Д-р Иван Диков е специалист акушер-гинеколог в София с над 30 години опит. Диагностицира, следи и води нормални и високорискови бременности, оказва акушерска помощ при преждевременно, нормално, патологично и оперативно раждане, извършва оперативно лечение на гинекологични заболявания, семейно планиране, репродуктивно и сексуално здраве. Управител на МЦ "Майчин дом".

Д-р Диков, какъв процент от родоразрешенията у нас са с Цезарово сечение?

Ражданията в България намаляват и трудно достигат 50 000 на година. Причината е, че хората решават да изпълняват репродуктивните си планове в по-зряла възраст. Това намалява многократно възможностите за нормално протичаща бременност.

За страната по непотвърдени данни близо половината от бременностите завършват с Цезарово сечение, като за частните болници тази цифра достига и до 100%. За съжаление това са показатели на развиващия се свят. Причината са криворазбрани права на пациентите. Много от тях решават, че най-добро е оперативното родоразширение. Според тях това запазва сексуалните и репродуктивните им възможности. Мислят, че избягват тежкия период на нормалното раждане. Хората трябва да знаят, че хубава и приятна операция няма, а има разумна и необходима. Терминът „Цезарово сечение пожелание“ противоречи на здравните принципи.

Как този процент се съотнася към практиките в Западна Европа?

В Европа тази цифра е около 20-23%. Не смятам, че те са в грешка, а ние сме прави. Затова нещо у нас са виновни и пациентите, и лекарите. Пациентът има право да откаже или да приеме тази операция, но Цезаровото сечение трябва да се прави, само когато няма условия за вагинално раждане. От друга страна, не бива да се абсолютизира. Вагиналното раждане може да е противопоказно при някои професии, като например при певиците. Едно малко по-бурно протичащо раждане може да увреди гласните струни и жената да пострада професионално.

Кои са реалните показания за планираното оперативно раждане – от гледна точка на акушерството и от гледна точка на съществуващи заболявания при бременните?

Вагиналното раждане може да е противопоказно при първа бременност над 35 години, особено ако преди това има няколко неуспешни бременности. Също, когато жената има придобити или вродени аномалии на таза, защото там е костният родов канал. Т.е. има несъвместимост между размерите на плода и таза. При едно продължително протрахирано раждане, което не върви много добре, може да се наложи Цезарово сечение. При по-възрастните жени с миоматоза на матката не може да има нормална розова дейност.

Понякога необходимостта от Цезарово сечение се влия и от сезоните. В края на есента и края на зимата има едно състояние, което се нарича прееклампсия. Свързано е с високо кръвно налягане и се среща по-често при жените над 25 години. Тук може да се стигне до едно доста драматично състояние и се предпочита жената да бъде родоразрешена по оперативен път.

Макар и да не е голям броят на жените, които са родили с две Цезарови сечения, ако имат трета бременност, раждането задължително става отново с такова.

Какви са съвременните методи за анестезия при Цезарово сечение?

Един от бурните клонове на медицината, който напредна много, е обезболяването. Когато може да се направи качествено обезболяване, това е в интерес на състоянието на пациента, но и за по-бързото възстановяване. Има разлика между упояване и обезболяване. Едното е аналгезия, а другото – анестезия. При аналгезията на базата на медикаменти се отнема чувството за болка, а при анестезията човек се вкарва в безсъзнание.

При някои операции, които са по-инвазивни се прави епидурална аналгезия. Медикаментът се вкарва на определено ниво в гръбначния мозък и се обливат коренчетата на нервите. За около два часа се прекратяват импулсите на болка, а има чувство за пипане, допир и дърпане. От изключителна важност е, че при този тип упойки обезболяващият агент не прониква в кръвообращението на майката или плода.

Други обезболяващи с наркотично действие могат преминат през плацентата. И ако жената е 60-70 кг., а плодът около 3-3,5 кг, дори и малко количество упойка да премине през плацентата, дозата да плода е доста голяма. Затова такива обезболяващи трябва максимално да се избягват.

Какви са основните рискове от Цезаровото сечение - за майката и за новороденото?

Самото слагане на упойка и след това извеждането от нея е свързано с рискове. Най-проблемно обаче е отварянето на корема. Матката, когато има бременност, е изключително кръвоснабдена и нейното кръвоснабдяване идва от централната кръвоносна система. Поради тази причина, ако има кръвозагуба, тя е много масивна. Освен това във влагалището на жената живеят около 200 вида микроорганизми, което е отворена врата за една инфекция, която да се качи нагоре към матката. Също така в хода на операцията матката може да не успее да се свие и да се спре кървенето. Тогава единствената възможност, която ни остава, е да се отстрани матката, а това е тежка телесна повреда. Т.е. процентът от постоперативни усложнения е висок. Има и процент на смъртност.

Превенцията на тези усложнения е операциите да не се правят на конвейер, а да се преценяват индикациите. Цезаровите сечения трябва да се извършват в лечебни заведения с възможност за реанимация.

Кой според Вас трябва да убеждава бременните жени, че без медицински показания не трябва да настояват за оперативно родоразрешение?

Една от големите трагедии на днешното здравеопазване е липсата на реален контакт между предоставящия медицински услуги и потребителя. Трябва се изгради една добра колаборация по време на женската консултация и по време на всяко посещение да се обсъжда бременността, а не само да се правят ехографии. Тогава може да се прецени има ли възможност за нормално раждане и какво ще се прави.

Автор: Бойко Бонев