Девет от десет човека не знаят, че страдат от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Почти 53% от всички, които страдат от ХБЗ, остават недиагностицирани до трети стадий на заболяването, който е вече късен за лечение. 

Това каза председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) адв. Христина Николова по време на пресконференция в Националния пресклуба на БТА в София. ХБЗ преминава безсимптомно, посочи тя и добави, че

съвсем в началото може да се появи „лека умора“,

която, според нея, не може да насочи човек да потърси специалист. Поради тази причина и заболяването се определя като тиха пандемия, каза Николова.

ХБЗ е свързано с прогресивна загуба на бъбречна функция. То преминава през шест етапа, като с напредването им значително нараства рискът от хронична бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или бъбречна трансплантация.

С напредване на ХБЗ се увелича и рискът от смърт

по сърдечносъдова причина, посочват от АПБЗ и на Българската болнична асоциация (ББА). От организациите посочват, че в световен мащаб хората, които страдат от ХБЗ, са повече от тези, които имат диабет или онкологично заболяване. Хроничното бъбречно заболяване засяга 13% от българите, сочат данните, представени от асоциациите.

Диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми или инсулт, затлъстяване, фамилна обремененост и тютюнопушене са сред рисковите фактори за развитие на ХБЗ, каза проф. Борис Богов. Той уточни, че специалистите следят намаляването на бъбречната функция чрез кръвно изследване на серумен креатенин. За поставянето на диагнозата важен елемент е присъствието или отсъствието на микроалбумин - един от първите белези, който нефролозите регистрираме при пациенти с ХБЗ, обясни още проф. Богов. 

Трябва да се работи изключително много за образоване на обществото по темата, коментира Николова. Тя обяви

началото на тримесечна образователно-информационната кампания „Здрави ли са бъбреците ти?“

Инициативата се осъществява от АПБЗ и ББА, с подкрепата на Дружеството по нефрология и Българското кардиологично дружество и започва на 1 май. Седем големи болници ще се включат в кампанията. Това са: УМБАЛ „Света Анна“-София, УМБАЛ Света Марина – Варна, УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“- София, МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив, МБАЛ „Света София“ – София, УМБАЛ „Медика“-Русе. Предвижда се хоспитализираните пациенти в кардиологично и ендокринологично отделение на избраните болници, за които се установят данни за наличие на ХБЗ, да бъдат консултирани в нефрологичното отделение на същото лечебно заведение и да им бъдат раздавани образователни материали по темата. Целта е и след изписването им от болница пациентите да продължат грижата за здравето си, обясни Николова.

Специалистите подчертаха важността от постигането на трайни и качествени резултати при ранна диагностика и лечение.