нобел , тъй като е живял и практикувал в началото на 19 век ,но неговото име е останало завинаги в историята на медицината . Това е френският лекар д-р Рене Лаенек ,откривателят на стетоскопа. Стетоскопът ,който и досега не можем да изоставим в своята клинична практика. Второто голямо име е на Вилхелм Конрад Рьонтген ,който открива рьонтгеновите лъчи 1895г и поставя началото на диагностиката на белодробната туберкулоза . Известно е ,че при белодробната форма на т..б.ц. много се вижда ,но малко се чува в б. др със слушалката. Но затова пък Ро изследване на б. дроб е решаващо за диагнозата.За това си откритие, Рьонтген ,става първият лауреат на Нобеловата награда по физика в 1901г.Третото голямо име е това на Селман Ваксман-- 1944г. Той открива стрептомицина и поставя началото на лечението на туберкулозата"бялата чума" за това време. 1952 г е удостоен с Нобелова награда по медицина. Името му е отваряло вратите от всички ,с поклон и респект , дори и от най- големите фанатици-расисти по това време.Днес в началото на третото деситилетие на 21- век ,вече говорим за диагностика на т.б.ц чрез двата основни теста – квантиферонов и TB-spot. , имунологични- IGRA тестове , тестове които позволяват да се диагностицира и латентно протичаща туберкулозна инфекция- нещо което е много ценно за клиничната практика. Големите изненади ,които съм срещала в практиката си ,са свързани с извън белодробните форми на туберкулозната инфекция.Затова смятам ,че в ДД план ,винаги трябва да се обсъжда и това заболяване.Туберкулозната инфекция ,не е за пренебрегване.!!Поздравявам организаторите на това събитие.,като им пожелавам нови изяви в тази насока.