Удовлетворен съм, че МЗ и МОН ни чуха и отложиха промените в балообразуването за медицинските специалности, казва председателят на Сдружението на медицинските университети

Проф. Димитров, наскоро бяха променени правилата за формиране на бала за кандидатите във висшите медицински училища. Одобрявате ли тези промени и защо?

Излязлата Наредба за единните държавни изисквания за прием на студенти по Медицина, Стоматология и Фармация беше голяма изненада за нас. За съжаление, това, което е заложено в нея няма нищо общо с предложенията, които ние отправихме към държавата. Ние входирахме нашите предложения, даже инициирахме промяната на тази наредба, защото от три години приемаме кандидат-студенти по изключение извън наредбата и беше редно тя да се коригира. Защо и как се получи така, чакаме още отговор от Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването. Изготвили сме становище от името на Сдружението на медицинските университети с много силни аргументи. Защото така изглеждаща, наредбата няма да ни улесни, а напротив - ще затрудни страшно много нашата работа, ще направи невъзможно ние да приемаме кандидати от випуски, завършили преди 2022 година.

Ще се обезсмисли реформата в средното образование, защото няма да има интерес към профилираните паралелки по биология и химия. Това ще снижи познанията по тези предмети и ние ще трябва в първи курс на обучението по Медицина да компенсираме тези липси от средното образование. И нещо повече, от 2021 г. преработихме кандидатстудентските справочници, включвайки упражнения от материала за 11 и 12 клас, и сега ще трябва да направим крачка назад и да занижим критериите за оценка по биология и химия. За щастие, след проведена конструктивна среща на 29.01. с представители на МЗ, МОН аргументите на медицинските университети и факултети бяха чути и се взе

решение влизането в сила на Наредбата да бъде отложено за учебната 2026/2027 година

Какво трябва да се направи, за да се подобри качеството на медицинското образование у нас?

Качеството на медицинското образование у нас е наистина добро. Трябва да признаем, че атестат за това е оценката на нашите партньори от Западна Европа, Китай и САЩ. Когато водещи чуждестранни учени посещават нашия университет в Плевен се възхищават колко високотехнологично оборудване имаме и как успяваме да съчетаем традиционното медицинско образование с високите технологии. Факт, който ни кара да се гордеем. Това, което трябва да коригираме, е

да допълним продължаващото медицинско образование, защото в момента няма правила за него

Поради липсата на адекватни правила, новостите в медицината, които навлизат много бързо, се въвеждат бавно в ежадневната клинична практика. Наскоро, на Националната конференция на Българския лекарски съюз бяха посочени данни, че над 40% от лекарите в продължение на повече от 20 години не са посетили нито един конгрес, нито един обучителен курс, нито една форма на продължаващо медицинско образование по простата причина, че те не са задължени да го правят по никакъв начин. В крайна сметка, не е достатъчно само доброто медицинско образование, получено през тези шест години на следване по медицина, защото лекарят трябва да е в крак с нововъведенията до края на професионалния си път. Допълнително, ние трябва да подготвяме медицинските кадри така, че да могат да взимат решения, само базирани на доказателства, а не на усет или на лично  мнение.

Страната ни остана единствената в ЕС, в която продължаващото медицинско обучение не е задължително. Според Вас как трябва да се организира този процес и каква трябва да е тежестта на периодичните сертификати, които лекарите биха получавали?

Тук съвместно с неправителствени организации, с лекарския съюз, ние от Сдружението на медицинските университети, трябва много точно да предложим законови промени, които да осъществят преход към такова задължително продължаващо медицнско образование. Трябва

да се въведе точкова система, която да е много ясна и всеки лекар да има атестация

При недостатъчни точки, трябва да се регламентира какви са последиците за дадения лекар -  дали се намаляват неговите отговорности или възможностите му за сключване на договор със здравна каса, или да се ограничи взимането на самостоятелни решения за лечение и диагностика на заболявания. Така че, е необходима по-добра координация между всички участници в системата на здравеопазването за максимално бързо включване на задължаващ механизъм за продължаващо медицинско образование, защото иначе боксуването ще продължи.

Като ректор и като практикуващ лекар кое бихте определили като основен проблем на здравната ни система?

Неефективната здравна карта и монополът на Здравната каса са два основни проблема. Третият е превръщането на пациента в стока - за да се издържат над 380 болници в системата, да са успешни и да имат достатъчно средства идва моментът, в който пациентът преминава като на конвейер, т.е. без емпатия, без съчувствие, без достатъчно внимание от страна на лекаря. Просто се обработват някакви пациенти по правилата на Здравната каса, за да се получи финансиране. Свръх големият брой на хоспитализации, които виждаме всяка година, отново се залагат в бюджета, а същевременно броят на населението намалява, което няма никаква логика. Също така, ще добавя и

отношението към младия лекар, който бива смачкан от административни изисквания, като един от основните проблеми

Той се превръща в един писар и не е възможно да бъде обучен на елементарни практически умения в клиничната практика, което наистина е една от главните причини младите да напускат страната.

Всеки ден се срещаме с тревожните данни за недостиг у нас и на лекари, и на професионалисти по здравни грижи. Как виждате изхода от тази ситуация - какво могат да направят медицинските университети и какво трябва да направи държавата?

Точно така е, недостигът на специалисти по здравни грижи е над 17 000 за здравната система. Всяка година над 600 лекари напускат страната. Това са изключително тревожни данни, но трябва да кажем, че главната причина за тези събития е нереформираното здравеопазване в България. Ние дадохме добро начало с въвеждане на клиничните пътеки, но липсата на приемственост между политическите кабинети през годините на прехода изигра лоша шега. Това доведе до ситуацията в момента -  България е с най-голямата леглова база в Европа на хиляда души население, с най-много болници, които са неравномерно разпределени, с липса на ефективно заплащане на лекари, медицински сестри и акушерки, липса на визия, как се изгражда един млад лекар или млад специалист и какви трябва да са стъпките, които трябва да измине той в продължаващото медицинско образование. Представете си след 30 години преход – от една страна, даваме медицинските университети за пример като водещи изследователски висши училища в страната, а от друга страна, имаме недостиг на лекари и професионалисти по здравни грижи. Най-бързите и належащи реформи, които бих посочил, за да задържим младите лекари и професионалисти по здравни грижи в България, са няколко. На първо място,

намаляване на срока на обучение за придобиване на степен „Бакалавър“ по здравни грижи на три години, 

както е в цяла Европа. Така ще мотивираме младите хора да се насочат към обучението за медицински сестри и акушерки. Втората важна стъпка е премахване на степен „Професионален бакалавър“, която да се приравни към „Бакалавър“. И на трето място, но не и по значение, да се въведе задължително продължаващо медицинско образование за завършилите лекари.

Тази година празнувате юбилей - 50 г. от основаването на МУ-Плевен. Какво бихте посочили като най-голямото постижение за този половин век и кое е главното предизвикателство пред академичния екип?

50-годишният юбилей е наистина една достойна възраст за университет. За този период от време са научени много уроци, извлечени са необходимите поуки за правилната посока на развитие на висшето училище. Със сигурност, най-голямото постижение за половин век е, че

МУ-Плевен се превърна в един съвременен образователен център не само за Северна България, но и университет, разпознаваем в Европа и света

Може би най-значимата крачка, която университетът е направил в развитието си, е стартирането на англоезичното обучение за чуждестранни студенти по Медицина през 1997 година. В полето на медицинските нововъведения - най-голямото постижение е въвеждането на роботизираната хирургия в България и Югоизточна Европа. Благодарение на академик Горчев и неговия екип много пациенти от България и Европа вече имат достъп до лечение с най-високите технологии чрез роботизираната хирургия. За щастие, робот-асистираните операции са безплатни за пациентите и се покриват от Здравната каса. Третото стратегически важно събитие, не само за МУ-Плевен и региона, но и за висшето образование като цяло, е разкриването на четвърто основно звено – Факултет „Фармация“. Тези три събития мога да отлича като най-ключовите за 50-годишната история на университета. Най-голямото предизвикателство е да запазим възходящото развитието на университета, като бих казал, че важните фактори за това са екипността и приемствеността, традициите и иновациите.

Каква е обратната връзка от многобройните чуждестранни студенти, които МУ-Плевен обучава?

МУ-Плевен има наистина 25-годишна история и опит в обучението на чуждестранни студенти по медицина. Почти във всички точки на земното кълбо в момента има наши достойни възпитаници, намерили успешна професионална реализация. За мен лично през годините най-мотивираща и вдъхновяваща е била обратната връзка, когато те започнат първите си години на реализация на пазара на труда някъде по света, да ни изпращат благодарствени имейли или писма, с които разказват за своите успехи. Мога да посоча няколко примера. На наш възпитаник в системата на Imperial College на сутрешна визитация, след справяне се с един тежък случай, е попитан в кой университет е завършил и той отговаря Медицински университет – Плевен. Тогава неговият ментор му  казва: „Аз си мислех, че сте завършили в Оксфорд“. Това е истински голямата оценка, която ми носи огромна радост.