Препаратите, които съдържат ибрутиниб и се използват в терапията на рак на лимфната система често причиняват високо кръвно налягане или могат да влошат наличната хипертония. Учени от Fred Hutchinson Cancer Center и Университета на Вашингтонския факултет по медицина откриват, че комбинираното лечение с две или повече лекарства за кръвно налягане може значително да намали неговите стойности при тези пациенти. Изследването е публикувано в Blood Advances. Според учените в момента няма официални насоки как лекарите да се справят с този страничен ефект.

„Доколкото ни е известно, това е първото и единствено проучване за това как да се лекува оптимално високо кръвно налягане при пациенти, получаващи ибрутиниб“, казва един от главите изследователи д-р Мазиар Шадман пред News Medical.

Ibrutinib, който е на пазара от 2013 г., е първият препарат в своя клас. Известен е като Брутон тирозин киназни инхибитори (BTKis) и има одобрение от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за лечение на пациенти с мантелноклетъчен лимфом, хроничен лимфоцитен левкемия и някои други лимфоидни ракови заболявания. Няколко проучвания показват, че

BTKis може да накара пациентите да развият ново или влошаващо се високо кръвно

налягане, казва д-р Лаура Семпълс, един от авторите на изследването.

„Едно проучване показва, че това е така при над 78% от пациентите, лекувани с ибрутиниб за средно 30 месеца. Неконтролираното високо кръвно налягане може да доведе до големи неблагоприятни сърдечно-съдови събития, като инфаркт, сърдечна недостатъчност и инсулт, напомня тя.

Изследователите установяват, че различните лекарствени комбинации могат да бъдат по-ефективни в зависимост от това дали пациентите са имали високо кръвно налягане преди започване на лечението с ибрутиниб или са развили високо кръвно налягане, докато са приемали лекарството.

Учение изследват медицинските досиета на 196 пациенти, които са били едновременно лекувани с BTKi и едно или повече антихипертензивни лекарства за най-малко три месеца между 2014 г. и 2018 г. Пациентите са разделени на две група, като в първата попадат пациенти, които вече имат развита хипертония и са приемали едно лекарство за нея. Във втората група попадат хора, които са започнали да приемат един или повече медикаменти за високо кръвно, докато са лекувани с BTKi.

Изследователите категоризират антихипертензивните лекарства в четири групи: АСЕ инхибитори и блокери на ангиотензин рецептори (ARB), бета-блокери, блокери на калциевите канали и хидрохлоротиазид. Основната цел на проучването е ефективността на антихипертензивното лечение, оценена чрез средното редуциране на средното артериално налягане (MAP) по време на един цикъл на сърдечен ритъм.

Резултатите показват, че пациентите в групата с предишна хипертония, които са приемали бета-блокери заедно с хидрохлоротиазид, са постигнали

статистически значимо средно понижение на MAP от около пет mmHg

Пациентите в втората група, които са приемали АСЕ инхибитори или ARBs заедно с хидрохлоротиазид, са постигнали подобни намаления на MAP. Приблизително 15% от пациентите и в двете групи, приемащи бета-блокери и хидрохлоротиазид, са достигнали това, което изследователите класифицират като нормален диапазон на кръвното налягане (120/80 или по-ниско).

„Нашите резултати потвърждават, че при тази популация пациенти, както и при пациентите с хипертония като цяло, трябва да се лекувате с множество лекарства, за да постигнете успешен контрол на кръвното налягане“, казва д-р Семпълс.

Резултатите от проучването обаче не хвърлят никаква светлина върху това защо определени комбинирани режими са били по-ефективни от други или защо различните комбинирани режими са били най-ефективни при пациенти със съществуваща и новопоявила се хипертония, добавя д-р Шадман.

Ограничение на проучването

е, че то е ретроспективно – т.е. преглежда медицинските досиета на пациентите, за да определи как са били лекувани и какви са били резултатите.

Второ, кръвното налягане на пациентите се измерва само по време на посещения в болница Същевременно проучванията показват, че измерванията на кръвното налягане, направени в лекарски кабинети или други клинични условия, могат да дадат различни резултати.

„Бъдещите проучвания трябва, ако е възможно, да измерват кръвното налягане на пациентите с помощта на носими устройства, които измерват кръвното налягане за период от 24 часа“, казва д-р Шадман.

И накрая, почти 90% от пациентите в проучването са приемали ибрутиниб. Останалите са лекувани с акалабрутиниб или други, по-нови BTKi, като занубрутиниб, който получи първоначалното си одобрение от FDA през 2019 г. Данните за проучването идват от период, когато ибрутиниб все още е по-разпространен от аналоговете си препарати от второ поколение.

„Проучванията показват, че пациентите, приемащи тези по-нови агенти, все още са изправени пред повишен риск от големи нежелани сърдечно-съдови събития, въпреки че рискът може да е по-нисък от този на ибрутиниб“, казва д-р Семпълс.

Цялото проучване можете да видите тук

По публикацията работи Бойко Бонев