Национален скрининг за хронично бъбречно заболяване се провежда през 2024 г. в цялата страна. Той се инициира и организира от Българското дружество по нефрология. Последният такъв скрининг бе преди 12 г., припомни проф. Емил Паскалев, председател на дружеството и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ „Александровска“. Изследванията на населението тогава показали, че 12% страдат от хронично бъбречно заболяване. Процентът е висок, като се има предвид, че други страни, например Норвегия, имат честота от 7%. Разговаряме с проф. Паскалев по темата за ранното откриване, профилактика и лечение на хроничните бъбречни заболявания.

Проф. Паскалев, бихте ли казали малко повече за скрининга, който се провежда тази година по инициатива на дружеството по нефрология?

Ще започна с това, че мащабът на скрининга през 2024 г. е много по-голям от този преди 12 години. Очакваме сега да се изследват до пет пъти повече хора. Надяваме се до края на годината да сме готови с резултатите. Ще бъдат изследвани пациенти от цялата страна, за да се получи добро покритие и качествени статистически данни. 

Радвам се, че самите хора вече имат позитивно отношение към такива изследвания. 

Как е организиран самият скрининг?

Поетапно се посещават големите градове, прави се предварително организация с помощта на кметството. Разгласява се в местните медии. В допълнение от НЗОК предоставиха данни за лекуваните към момента пациенти с бъбречни заболявания. Съпоставянето на данните ще даде по-добра представа какво е разпространението и колко от пациентите знаят за болестта си и се лекуват.

Кампанията се реализира от Българското дружество по нефрология, лекари от нашата клиника обикалят страната. Уговорили сме лаборатории, които ще работят до късно вечерта, а също в събота и неделя, за да е удобно на хората да направят изследванията. Всеки, който има желание, може да се включи – безплатно е.

Какво точно ще включват изследванията в рамките на скрининга?

Те ще включват основни маркери за бъбречно увреждане:

• креатинин;
• белтък в урината;
• пикочна киселина и др.

Има хора с висока пикочна киселина – при норма до 420 µmol/l те имат 600-750 µmol/l, а креатининът им е нормален. При тях е въпрос на време да се появи отклонение и в неговите стойности. Пряката полза за тези пациенти е, че навреме ще им се обърне внимание от необходимостта да посетят лекар.

Каква е връзката между здравето на бъбреците и други често срещани хронични заболявания?

Бъбречно увреждане, захарeн диабет, сърдечно увреждане са три неща, тясно свързани помежду си. За диабета се знае, че 10 – 15 г. след установяване на заболяването има много голям риск от увреждане на бъбрека. Наблюдава се микроалбуминурия, знак за нарушена функция на бъбрека. Важно е това да се знае от лекарите. 

Пациенти с над 10-годишен диабет е по-вероятно да има протеинурия, отколкото да няма. Разбира се, не всички я развиват, но рискът трябва да се има предвид и да се правят съответните изследвания.

Повишено внимание се налага и при хора с някаква сърдечна дисфункция. Когато сърцето не работи добре, това се отразява на бъбрека и с времето креатининът се покачва. 

Когато се открие едната патология – бъбречната, винаги трябва да се мисли и за другата. При диабетици след 10-ата година трябва да се правят превантивни изследвания. Установи ли се протеинурия, дори при нормален креатинин, трябва да се вземат мерки. 

Така е и при сърдечносъдовите заболявания. Хипертонията води до нарушаване на сърдечната функция. Сама по себе си в определени случаи тя може да увреди бъбрека – има хипертензивна нефропатия в резултата на дълго действаща хипертония. 

Ето един пример: пациент получава диагноза хипертония на 45 г. След 15 – 20 г. той има сериозен риск от бъбречна увреда, която да се прояви с микроалбуминурия.  

Кои профилактични контролни изследвания са уместни при пациенти с диабет и хипертония, за да се открие навреме бъбречната увреда?

Като най-важни бих посочил креатинин и микроалбуминурия. При захарен диабет първо се появява микроалбуминурията. При хипертонията нещата са малко по-различни – бъбрекът се уврежда по друг механизъм. Независимо от терапията, високото кръвно за продължителен период от време влияе за нарушаване на бъбречната функция. Оптималният контрол на артериалното налягане е важен не само за предпазване на сърцето, но и за бъбреците. 

Ако ние, лекарите, успеем да контролираме бъбречната функция по основни показатели, ще може да противодействаме на болестта и да удължим преживяемостта на пациентите. 

Кои са най-значимите новости в терапията на бъбречните заболявания през последните години?

Като най-важна новост бих посочил терапиите, които влияят върху трите локуса – сърце, захарен диабет и бъбреци. Така с едно лекарство се прави тройна протекция. Лекарството може да се предпише от нефролог, кардиолог или ендокринолог. Ако пациентът е отишъл първо при кардиолог или ендокринолог, които са предписали такава терапия, той може да бъде насочен към нефролог за допълнителна консултация. И обратното е валидно.

Този подход представлява значителен напредък в медицината. Трябва да научим пациентите, че по този начин с достъпни и евтини изследвания може да контролират здравето си в три насоки. 

Вероятно имате предвид SGLT инхибиторите, които набират популярност в последните години?

Да, точно така. Вече има два варианта SGLT инхибитори на пазара. Новият е показан първоначално за сърдечна недостатъчност, но вече се използва и при хронично бъбречно заболяване. Ендокринолозите го прилагат вече 5 г., а ние се учим от техния богат опит. 

Това означава ли, че нефролозите работят все по-тясно с ендокринолози и кардиолози?

Така е, ние отдавна работим заедно, но това става все по-важно. Тук има два аспекта на това сътрудничество между различни специалисти. От една страна е общата терапия, която покрива рискове за пациента в три насоки. Новите терапии са включени във фармако-терапевтичното ръководство по нефрология, но от друга страна е важна и профилактиката. 

Отворен все още е въпросът за допълване на Наредбата за профилактичните прегледи на МЗ, като се предвидят повече възможности за изследвания при пациенти с бъбречни заболявания. Нашето дружество се застъпва за това, в наредбата да се включи възможността тези пациенти да изследват два пъти в годината креатинин и микроалбумин. 

Какви научни събития предстоят тази година за Дружеството по нефрология?

През 2024 г. ще има две национални научни събития. Първото е през месец май в Пловдив. Другото ще бъде през есента. На пролетното събитие ще присъстват и медицинските сестри. Това е много важно. Подготвяме ги за новости не само в консервативната нефрология, но и в структурите за диализа или за подготовка на трансплантация. Обучаваме ги, обменяме опит. 

Новостите в нефрологията са свързани с новости в терапиите. Придържаме се към правилата за добрите практики при най-различна бъбречни заболявания. Ние сме членове на ERA – Европейската бъбречна асоциация.

На конференцията през есента участват само лекари, посветена е само на новости в специалността. Тези новости се имплементират в работата на най-големите клиники в страната. Важно е останалите нефролози в страната да са добре запознати с тях и да насочват правилно пациентите си. Става дума за биопсии, плазмафереза, плазмаобмен, които се правят само на определени места. 

Плазмафереза например се прави само в нашата клиника в Александровска при подготовка за трансплантация, на трансплантирани и при тежки имунологични бъбречни заболявания. Прави се редовно и сме натрупали доста голям опит. Клиниката ни извършва и над 50% от всички биопсии в България. Тези терапии не може да се приложат без биопсия. Понякога биопсията се налага и за контрола – месеци след провеждане на лечението, за да се прецени ефективността му.

Кои са новостите за есенната научна конференция на дружеството?

Новостите са в областта на редките заболявания и бъбречни заболявания от имунологичен характер, както и за тяхното лечение. В нефрологията навлиза нова терапия с биологични препарати – моноклонални антитела. Такива терапии се прилагат в ревматологията, но има много проучвания, които показват, че биологична терапия може да се прилага успешно и при пациенти с бъбречни заболявания, когато патогенезата е имунологична. 

Нефролозите работят доста добре и с хематолозите. Има много бъбречни заболявания, които се проявяват с протеинурия, но тя е първи признак и за хематологични заболявания – отделянето на белтък в урината. Такива пациенти преминават на лечение при хематолозите, след като ние ги диагностицираме, най-често с биопсия. 

Накрая искам да отбележа, че съм изключително радостен от тясното сътрудничество с колегите нефролози от Северна Македония. Те са редовни гости на нашите научни събития от 5 – 6 г. 

Автор Илияна Ангелова