Летрил - един малко познат витамин.
24.07
доц. Александър Борисов Пенков, дм
доц. Александър Борисов Пенков, дм
Лекар
Летрил - един малко познат витамин.

Летрил - един малко познат витамин.

С този материал читателите ще обогатят своите познания за един витамин, който е много малко познат не само на широката публика, но и на лекарите.

Витамин В17 или Летрил е името на полу-синтетично съединение, което е химически свързано с амигдалин. Летрил и амигдалин имат общ структурен компонент, манделонитрилен, който съдържа цианид.

Източници на витамин B17

Амигдалин е съединение, което може да се изолира от семената на много плодове като праскови, нектарини, горчиви бадеми и кайсии, макадамия, кашу идруги видове от рода Prunus ;от почти всички горски плодове - арония, черна и червена боровинка, бъз, малина, ягода.Също така се съдържа в семената на ябълки, череши, сливи, круша и в други растителни продукти като нахут, едро смлян овес, ечемик, кафяв ориз, елда, булгур, чиа, лен, просо, ръж, грах, леща, сорго, бобови кълнове, ленено семе. Кайсиевите ядки са полезни не само за сурова хранителна диета, но те се използват в производството на сладкарски изделия, кисело мляко, сладолед, различни кремове, пълнежи за вафли, глазура, бонбони. От тях се произвежда масло, което широко се използва в козметиката, за различни кремове и шампоани.Дебатът за ефективността и ползите на витамин B17 не престава и до днес, поради което много от учените го наричат "Най-спорният витамин "на последните десетилетия. Витамин В17 е определен като "добро химиотерапевтично средство", което избирателно действа върху клетките: убива раковите клетки и не вреди наздравите. Още в древен Египет и Китай 2500 години пр.н.е, горчиви бадеми се използват като лекарство.Египетски папирус от преди 5000 години споменава за "aquaamigdalorum" за лечение на кожни тумори. Лекарите в древна Гърция и Рим също са използвали с изключителен успех тази «вода» за премахване на тумори. През 1802 г. химикът Bohnполучил чрез дестилация от воден екстракт на горчиви бадеми циановодородна киселинаи в 1830 г.учените открили, че тя се формира при разпадането на амигдалина. През 1952 г. американският учен д-р Ернст Кребс променя процеса на получаване на амигдалин от кайсиеви ядки и извлича продукт наречен от него Летрил, катозаявява, че неговият антиканцерогенен ефект е много по-силен, отколкото се е смятало дотогава. От 1957 г. Летрилът е многократно тестван в експерименти с животни с присаждане на туморни клетки от карцином, левкемия, саркома, лимфома, меланома,но нито един от тези експерименти не са потвърдили антитуморно действие на това вещество. През 1970-те години алтернативното лечението на рак чрез Витамин B17 е изключително популярно. Говорейки за противораковият ефект на витамин B17 някои изследователи се позовават на факта, че народности живеещи в северозападна Индия и планините на Каракорум в Азия (племето Хунза в Пакистан), които консумират много храни богати на Летрилсе разболяват много рядко от рак, като не са описани отравяния.У висшите млекопитаещи също не се отбелязват онкологични заболявания, защото ядат плодовете с костилките. Напротив, животните в зоологическите градини, които се хранят отхората с “изчистени” храни, боледуват от рак. Летрилсе прилага не само за лечение на рак, но на артрит и хипертония. Той има аналгетичен ефект, забавя стареенето, подобрява обмяната на веществата. Учените обясняват лечебни ефекти на амигдалинсъс няколко механизма. Първо раковите клетки абсорбират освободен цианид от витамин В17, след което загиват. Установено е,че раковото заболяване възниква от дефицит в организма на амигдалин. Д-р Ернст Кребс заявява, че витамин B17 има ценни и полезни свойства и е безвреден, тъй като съставът на амигдалина включва едно съединение на цианида – бензалдехид свързан здраво с две молекули глюкоза. За да може цианидът дапричини токсичен ефект, трябва да се прекъсне интрамолекулната връзка с помощтана ензима бета-глюкозидаза. Той е наличен в тялото в минимални дози, но при рак се увеличава почти 100 пъти. Освен това организмът ни разполага с голямо количество от ензима родоназа, който превръща свободния цианид в безопасния тиоцианад. Амигдалинът в контакт с раковите клетки освобождава цианиди токсичен бензалдехид, които унищожават раковите клетки. Някои специалистии фитотерапевти смятат, че полезните свойства на витамин B17 не сепризнават официално, тъй като лекари и фармацевтични компании биха загубили значително от неговото масово приложение.

Дозировкана витамин B17:

Поради факта, че официалната медицина не признава необходимостта от витамин B17, затова и не са определени норми за неговия внос. Смята се, че безопасният дневен прием е 30кайсиеви ядки, но не наведнъж.Смъртоносната доза амигдалин ( 1 грам) се съдържа в 100 г кайсиеви ядки, като не трябва да се забравя индивидуалната реакция на човека към токсичните вещества. За целите на дравословноте хранене е препоръчително да се приемат не повече от 10 до 15 ядки дневно за възрастен, като е необходимо лимитът да се съобразява със състоянието на стомаха (гастрит, язвена болест), за да се избегнат и най-малките токсични ефекти - виене на свят, гадене, повръщане, понижение на артериалното налягане, слабост, главоболие. При деца да се внимава за случаен прием поради по-големите възможности за проява на токсични явления. Вероятните последици, които могат да се проявят при дефицит на витамин B17 са хронична умора и риск за развитие на раково заболяване. Но трябва да се знае, че предозирането с витамин B17 може да бъде смъртоносно, тъй като в стомаха амигдалинът се разпада и освобождава силно токсичната циановодородна киселина ( HCN), която потиска клетъчното дишане и производството на енергия в клетките и в доза от 60 мг в рамките на няколко секунди, може да доведе до задушаване. Това е особено опасно за децата. Действието на HCNможе да се намали при пържене и озахаряване. Симптомите на предозирането сагадене и повръщане, главоболие,замайване; цианоза, увреждане на черния дроб,спадане на кръвното налягане,отпуснати клепачи,треска , увреждане на нервите, което води до загуба на равновесие и затруднено ходене,обърканост, кома и накрая смърт. Страничнитеефекти при прилагането на Летрил зависят от начина на прилагането. Теса по-честислед приема му през устата, отколкото когато се въвежда интарвенозно.

Ако сте приели Летрил под формата на таблетки, много е важно да се избегне консумацията надруги храни, които го съдържат като :

  • Сурови бадеми ;Плодови семки ;Целина ;Кайсии ;Праскови ;бобови кълнове; Моркови ;Високи дози витамин C;Варива ; Ленено масло ;Варива.
  • Тези храни са безопасни, когато се ядат без допълнителнен прием на Летрил, защото нивата на амигдалин в тях са ниски. Също така е важно за всеки, който има проблеми с черния дроб дазнае, че Летрил може да причини допълнителни увреждания на черния дроб.

    Как да запазим витамин B17. Трябва да знаем, че той се разрушва при топлинна обработка.

    Какви са проучванията за използванетона Летрил за лечение на рак. Въпреки многото проведени изследвания и доклади (повечето с непълни описания на медицински случай, подробни отчети надиагностика, лечение, история назаболяванията и проследяване на отделните пациенти), те не предлагат убедителни от научна гледна точка доказателства в подкрепа на лечението с Летрил на рак. Едно проучване установява , че той забава развитието на раковите клетки при животните и забавяразпространяването на туморите в белите дробове. Но многократните изследвания не могат да покажат сходни резултати, така че лечението остава недоказано. През 80-те години са извършени изследвания от Д-р Канемацу Шункиура в Онкологичния център Мемориал Слоан Кетеринг, Ню Йорк,при които е приложен В17 на опитни плъхове. Резултатът е изчезване на тумора, предизвикан чрез инжектиране на ракови клетки. Други 30 научни проучвания показват ефективността на витамина, като напр. в Европа е приложен В17 на 150 болни и 50% от тях са получили значително подобрение. При никои от тези изследваноя не е отбелязан смъртен случай.Това го определя според тези автори като едно полезно химиотерапевтично средство. Летрил показва антиканцерогенен ефект в 2 лабораторни изследвания, когато се прилага с определени ензими, наречени глюкозидази. Това вероятно се дължи на факта, че ензимите водят до освобождаването на цианидот амигдалина, който убива раковите клеткив лабораторни условия. Но в тялото цианидът би увредил здравите клетки. Този проблем е основната трудност в много изследвания на рака. Изследователите са разработили няколко лечения, които са насочени към фините разлики между нормалните и раковите клетки. Тези процедури се наричат целеви лечения. Но няма доказателства, че това е възможно с Летрил. Друго проучване твърди, че Летрил може да направи раковите клетки по-чувствителни към радиация. Раковите клетки в центъра на тумори са с по-малко кислород от клетките в периферията на тумора. Липсата на кислород прави централните клетки по-устойчиви на лъчетерапия. В лабораторни условия Летрилът подпомагаклетките да поглъщат повече кислород. Това изследване е съобщено за първи път през 1978 г., но след това не е било потвърдено от други автори. Националния институт за рака на САЩ (NCI) прави преглед на изследванията в областта на използването на Летрил за лечение на рак при хората. Две изследвания са проведени в края на 1970 и началото на 1980-те години. Първотоклинично проучване разглежда безопасните равнища на Летрил, и се е провело само при 6 пациенти, като се изпитва дозировката и различни начини на въвеждане наЛетрил. Въпреки че учените докладвали много малко странични ефекти, 2 пациенти са развили симптоми на отравяне с цианид, защото те яли сурови бадеми, докато приемали амигдалин. Второто проучване през 1982 г. проследява дали Летрил може да подтисне раковите тумори при 175 пациенти. От тях, само 1 пациент се повлиял от него, но само в продължение на 10 седмици. Седем месеца следпроучването, всички тумори на пациентите са продължили да растат.

    При систематичен прегледна публикациит през 2011 г., който разглежда лечението на рак с Летрил се посочва, че положителните резултати от лечението с Летрилне се поддържат от контролирани клинични проучвания. Установено е също така, че е налице риск от сериозни странични ефекти от цианидно отравяне, особено след оралния прием. Д-р. Ернесто Родригес от Мексико през 1973 г. изследва 257 пациенти с диагноза иноперабилен рак на белия дроб във всички хистологични типове, клинични стадии и степени на функционалния капацитет, като гитретира интравенозно с Летрил в продължение на три седмици, както и орално, със или без интравенозно приложение. Пълна ремисия са имали15 пациенти, 17-частична и 110 са стабилизирани за шест или повече месеца; 55% от пациентите са преживели 12 или повече месеца от датата на диагностицирането и 34,6% от началото на третирането. Авторите заключават, че използването на амигдалин е приемливо при пациенти с неизлечим рак на белия дроб. Няма данни за токсичност на Летрил.Повечето от лекуващите лекари при това изследване са съобщили независимо, че при пациентите обикновено се постигат и някои благоприятни ефекти. Те включват нормализиране на кръвното налягане при пациенти с хипертония, подобряване на апетита, увеличаване на хемоглобина и червените кръвни клетки ипреди всичко намаляване наболката. Удължаване на продължителността на живота е най-голямата награда за много пациенти.

    Д-р Binzel, в книгата си„Жив и здрав”, проследява живота на раково болни лекувани по методите на ортодоксалната медицина ина тези използвали методите на алтернативното лечение с Летрил. Той установява, чеза период от 18 години, от 108 пациенти с метастазирал рак, при 76 от тях смъртта се е дължала на други причини, а не на основното заболяването.Накрая той казва :‘’Ако смятате само тези пациенти, които са оцелели пет или повече години, това означава, че резултатите ми са 287% по-добри от тези, съобщени от Американското онкологично дружество за лечение на метастатичен рак с класическите методи на лечение’’. В допълнение към клиничните резултати, получени от лекарите при лечението с Летрил на хора,има най-малко петконтролирани експерименти с мишки, които са показали определено, че Летрил има противораково действие. Те включват: (1)експерименти, извършени от ScindLaboratories на Сан Франциско през 1968 г., (2) изследвания в института Пастьор (Париж) през 1971 г. (3), тези от Института фон Арден (Дрезден, Германия) през 1973 г. (4), експериментите в SouthernResearchInstitutein 1973 (Небраска-САЩ), и (5) многобройни опити в Sloan-Kettering – САЩ през1972-1977 г. Въпреки всичко това, говорителите на класическата медицина провъзгласяват, че няма доказателства, че Летрил е ефикасен в борбата с рака.

    През 1982 при проучване с 175 пациенти е изследвано кои видове рак могат да се възползват от лечение с Летрил. Повечето от пациентите в това проучване са с рак на гърдата, на дебелото черво или рак на белия дроб. Летрил се прилага чрез инжектиране в продължение на 21 дни, последвано от орално поддържаща терапия с ниски дози и процедури по определена схема. Витамини и панкреасни ензими са дадени като част отметаболитната терапия, която също така включва промени в диетата. Един пациентс рак на стомаха показва намаление на размера на тумора, което се поддържа в продължение на 10 седмици, докато пациентът е на терапия с Летрил. В около половината от пациентите туморът се е увеличил в края на лечението. Туморът е нараснал при всички пациенти 7 месеца след края на лечението. Някои пациенти отчитат подобрение в способността им да работят, както и други пациенти са заявили, че техните симптоми са се подобрили. Тези подобрения обаче не продължават следкрая лечението.

    Как стои въпросът с това одобренли еЛетрил от официалните власти и има ли разрешение за изпозването му за лечение на рак в САЩ? Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) не е одобрила Летрил за лечение на рак в САЩ. Лекарството сеизползва за лечение на рак в Мексико, Австралия и другаде. Чистотата наЛетрилот Мексико, който е основният му доставчик , може да варира по чистота и съдържание. Понякога се откриват продукти, които съдържат бактерии и други странични вещества.

    Схемите, които се използват за лечение на рака се наричат «Метаболитна терапия» с Летрил. Диетичните ограничения, предписани от лекарите в «метаболитната терапия» са за тези, които имат рак. Те не се препоръчват за здравите хора, тъй като са много рестриктивни. За тези, които нямат раково заболяване и искат да се хранят природосъобразно се препоръчва обща диета, съдържаща хранибогати на амигдалин. Ето какво се предписва в тази терапия. Кайсиевите ядки е добре да са горчиви и да се приемат по следния начин:започва се с малко количество-например 2-3 ядки на ден и постепенно се увеличава. За възрастен човек дневната норма е около 15 ядки. Максималното количество, което може да се приеме дневно е 30 ядки, но само ако не възникнат някои от изброените по-горе нежелани реакции в организма.Много важно е да не се поглъщат наведнъж, а да се приемат сутрин ,обед и вечер. Добре е по същото време стомаха да е пълен, като заедно с ядките се приемат и храни съдържащи нитрилозиди като напр. кайсии, праскови, сливи, нектарини, ябълки, круши, череши,а така също и просо.Смята се, че в кората на тези плодове се съдържат вещества неутрализиращи гаденето и неприятните усещания наблюдаващи се при някои хора при приемането на кайсиеви ядки.Важно е да се знае, че кайсиевите ядки трябва да се приемат сурови. Ядките могат да се приемат както цели - като се дъвчат, така и да се смелят на машинка и след това да се консумират, като например се посипе салатата с тях.

    Така напр. д-р Кребс предлага за закуска : каша от елда, просо и ленено семе, с желе от бъз в тост от просо. Всичко това придружено от задушени сини сливи. За обяд : боб ; кифлички от просо с мармалад от сливи; сироп от бъз. За вечеря : салата с боб и просо;ролки елда и просо подсладено с меласа от сорго ; задушен заек и след вечеря - кайсия, праскова, череша, или пък сливова ракия. Похапват се малини, както и орехи (бразилски орех). Д-р Кребс посочва, че в Стария Завет има формула за получаване на хляб от зърна от шест съставки, пет от които са богати на амигдалин. Те са ечемик, боб, леща, просо и леблебия.

    Организмът ни не изисква големи количество витамин B17 в дневния хранителен режим повече, отколкото се изисква от другите витамини. Очевидно е, че някои от храните посочени от д-р Кребс не са лесно достъпни за ‘’средностатистическия гражданин”. Като заместител, много хора са приели навика да ядат от 6 до 12 ядки от кайсия или праскова всеки ден, или ги смилат и ги използват като лека подправка за зърнени култури, салати и други подобни. За тези, които не харесват леко горчивия вкус на тези семена, те могат да бъдат смлени ивключени в празни капсули.

    От всички тези противоречиви сведения за този витамин следва,че ако искаме да живеем по-здравословно и природосъобразно, то не трябва да се лишаваме от него, ако разбира се го познаваме. В този смисъл е добре да си припомним еднапрочута фраза наХипократ, която казва: ”Фисис носон ятрос” /природата е лечителка на болестите/, както и в хармонизирането ни с природата.

    Реклама

    Мнения