Ново проучване, представено на тазгодишния Европейски конгрес по затлъстяване в София, България, показва, че ограниченият прием на наситени мазнини от хората с висок генетичен риск от затлъстяване може да помогне да се предотврати тези хора да затлъстеят. Проучването е направено от д-р Патрисия Каса-Агустенх, Жан Мейър, Министерството на земеделието на САЩ Център за проучване на човешкото хранене при Университета в Туфтс, Бостън, Масачузетс, САЩ и Международния изследователски институт в Мадрид (IMDEA)-Храна, CEI UAM+CSIC, Мадрид, Испания и колеги.

Съчетаването на множество генетични варианти, свързани с оценката на генетичния риск (ОГР) от затлъстяване може да подобри идентифицирането на хората, изложени на риск от затлъстяване. Но предизвикателството на проучването е да определи взаимодействията между ген и режим на хранене, за да се установят диетични препоръки за хората с по-голяма склонност към затлъстяване. В това проучване авторите анализираха връзката между ОГР и индекса на телесна маса (ИТМ) в две проучвания: генетиката на поколението от мрежата от липидопонижаващите лекарства и диети (ГПМЛЛД), фокусирано върху въздействията между ген и режим на хранене с общ прием на мазнина и наситени мазнини, а след това повтори тези констатации в Мултиетническото проучване на атеросклерозата (МПА).

Анализът обхваща 783 американци от европеидната раса от проучването ГПМЛЛД и 2035 американци от европеидната раса от МПА. Диетичните приеми бяха оценени с валидирани анкети за честота на храненето. Бяха измерени височината и теглото. Тегловна ОГР беше изчислена на база на 63 варианта, свързани със затлъстяване. Статистическото моделиране, приспособено към потенциалните объркващи фактори, беше използвано за изследването на взаимодействията ген-режим на хранене между диетичния прием и ОГР при определянето на ИТМ.

Изследователите откриха, че общият прием на мазнини променя връзката между ОГР и ИТМ, а ефектът се засилва, когато се оценява конкретен вид мазнини, а именно наситени мазнини.

Авторите казват: „Приемът на наситени мазнини си взаимодейства с оценката на генетичния риск от затлъстяване и се отразява на ИТМ в две поколения на САЩ. Тези открития показват, че потенциалните диетични препоръки за намаляване на ИТМ при поколенията с висока ОГР от затлъстяване биха били да се намали общия прием на мазнини основно като се ограничат наситените мазнини.”

Изследователите оценяват, че приблизително една трета от изследваните поколения са имали висок генетичен риск от затлъстяване, като се наблюдава, че само участници с висок прием на наситени мазнини показват по-голям ИТМ. Половината от едната трета от проучваните субекти с по-висока ОГР са имали висок прием на наситени мазнини (определени като наситени мазнини са тези, които предоставят повече от 11% от дневния енергиен прием).

Но изследователите подчертават, че оценката е разработена в контекста на две американски изследвани групи и че определянето на висока и ниска оценка отчасти ще зависи от режима на хранене и други аспекти от конкретното изследвано поколение. След допълнителни анализи в други групи, те се надяват да направят по-общителна оценка, която е и потенциално приложима към допълнителните поколения.

Изследователите казват: „Следващият етап от тази работа ще е да потвърдим констатациите си при допълнителните поколения (включително хора от различни региони на САЩ и Европа или дори други етноси), за да проучим дали взаимодействието между приема на мазнини и ОГР за ИТМ се повтаря и при тези групи. Ако наблюдаваме подобни резултати в останалите групи, ще разработим и усъвършенстваме ОГР, за да бъдем полезни за поколенията като цяло. Същевременно, допълнителното изследване, което използва различни модели на изследване, като потенциални групи (кохорти) и интервенционни проучвания, може да ни даде възможност да докажем коя от общите хранителни мазнини или наситени мазни киселини е по-важен модификатор на генетичния риск от затлъстяване, както е отразено в ОГР. Проучванията, които се занимават с взаимодействието ген-режим на хранене като това не само идентифицират хората с генетичен риск от затлъстяване, но и предлагат конкретни стратегии за смекчаване на този риск. С други думи, разработването и усъвършенстването на ОГР от затлъстяване улеснява практическото приложение на генетичната информация, за да се изработят по-персонализирани препоръки за хранителния режим за намаляване на затлъстяването.”