Публикация

Алтернативата хомеопатия

Интервю с д-р Зорка Угринова – специалист по обща медицина, член на УС на Българската медицинска хомеопатична организация и преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия.


Д-р Угринова, какъв тип лечение е хомеопатията?
Днес човечеството може да се гордее с невероятни научни постижения, включително и в медицината. Но е факт, че точно сега все повече лекари и пациенти от цял свят насочват вниманието си към един толкова стар, но изпитан метод за лечение и профилактика като хомеопатията. Неин основоположник е немският лекар Самюел Ханеман, виден токсиколог и химик, работил в Университета в Лайпциг.

След дългогодишни наблюдения и експерименти той установил, че вещества, които в големи дози могат да причинят болест, в безкрайно малки дози могат да излекуват болест, протичаща с подобни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия (homeos –подобен, и patos – болест). Основните принципи на хомеопатията са три. Първите са за подобието и безкрайно малката доза. Нека дадем за пример така познатото на всички ужилване от пчела, което причинява розов оток, щипещ, сърбящ, с облекчаване от студени компреси. Така лекарите хомеопати използват лекарство, получено от безкрайно малки дози, т.е. стотици пъти разредена пчелна отрова за лечение на всякакви обриви, които приличат на ужилване от пчела - парещи, сърбящи, облекчаващи се от налагане със студено.

Това могат да са различни видове уртикария, екзема, атопичен дерматит и т.н. Другият принцип е на индивидуалния подход към болния. Не се лекува само болестта или болният орган, а пациентът като цяло. Ето защо, ако трима пациенти се оплакват от болки в стомаха, киселини и дискомфорт, те ще се лекуват с три различни хомеопатични лекарства.

Хомеопатията е холистична медицина. Тя приема, че природата, както в човека, така и извън него, е в хармония и равновесие, а болестта представлява нарушение на това равновесие. С помощта на хомеопатичните препарати се цели да се мобилизират собствените защитни сили. Те са своеобразен сигнал към организма с какво трябва да се справи сам.

Защо официалната медицина, от една страна, се отнася скептично към хомеопатичното лечение, а от друга страна, много лекари изписват и такива препарати?
Хомеопатия се преподава в много от медицинските университети (само във Франция те са осем), а броят на лекарите, които я практикуват, непрекъснато расте. Все повече лекари с различни специалности се обръщат към този безвреден метод на лечение. Той им разкрива нови възможности в ежедневната практика. Проучвания в областта на хомеопатията се публикуват в най-престижни медицински списания, а здравните каси в страни като Франция, Германия, Великобритания и др. изплащат както хомеопатичния преглед, така и назначените от лекаря хомеопатични медикаменти.

Кой трябва да може да ни лекува чрез хомеопатия, достатъчно ли е човек да изкара един курс и да отвори такъв кабинет?
На първо място, хомеопатът трябва да бъде лекар! Немислимо е човек с всякакво друго образование да изкарва курсове и да се титулува хомеопат. Само дипломиран медик може и трябва да бъде отговорен за здравето на пациентите. Той може да прецени какво е здравословното състояние на човека пред него, има ли нужда от допълнителни изследвания, консултации с друг специалист.

Само лекар може да се ориентира в набора от медицинска документация - рентгенови снимки, кръвни картини, аудиометрии, електрокардиограми, епикризи след хоспитализации, микробиологични и други изследвания, с които много пациенти идват на преглед. В момента обучението по хомеопатия за висши медицински специалисти се провежда от Европейската школа по клинична хомеопатия по програми, одобрени от медицинските университети в София, Пловдив, Плевен и Варна. Съсловната организация се нарича Българска медицинска хомеопатична организация. Тя е асоцииран член на Българския лекарски съюз и член на Съюза на научните дружества в България. В нея членуват над 1500 лекари от цялата страна.

Има ли сериозни проучвания за резултатите от хомеопатичното лечение, както се прави с химическите лекарства?
Провеждането на масови проучвания с хомеопатични лекарства е много трудно точно заради индивидуалния подход. Споменахме, че няма 100 пациенти с еднакви оплаквания, които да приемат едни и същи хомеопатични лекарства, че да бъдат стандартизирани лечебните схеми, дозировката и да се проследи ефектът.

Независимо от тези трудности периодично се публикуват в международни списания фундаментални и клинични изследвания. Напоследък могат да се открият известни научни съобщения от експериментиране върху отделни клетки и тъкани или върху животни, които недвусмислено показват, че хомеопатичните лекарства действат. Друг е въпросът, че още не се знае механизмът, по който това се случва…

Може ли човек да се лекува едновременно с химически лекарства и хомеопатични продукти?
Хомеопатичният метод на лечение може да се съчетава с всички други лечебни методи и средства и няма конкретна причина да не се комбинират алопатични с хомеопатични лекарства. Лекарят хомеопат ще прецени какви лекарства да изпише и за какъв период от време и ще проследи състоянието на пациента.

В кои държави по света хомеопатията има най-силни традиции?
Много страни имат традиции и свой опит с хомеопатия. Интересна е практиката в Русия, във Франция, Белгия, Великобритания, Индия. Те имат свой облик, свои традиции и свои школи.

" }-->

Коментари