Досков Д., Отделение „Заболявания на гласа”-УМБАЛ „Царица Йоанна”; Д. Доскова, Отделение „Заболявания на гласа”-УМБАЛ „Царица Йоанна”; Хр. Френгов, ЮЗУ-Благоевград

Според Максимов(1983),човешкия глас е уникална проява по своите особености,като съвършен акустичен инструмент, анатомофизиологичен продукт(в неговата функция участват повече от 40 мускула на човека) и социално предназначение (превръща човека в индивид).

Гласовият апарат има сложен строеж и условно се разделя на три части:

• Бели дробове,бронхи,трахея,играещи роля на доставчик на енергия (издишваща въздушна струя)
• Гръклян (ларинкс) резултат на движенията на гласовите гънки въздушната материя се озвучава;
• Надгръклянна тръба (гълтач, език ,устна кухина ), в които генерирания звук под влияние на централната нервна система се превръща в диференциран звуков поток (разговорна и певческа реч ).

Всеки глас има четири основни характеристики- височина, измерена в херци ,сила ,измерена в децибели,издържливост-в секунди и тембър (собствен „печат” ,по който се различават отделните индивиди).Нормалният глас при възрастните, притежава диапазон от около две октави ( средна говорна честота при мъжете около 128 херца и 256-за жените ) ,сила до 120 децибела и издържливост – над 20 секунди.

Според наблюденията на редица автори (Wendler, Seidner-1987), детето още в утробата реагира, „чува” с движения на майчиния глас. Първата гласова изява на човека е изплакването (Kittel, Hecht 1977), безусловно рефлекторен акт на новороденото при среща с околната среда. Гласовите и говорните реакции (вокална мимика) при кърмачетата са резултат на въздействието на околната среда (родители, обстановка) и все още несъвършенството (незрелостта) на централната нервна система. Затова те се характеризират с емоционална неустойчивост, бързи преходи и смени на състояние на плач и избухливост, афективност, до смях и радост. Известно е, че характерът на плача (интонация, темброво звучене) е емоционален израз на психичното състояние на детето и носи немалка информация за неговото здраве (типичен характер при глад, студ, болка, жажда, радост, весело настроение след кърмене, къпане и др.) Sedlackova (1967 ), различава три основни групи плач: спокоен, елементарен, обичаен плач; плач, при който преобладава промяната на тоналността (сподавен, задушаващ се, дрезгав); и плач, подобен на кашлица по време на издишване.Още в кърмаческа възраст опитния педиатър е в състояние да постави диагнози на определени сериозни заболявания (менингит, тумори в черепната кутия, кретенизъм, болестта на Даун, редица генетични заболявания и др.)

Съществуват три основни фактора за развитието на гласа в най-ранна детска възраст:

1. Съществуването на нормален слух ,чрез който детето контролира своите гласови възможности и същевременно получава необходимата информация от околната среда.
2. Зрителните възприятия ,посредством които детето наблюдава начина на произнасяне на съгласните и гласните.
3. Усещанията, които детето получава от гласовия апарат по време на говор и пеене.

Необходимо е да се подчертаят няколко типични периода в развитието и усъвършенстването на гласа и говора, при които безусловно рефлекторните гласови реакции (плач, смеене на глас-IV месец , гукане-IV-VI месец ) преминават в условно-рефлекторни с участието на кората на главния мозък (срички, думи, изречения, пеене). Веднага трябва да се отбележи ,че безусловно-рефлекторните гласови реакции се притежават и от глухонемите деца ,което не трябва да успокоява майките за съществуването на нормален слух. Тъй като е известно,че при липса на развит слух не се формира и реч, необходимо е при най-малкото съмнение за проблеми в чуването, детето да се насочи към съответния специалист за преценка на слуховите възможности.

Първият период (до 1 година) от развитието на речта се проявява с произнасяне на случайни звукосъчетания („ма-ма”,”та-та” ,”ба-ба”) и се характеризира преди всичко с мелодичност свързана с мимики и жестове. Постепенно през втората година се появяват белези на обособена речева функция (поява на гласни и съгласни думи, строеж на изречение), като средство за общуване и реализация на детския индивид. Важна роля за предотвратяване на забавеното развитие на говора има околната обстановка и обкръжаваща детето среда. Наличието на приятни емоции и изживявания, ежедневното многочасово говорно общуване с различни интонационни изяви на гласа по отношение на ритмиката и мелодиката на майката , правилната дикция спомага за неговото нормално гласово и говорно развитие. Необходимо е да се има предвид, че децата в края на първата година започват да подражават на дрезгави гласове и дефекти в говора (заекване) и дикцията, както и диалекти, което по-късно води до фиксиране и поява на на гласови и говорни разстройства , който много трудно се овладява. Поради тази причина не е желателно детето в ранна детска възраст да бъде гледано от лица с такива дефекти (пресипнал глас, заекване, възрастни хора с диалект).

Анализът на гласовото развитие по време на яслената, pредучилищната и училищната възраст показва постепенно разширение на гласовия обхват (от три тона на октава и половина), увеличаване силата и издръжливостта на гласа, както и неговите модулационни възможности.

Важен период (особено за момчетата) от развитието на човешкия глас е пубертета. Известно е, че той е резултат от промяната на хормоналния баланс (продукция на мъжки полови хормони –тестостерон) и се проявява с формиране на първични и вторични полови белези (нарастване на костния и хрущялния скелет, телосложение, окосмяване, еякулация).Мутацията (спадането на гласа приблизително с една октава и придобиването на типична темброва „мъжествена” окраска) е външен акустичен израз на пубертета. Тя се явява в резултат на рязкото увеличаване на гръкляна (гласовите гънки нарастват два пъти на дължина и един път на дебелина ) и неадекватното подсигуряване с нервни структури. Обикновено промените на гласа настъпват между 13 и 15 годишна възраст при момчетата и 12-14 при момичетата (много по-незабележими ), при времетраене от 6 месеца до 2 години. Понякога се наблюдава и преждевременна мутация (9 годишна възраст) и закъсняла (до 17 години). Смята се, че тези срокове са в рамките на нормалните граници. Необходимо е също така да се изтъкне, че мутацията при момчетата невинаги предхожда пуберитета, както и не съпровожда появата на менструацията при момичетата. Като се има предвид, че близо една пета от момчетата имат проблеми с нормалното протичане на мутацията, необходимо е своевременно насочване към фониатрични кабинети с оглед предотвратяване на вторично възникнали психични отговори.

Родителите и педагозите трябва да познават особеностите на говорното и гласовото развитие на детето, тъй като те се явяват отговорни за предпазването им от нарушение. Поради тази причина трябва да се спазват основните принципи на гласовата хигиена, съобразена със съответствуващите на възрастта гласови състояния (предпазване от квалифицирани детски учители с музикално образувание, вокални педагози).

Според различните автори Moore (1971), Вильсон (1990), дрезгавост на гласа се наблюдава до 35% от заболяванията на ушите, носа и гърлото при децата. Най-честите ларингеални заболявания са певческите възли и папиломатозата на гласовите гънки, острите и хронични ларингити, функционалните и хормонални гласови нарушения. Като основни причини за възникването на гласовите смущения, могат да се споменат следните:

Възпалителни инфекти (вируси и бактерии )

Неправилна говорна и певческа техника – насилствено разширяване на диапазона , дълготрайно и нерационално използване на гласа , неумело дишане. Типичен пример за възникването на певчески възли е изпълнението на гласови и говорни задачи над нормалната за съответната възраст диапазон ( подражаване от страна на децата на именити певци, артисти, коли, животни, индианци ), викове и крясъци при саможиви ,недисциплинирани и агресивни деца, както и гласово натоварване по време на мутацията и менструацията.

Вродени или придобити изменения в анатомичния строеж на ларинкса (недоразвитие на хрущялния скелет , непълноценност на лигавицата и мускулатурата на гласните гънки , сраствания в областта на ларинкса ).

Като предразполагащи моменти за възникването на гласовите нарушения се явява простудния фактор ( рязка смяна на мекия и влажен въздух със студен и сух ) , използването на гласа при вредни условия ( запрашена обстановка,шум, никотинов дим ).

В клиничната картина най-честото оплакване от страна на детето е различно променения по качество звучен глас (дрезгавост до загуба), бързо настъпваща гласова умора. Гласовият диапазон е силно стеснен, намалена е силата и издържливостта на гласа. Поради включване на компенсаторни механизми, които имат за цел да подпомогнат нарушената гласова функция, се наблюдават болка, тежест, напрежение в шийната мускулатура и учестено дишане, понякога и задух при пеене и говор.

Необходимо е да се подчертае, че своевременното лечение на децата с гласови нарушения от компетентен специалист (ушно-носно-гърлен лекар с фониатрична насоченост – фониатър, фонопед ) е важна предпоставка за избягването и фиксирането им. Важна роля за опазването на детския глас, както вече споменах , играят родителите и педагозите. Слабо подготвени учители , родители с гласови и говорни нарушения , несистемно занимаващи се и не отчитащи възрастовите особености на детския глас , увеличават с около 50% възникването на гласови разстройства при децата.

Литература:

1.Максимов Ив. , Основи но фониатрията. , София , Медицина и физкултура , 1983

2.Вильсон Д., Нарушения голоса у детей. , Москва , Медицина 1990

3.Moore G., Organic voice disorders. Printice – Hall – Inc. Englewood Cliffs , 1971

4.Kittel G , Hecht I. Der erste schreifrequenzanalytische untersuchungen. Sprache-Stimme- Gehor . 1 (1977) 151-155

5.Wendler J. , W. Seidner. Lehrbuch der Phoniatrie ., VEB G. T. Leipzic 1987