Публикация

Ако човек стигне 65 г., шансът да живее още е 19 г. повече за жената и 15 - за мъжа

В хода на живота се създава ендогенна невропротекция чрез изграждане на мозъчен толеракс към застрашаващите ни фактори, съобщи акад. проф. Екатерина Титянова в лекцията "Тайните на активното стареене" на IX среща на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика


Ако човек достигне 65 г., шансът му да живее още, е 19 г. повече за жената и 15 - за мъжа. Ако пък доживее 85, вероятността да продължи, е 6,5 г. повече за жената и 5,5 г. за мъжа. Това обяви акад. проф. Екатерина Титянова, председател на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика в лекцията си "Тайните на активното стареене" пред IX среща на организацията. В хода на живота се създава ендогенна невропротекция чрез изграждане на мозъчен толеранс  към застрашаващите ни фактори, уточни тя. Ако един стимул ни застрашава, без да ни убива, мозъчната клетка се препрограмира и при следваща среща с него, не го възприема като застрашаващ. По думите на специалистката стимулирането на ендогенната невропротекция е изключително важно за дълголетието.

С възрастта физиологично структурите на мозъка се променят, без да става дума за болестно състояние. Постепенно намалява физиологичната асиметрия между лява и дясна хемисфера и започва мозъчна реорганизация, компенсираща възрастовите промени на мозъчния паренхим.

Стареенето се забавя и животът се удължава значително през последния век

изтъкна акад. проф. Титянова. Това важи както за развитите, така и за по-изостаналите държави. Докато в началото на XX в.  средната продължителност на живота в България е била 40 г., днес тя е 74,5 г.(70 г. за мъжете и 77,6 за жените). През 2004 г. по данни на СЗО населението над 65 г.  у нас е било 17,2%, а прогнозите са то да стигне 21% през 2025 г. Причините за това са подобряване на храненето, на хигиената, ограничаването на инфекциозните болести в резултат от революцинната поява на ваксините и антибиотиците.

Любопитна е и тенденцията към феминизиране на възрастното население, отбеляза акад. проф. Титянова. Според статистиката се раждат повече момчета, а в групата над 65 г. категорично доминират жените. 

Науката вече знае кой е генетичният фактор на нашия живот - това теломерите, които са част от човешките хромозоми, които при деленето си непрекъснато се скъсяват без шанс да се възстановят на 100%. Дължината на теломерите се асоциира с продължителността на живота. Въпреки че вече има лекарства за блокиране на деленето на теломерите, проблемът е, че няма баланс между дълголетието  и раковото израждане на клетките, което автоматично елиминира тезата за гарантираното безсмъртие, каза специалистката.

Дълголетието днес е борба между продълголетните и антидълголетните фактори. Първите увеличават шанса ни да достигнем своята биологично детерминирана възраст - откриване на стволовите клетки, развитие на регенеративна медицина, създаване на нови лекарства за контрол на генетичния риск. Антидълголетните фактори са затлъстяването, силното замърсяване на планетата, рязкото интензифизиране на преноса на инфекциите поради глобализацията на транспорта. Индивидуалното стареене е комбинация от наследственост, безкрайни мутации в клетъчния и тъканния строеж и функции, фенотипната характеристика на органините в резултат от взаимодействието между ДНК и околната среда. 

Едва 30% от стареенето може да се обясни директно с нашите гени

Активното дълголетие е процес на оптимизиране на възможностите за добро здраве, активен социален живот и сигурност с цел повишаване на качеството на живот в напреднала възраст. 

Модерните стратегии за активно дълголетие са свързани с упражняване на мисълта, активна социализация, физическа активност, здравословно хранене и позитивно мислене, каза акад. проф. Титянова. Според нея живее по.дълго този, който има по-висок социален статус и образование, който носи по-добри гени за дълголетие и има достъп до качествена медицинска помощ.

Лиляна Филипова

" }-->

Коментари