Публикация

Спечелете битката с умората

Със сигурност на света няма човек, който никога да не е изпитвал умора. Обикновено всеки може да посочи конкретни причини, които са предизвикали това състояние – напрегната работа, извънредни умствени или физически усилия, лишаване от сън, дори и някои приятни занимания като поредица от среднощни купони.


В тези случаи справянето с умората изглежда лесно. Просто връщане към обичайния ритъм постепенно възстановява силите на организма.

Има обаче и умора, за която сякаш няма ясна причина. Тя продължава дълго и не се повлиява от повече сън, високоенергийно хранене и други широко разпространени методи за прогонване на отпадналостта. Чувството за намалени физически сили и на способността за умствена работа с течение на времето се отразява на емоционалната стабилност, а това от своя страна засилва усещането за безсилие. Така порочният кръг се затваря.

Когато умората е един от симптомите (понякога основният) на конкретни заболявания, с тяхното успешно лечение се преодолява и загубената активност. Но с умора протичат толкова много болести, че едва ли в подобна статия могат да се изброят. Все пак най-често срещаните болестни причини са остри и хронични инфекциозни процеси, много от сърдечните и белодробните заболявания, анемиите, нарушенията в жлезите с вътрешна секреция (включително диабет), редица злокачествени процеси, хранителни разстройства, невро-мускулни болести.

Учените отдавна спорят дали умората може да бъде самостоятелен здравословен проблем, който изисква специфично лечение. Още преди години беше прието, че съществува синдром на хроничната умора, при който не се установяват никакви обективни изменения в органите и тяхното функциониране, въпреки че засегнатите се чувстват понякога тежко болни. Всъщност освен от конкретни заболявания умората най-често се предизвиква от начина на живот и от психическото ни състояние, без да си даваме сметка за това.

Хаотичният режим на активност, сън и хранене; постоянният висок прием на кофеинови напитки и на алкохол; тютюнопушенето; застоялият начин на живот са фактори за постоянна умора. Сред психическите причини се нареждат депресиите, тревожността, скръбта по загуба на близък човек. Редица често употребявани медикаменти също могат да предизвикат умора -  по-старите поколения антиалергични средства, някои лекарства срещу високо кръвно и успокоителни таблетки имат този страничен ефект.

-brr-

Ако често и за продължителни периоди чувствате умора, добре е да се направят някои изследвания, за да се изключат основните заболявания, свързани с този симптом, за които вече стана дума. Достатъчно е да посетите личния си лекар, който да направи преглед и кардиограма. От лабораторните изследвания обикновено се назначава проверка на кръвната картина, глюкозата, чернодробните ензими (АсАТ и АлАТ), липидния статус (общ холестерол, триглицериди, HDL и LDL), основните бъбречни показатели (креатинин и урея) и урината. В някои случаи е добре да се провери тиреостимулиращият хормон TSH, както и един специфичен белтък С-реактивен протеин (CRP).

Ако няма обективни данни за здравословен проблем, остава да вземете комплексни мерки за справяне с умората. Драстична промяна в стила на живот не върши работа, защото най-често човек няма сила да я приложи. Затова е добре първо организмът да бъде подпомогнат със специфични аминокиселини, които се съдържат в препарата против умора Сарженор. Той няма противопоказания и странични действия и отключва верига от физиологични процеси, които подобряват енергийния баланс на организма по напълно естествен начин. Увеличете физическата си активност чрез ходене, изкачване на стълби, танци.

Нощният сън има решаващо значение за физическата кондиция и самочувствието. Опитвайте се да лягате по едно и също време преди полунощ и да спите поне 7 часа. Сарженор също подобрява съня. Масажи на цялото тяло, дори и от партньора ви, а не от професионалист, се отразяват благоприятно на състоянието. През зимата трябва да престоявате всеки ден в помещение с ярко осветление, което да прилича на слънчева светлина. Това активира мозъка и намалява депресивните нагласи.  

Коментари