Апетитът е невероятно сложна система, която дори учените все още не са разгадали напълно. Той е един от най-основните ни инстинкти.

За да оцелеят като вид, хората имат нужда главно от 2 неща – да си осигурят калории, за да поддържат организма си, и да намерят партньор, за да се възпроизвеждат, казва професорът по биохимия Стивън Райли от университета в Кеймбридж. Това поведение е залегнало дълбоко в природата на всички хора.

В първата част на статията ви запознахме с три от тайните на апетита. Ето ги и останалите:

Хората са устроени да се хранят. Въпросът „защо ти се яде” не е естествен. Правилно е да се пита „защо не ти се яде”.

Праотците ни не са знаели кога ще имат отново възможност да си осигурят храна и затова сме програмирани да ядем при всяка възможност.

Апетитът не се определя само от празния стомах, а и от редица външни фактори.

Дори и да сме яли скоро, в определено време на деня огладняваме, защото това е часът, в който обикновено се храним, казва проф. Уордъл.  Интересното е, че това не е свързано с биологичния часовник или навиците на пещерните ни предци. За много хора съществуват места, които стимулират апетита, като например кухнята, където се яде най-често.

Количеството на поеманата храна също зависи от външни фактори. Според проф. Уордъл, хората изяждат по-големи количества, когато знаят, че до следващото хране има много време. Също така, ако ядат в компания или ако не се концентрират върху храната, например докато гледат телевизия, също прекаляват, защото тогава се разсейват и не се вслушват във вътрешните сигнали за заситеност.

При липса на концентрация се губи и удоволствието от яденето и приятното усещане в устата, а част от апетита се задоволява от това усещане, посочва британският диетолог Бриджит Бенелъм.

-brr-

Изследванията показват, че при затлъстелите хора сензорната област на мозъка, която се активира от храната, действа по-слабо и за да изпитат удоволствие от храната като другите хора, те трябва да поемат по-големи количества. Това е причината за желанието им да ядат повече.

Хората казват, че стомахът им е пълен, но всъщност това чувство не е вярно, защото капацитетът на стомаха е голям, обяснява проф. Райли. Освен това той непрекъснато изпраща съдържанието си към тънките черва, които са дълги почти 6 метра. Чувството за заситеност обикновено се поражда в мозъка в отговор на хранителните вещества, а не на количеството храна. След като клетките на стомашно-чревния тракт регистрират съдържанието на поеманата храна, те произвеждат различни хормони, които достигат до мозъка и пораждат чувство за ситост.

Само количеството няма да подейства. Например, ако напълним стомаха си с картон, ще продължим да изпитваме глад.

Желанието да се нахраниш, както и желанието да спреш, са много индивидуални, обяснява проф. Уордъл. При някои хора сигналите за засищане са по-силни и за тях е по-лесно да не напълняват, докато хората със силна реакция към околната среда, са заплашени от свръхтегло. Тези особености на апетита са до голяма степен генетично обусловени и могат да се познаят дори при бебетата.

Изследвания на осиновени в различни семейства едноячни близнаци показали, че теглото на всеки от тях на 30-годишна възраст няма никаква връзка с осиновителите им, но е идентично с близнака, когото никога не са виждали.

Проф. Райли добавя: Дебелите хора са дебели, защото мозъците им са устроени различно и ги карат да изпитват постоянно глад. Извънредно трудно е да не обръщаш внимание на апетита си, тъй като той е настойчив и му се устоява трудно.
 
Хората се засищат не само от количеството храна, но и от нейното съдържание. Според специалистите, те са еволюирали по този начин, за да си осигурят балансирана хранителна диета.

За човешката раса би било лошо, ако се открие някаква нова вкусна храна и хората искат да ядат само нея, защото нито една храна сама по себе си не може да задоволи нуждата на организма от хранителни вещества, казва проф. Уордъл.
 
-brr-

Възможно е хората с генетично предразположените към голям апетит да пренастроят мозъка си и да привикнат към по-малки порции храна и лишаване от честите похапвания, казва проф Замит.

Това наистина изисква голямо усилие – първият ден ще бъде ужасен, а следващите няколко седмици много трудни, но когато мозъкът си изработи нови връзки, се свиква.

Можем да се залъжем, че сме се заситили с визуални механизми и контролиране на обстановката. Американски учен предложил на участници в изследване супа в купички със скрити тръби, по които те непрекъснато се допълвали.

Оказало се, че хората изяли 75% повече супа и въпреки това не вярвали, че са поели повече от една купичка.

При друго изследване били поставени различни кутии с шоколадови бонбони и се оказало, че хората ядат повече от кутиите, които били без капак или с прозрачно покритие.

И двата примера показват как апетитът се влияе от размера и външния вид на порцията, казва Бенелъм. Най-лесното ще бъде, ако поставите храната далече от очите си, да сервирате по-малки порции и да изхвърляте незабавно остатъците.

Сигналите за ситост може да се контролират и чрез хирургическа намеса – поставяне на байпас или пръстен на стомаха, но и тези методи си имат своите рискове.

Един от най-простите начини да намалите апетита си е промяната на енергийната наситеност на храната, казва спициалистът по хранене Бриджит Бенелъм.

Енергийната наситеност зависи от броя на калориите в 1 грам храна. Храните с високо водно съдържание са с ниска енергийна наситеност. Такива са супите, яхниите и зеленчуците. С висока енергийна наситеност са храните с много мазнини, като ядките и шоколада.

Храните с нисък гликемичен индекс, които се разграждат бавно и намаляват постепенно глюкозата, също помагат за намаляване на апетита. Храните с висок гликемичен индекс отделят наведнъж глюкозата и повишават внезапно инсулина, от което се чувстваме сити, но само половин час след това нивото на инсулина се срива.

Мозъкът разпознава този внезапен спад и ви кара да искате да ядете, обяснява проф. Замит. Но храните с нисък гликемичен индекс, като зърнените, поддържат кръвните стойности и предпазват от пристъпи на глад.

Други храни, които засищат, са богатите на протеини храни, защото те стимулират по-силно отделянето на хормони, блокиращи апетита, и фибрите, въпреки че за да има резултат, трябва да се поеме по-голямо количество от тях.