Захарта, или захарозата, както е нейното коректно химично наименование, представлява дизахарид, който е съставен от два вида прости захари – глюкоза и фруктоза.

И двете вещества прекрасно се усвояват от нашия организъм, тъй като той е “свикнал” с тях поради факта, че именно те придават сладкия вкус на всички плодове (съдържанието на захароза в плодовете е твърде ниско).

Само че в плодовете тези захари са в обкръжението на редица други биологично активни вещества – витамини, минерали, органични киселини, които съществено спомагат за тяхното усвояване. При производството на захар, особено на рафинираната, тези вещества на практика изцяло се отстраняват, с което тя се превръща в съвсем чужд и враждебен за нашия организъм продукт.

Според някои учени, веднъж попаднал в организма, последният по неподходящ начин модифицира действията на храносмилателната система, забавя протичащите в нея процеси, образувайки върху ензимите своеобразен филм, с което частично ги дезактивира.

Панкреасът се “уморява” да продуцира наднормено количество киселина, за да хидролизира натрапника на усвояемите прости захари – глюкоза и фруктоза. В резултат стомахът се натоварва с “излишна” киселинност с всички негативни последствия от това – гастрит, стомашна язва.