Публикация

HPV е в основата и на аналния рак

Подобно на цервикалния рак, ракът на ануса и аналния канал е в причинно-следствена връзка с инфекциите, причинени от HPV с висок онкогенен потенциал


Развитието на аналния рак се свързва с инфекции, причинени от човешките папиломни вируси (HPV), които обикновено се пренасят по сексуален начин. Индивидите, които формират групата с повишен риск по отношение на този тип рак, са хетеросексуалните жени, практикуващи анален секс, както и хомо- и бисексуално ориентираните мъже. Средностатистически за света честотата на аналния рак сред тази група е около 35 на 100 000 души, което значително надвишава честотата на цервикалния рак (втора по честота причина за смърт сред жените след рака на гърдата).

Първоначално се е считало, че хора с хронично дразнене в аналния канал (хемороиди, фисури, фистули) са с повишен риск да развият анален рак. Смятало се е също, че хроничните възпаления и улцерозните (язвени) колити водят до развитието на колоректален и анален рак. Дългогодишните наблюдения и изследвания обаче показват, че гореизброените фактори играят несъществена роля за развитието на рака на ануса. Днес е доказано, че подобно на цервикалния рак, ракът на ануса и аналния канал е в причинно-следствена връзка с инфекциите, причинени от HPV с висок онкогенен потенциал.

Човешките папиломни вируси са представители на онковирусната фамилия Papillomaviridae. С помощта на молекулярни техники досега са идентифицирани около 200 генетични варианта (генотипа), които се отличават според потенциала си да променят нормалната човешка клетка в ракова.

Степен на

онкогенния риск

Генотипове на HPV

Нисък

6, 11, 42, 43, 44

Среден

31, 33, 35, 51, 52,

58, 61

Висок

16, 18, 39, 45, 53,

56, 58, 66, 68, 70

Инфекцията, причинена от HPV, е най-разпространената полово предавана вирусна инфекция. Сексуалният контакт (генитално-генитален, орално-генитален или ано-генитален) е основният начин за пренасяне на вируса. Възможно е и заразяване чрез контакт с различни инфектирани предмети, вкл. секс-играчки (вибратори и др.). Рискът от заразяване е пропорционален на сексуалната активност и броя на сексуалните партньори на индивида. Важно е да се отбележи, че нито мъжките, нито женските презервативи (кондоми) са достатъчно ефективни срещу разпространението на вируса, макар че използването им снижава риска от заразяване в определени случаи. Има данни, че HPV може да “живее” в латентна форма в уретрата или простатата, което подсказва, че тези органи могат да бъдат своеобразен резервоар на вируса.

Възможно е вирусът да бъде пренесен и чрез пипане с ръце. Подобен пренос може да се осъществи както между различни индивиди, така и от едно място (гениталии) на друго (око, уста) на същия човек. Необходимото условие за ефективно заразяване по този начин е вирусът да бъде “доставен” в нативно състояние, т.е. жив, при това в достатъчно количество.

Изследванията, които се провеждат за доказване на HPV, са цитологични и вирусологични. Цитологичното изследване осигурява индиректни доказателства за наличие на вирусна инфекция. Ако една цитонамазка (Pap-тест) покаже отклонения от нормата и съмнения за инфекция с HPV, това трябва да бъде потвърдено или отхвърлено чрез специализирано вирусологично изследване. Типизирането на вируса освен към диагнозата има отношение и към прогнозата на заболяването.

От години се отбелязва, че мъжете с хомо- и бисексуална ориентация са с повишен риск за развитие на рак на ануса. Въпреки това аналният рак се среща по-често при жените, което предполага наличието и на фактори, различни от описаните рискови фактори (увеличеният брой на сексуалните партньори, наличие на други венерически заболявания и, разбира се, практикуването на анален секс). Напоследък обаче научни съобщения показват, че анален рак сред хомосексуалните се среща дори по-често, отколкото цервикалния рак при жените. Много е вероятно това да се дължи на мащабните скринингови програми за ранно откриване на HPV чрез изследване на цервикални цитонамазки, докато подобни изследвания сред мъжете (анален Pap-тест) не са широко разпространени.

Вирусологичните изследвания, проведени през последните години сред хомосексуалисти, показват, че при голям процент от случаите инфекцията с HPV е представена с повече от един генотип. Някои проучвания дори сочат наличие средно на 3 и повече вирусни типа. Общо взето, най-често доказваните типове HPV са сходни с тези, откривани при цервикалния рак, и обикновено са определяни като високорискови по отношение на онкогенния си потенциал (ЧПВ-16 и 18). Наред с това обаче най-често доказваните HPV типове при анален рак са HPV-53, 58, 61 и 70, които по-рядко се срещат при цервикалния рак.

Наличието на вирус в изследваната проба не означава развитие на рак! Повечето от инфекциите са транзиторни (преходни), защото имунната система успява сама да се справи с вируса. В други случаи навременното откриване и адекватното лечение могат да решат проблема.

Единственият начин за сигурно предпазване от заразяване с HPV е избягването на директната среща с вируса. Ако единият от сексуалните партньори има брадавици в областта на гениталиите, сексуалният контакт би трябвало да се избягва, докато брадавиците бъдат излекувани. Периодичните профилактични прегледи са средството за ранно откриване на инфекциите, причинени от HPV, което по същество е част от стратегията за борба с рака. Високорисковите индивиди следва редовно да контролират състоянието си чрез изследвания от типа “анален Pap-тест” или ДНК-тестове за откриване и типизиране на HPV. Освен това консултациите със специалисти ще разширят познанията на интересуващите се по въпросите, обсъждани тук, които ще могат да бъдат използвани по предназначение.

Перспективна възможност за предпазване от заразяване с най-разпространените типове на вируса предлага специфичната ваксинация. Ваксините представляват комплекс от вирусоподобни частици и адювантна система за усилване на имунния отговор срещу вируса. Резултатите от предварителните клинични изпитвания при мъже, както и наблюденията при жените през годините след пускането на ваксините на пазара показват, че те са безопасни и ефективни. Ползата от ваксинирането и на мъжете като мярка за предпазване на техните партньори от развитие на различни неоплазии предстои да бъде анализирана детайлно, но най-вероятно ще се окаже, че рутинното ваксиниране и на двата пола е от значение.

" }-->

Коментари