На 14 март, когато международната общественост отбелязва Световния ден за борба с бъбречните заболявания, специалисти от Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна напомниха за важността на ранната диагностика и превенцията на хроничните бъбречни заболявания /ХБЗ/.

„В света има над 850 млн. души, които страдат от хронично бъбречно заболяване, което го прави „осмата най-честа причина за смъртност, като през последните години има световна тенденция за прогрес и увеличение на заболеваемостта“, обобщи данните проф. д-р Светла Стайкова, д.м.н., началник на Клиниката по нефрология и хемодиализа във варненската университетска болница.

Това е една тревожна тенденция, която за съжаление важи и за България, допълни специалистът и изнесе още данни.

След 2022 г. и COVID-пандемията лекарите наблюдават значителен бум в активността и честотата на хроничните заболявания, включително и на хроничните бъбречни заболявания. Според статистиката между 10-15 % от населението в България или приблизително

между 700 000 и 800 000 души страдат от хронично бъбречно заболяване

уточни проф. д-р Стайкова. Това включва както остри, така и хронични състояния, които могат значително да повлияят на качеството и продължителността на живота на засегнатите хора.

Проф. Стайкова подчерта, че Клиниката по нефрология и диализа в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна е с уникална структурата и е единствената в страната, в която се прилагат всички съществуващи лечебно-диагностични методи в нефрологията. На пациентите с бъбречни заболявания се предоставят консервативно лечение, всички диализни методи на бъбречно-заместителна терапия, бъбречна трансплантация, както и диспансерно наблюдение и лечение на трансплантирани пациенти. В сътрудничество с другите структури на УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна се сформират мултидисциплинарни екипи и се прилагат необходимите инвазивни и неинвазивни образни диагностики и изследвания.

Мотото на тазгодишния Световен ден за борба с бъбречните заболявания

е: „Бъбречно здраве за всички. Осигуряване на равнопоставен достъп до грижи и оптимална медицинска практика“, напомниха специалистите от варненската университетска болница.

Посланието към пациентите е за превенция и ранна диагностика на хроничното бъбречно заболяване

Ние се намираме във време, което предлага безпрецедентни възможности за превенция и забавяне на развитието на ХБЗ, благодарение на научните достижения в медицината. Новите терапии обещават не само да забавят прогресията на болестта, но и да намалят риска от свързаните с нея усложнения, като сърдечносъдовите заболявания, коморбидитет, мозъчно-съдови инциденти, е мнението на нефролозите.
В България, както и в други страни, се наблюдават значителни предизвикателства, свързани с ранната диагностика и ограничения достъп до модерно лечение и медикаменти. Тези фактори засилват нуждата от национални усилия за подобряване на бъбречното здраве, особено сред уязвимите групи в нашето общество.

Лекарите са убедени, че за да се подобри ситуацията в България, е необходима

целенасочена стратегия, която да включва следните аспекти:

• Интеграция на грижите за бъбречното здраве в обществените здравни програми: Това би могло да обедини усилията за ранна диагностика и лечение, както и да повиши осведомеността сред населението и здравните специалисти.
• Достъпност до медикаменти и иновативни терапии: Разширяването на здравното осигуряване, за да може да покрие новите и ефективни терапии, с оглед подобряване качеството на живот на пациентите с ХБЗ.
• Повишаване на осведомеността и превенция: Разработване на национални кампании за осведоменост относно рисковите фактори за ХБЗ, като диабет, хипертония и затлъстяване, както и насърчаване на здравословен начин на живот.

На фона на тези предизвикателства Световният бъбречен ден ни припомня за значението на обединението на усилията - от здравни специалисти, пациенти и институции - за подобряване на бъбречното здраве и достъпа до качествено и адекватно лечение в България. Само заедно можем да постигнем значим прогрес в борбата срещу ХБЗ и да осигурим по-добро бъдеще за всички пациенти.

С цел по-качествено и своевременно лечение и обгрижване на пациентите е необходимо също развитието на нефрологичната структура и направления за бъбречно-заместителна терапия в България, както и създаването на национален регистър.