Публикация

Качествена грижа при петна по кожата на лицето

Качествена грижа при петна по кожата на лицето

Кои са най-честите видове пигментация и съвременните ефективни терапии


пигментни петна по лицето

Цветът на кожата се обуславя от три основни нейни компонента:
  1. Меланин – основният пигмент на кожата, който се образува от специализирани клетки меланоцити, разположени в базалния слой на епидермиса. Този пигмент е с кафеникав цвят.
  2. Червените кръвни клетки, циркулиращи през финните кожни капиляри съдържат хемоглобин, който обуславя розово-червеното оцветяване на кожата.
  3. Повърхностно разположеното рогово вещество кератин, което е с жълтеникав цвят.

Причините за нарушения в пигментацията на кожата са най-разнообразни и могат да настъпят при нарушения в меланинообрауването, хемосидериновата обмяна, при отлагания на различни пигменти /например каротин/, лекарства и цветни вещества /метали и др/. Меланинообразуването се влияе от генетични, ендокринни /основно меланоцитостимулиращия хормон/ и външни фактори /ултравиолетови лъчи/. Различни вещества като порфирини, кумаринови производни засилват лъчевото въздействие върху кожата и се наричат фотосенсибилизатори. Други вещества – хинин, парааминобензоената киселина имат фотозащитно действие. Наричат се фотопротектори.

Нарушенията в пигментацията на кожата могат да бъдат: 
  • липса на пигмент /ахромии/;
  • намаление на съдържанието на пигмент /хипопигментации/;
  • увеличение на пигмент /хиперпигментации/.

Хиперпигментации. Най-често срещани сред тях са луничките и хлоазмата:

Лунички /ефелиди/. Представляват малки пигментни петна с големина от просено до лещено зърно. Формата им е кръгла до неправилна полигонална. Цветът им е светложълт до червеникавокафяв при светлоруси и тъмнокафяв при брюнети. Луничките са гладки, разположени на нивото на кожата. Обикновено са множествени и се срещат по-често при светлоруси и хора с червени коси и тънка кожа. Имат фамилен характер, тъй като се унаследяват автозомно-доминантно. Луничките се намират по-често по местата изложени на въздействието на слънчевите лъчи – по лицето /бузи, нос, клепачи/, врата, рамената, гърдите, външната страна на горните крайници. Лигавиците обикновено не се засягат. В някои случаи обаче лунички се срещат и около очите, назолабиалните гънки, устните и лигалицата на устата. В тези случаи трябва да се различават от хиперпигментациите, комбинирани с доброкачествени полипи на червата. Луничките се появяват през пролетта, през лятото потъмняват и изчезват през зимата. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват около 25 година. След 40 години обикновено изчезват. Луничките се дължат на увеличено натрупване на меланин и структурна промяна на меланозомите в меланоцитите. Меланозомите представляват мястото, където се натрупва меланин в пигментните клетки-меланоцити. Нормално меланозомите имат сферична форма, но при лунички меланозомите са издължени елипсовидно. За разлика от невусите при луничките броят на меланоцитите не е увеличен. Луничките трябва да се различават от лентигото – тъмнокафеви пигментни образувания, които не изчезват през зимата. Понякога лентигото е част от рядък генетичен синдром. При предразположение към лунички трябва да се избягват УВ-лъчите. Използват се светлозащитни кремове и пудри, по-голяма част от които съдържат хидрохинон и витамин С с избелващи свойства. Използват се депигментиращи средсва под формата на разтвори – например разтвор на Kligman, хидрохинонов разтвор, разтвори съдържащи кислородна вода, боракс. По преценка на дерматолог се прилагат дермоабразивни методи и ексфолианти /Ретин А/. Криохиургията с течен азот и отстраняване с помощта на лазер са с доказана ефективност.

Хлоазма /мелазма/. Представлява пигментни петна при жени над 35 години, които се срещат рядко при млади момичета и мъже. Имат разнообразна форма и големина, гладка повърхност и резки очертания. Цветът им е светложълт, сиво-кафяв или тъмно кафяв. Разполагат се обикновено симетрично по бузите, слепоочието, над горната устна, носа, по-рядко по брадата, а при по-възрастни – близо до ушите и по страничната маст на шията. Причините за появата на пигментните петна са най-разнообразни: бременност, прием на контрацептиви, някои козметични продукти /сапуни, кремове, бергамотово масло/, прием на лекарства /дифенилхидантоин, антималарийни препарати, тетрациклин/, анемия, кахексия, заболявания, свързани с повишаване нивото на естрогени /чернодробни, заболявания на яйчниците/, УВ-лъчи.При поява на хлоазма е необходимо да се потърси помощ от лекар интернист, ендокринолог и гинеколог с оглед лечение на основното заболяване. При петна на бременността се назначават витамини В – комплекс и витамин С. Лечението на хлоазмата в тези случаи е целесъобразно да се проведе след завършване на бременността. След преценка на дерматолог при хлоазма могат да се приложат избелващи кремове, маски, разтвори /разтвор на Kligman/, меки ексфолианти. С добър ефект се прилага йонофореза с витамин С. За избягване въздействието на УВ – лъчите се препоръчват светлозащитни пудри и кремове с УВ-филтър.

Витилиго. Представлява придобита депигментация на кожата, резултат от увреждане на меланоцитите. Причините за това заболяване са все още неизяснени. Предполага се, че е автоимунно заболяване, тъй като се съчетава с други автоимунни заболявания – захарен диабет, пернициозна анемия, хипертириоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата. Витилигото се среща сред всички възрастова групи, но най-често се появява между 15-20 години, по-често при жени. Наблюдава се наследствено предразположение. По кожата се образуват постепенно ограничени бели петна с тенденция да се разполагат симетрично в областта на лицето, шията, гърба, китките, предмишниците, бедрата, гениталиите. Лишените от пигмент участъци на кожата са по-чувствителни на слънчеви лъчи. Заедно с кожата пигмента си загубват и разположените върху нея косми. Зоните на депигментация могат да са разположени сегментно или да генерализират. Времето за нарастване на депигментираната зона е различно – при някои по-бързо, а при други по-бавно. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес.

За лечение на витилигото се прилагат:

Локално кортикостероиди. Псоралени /Пувален, Меладинин/, с които се намазват засегнатите участъци, а в някои случаи псоралени се приемат и перорално, след което кожата се облъчва с Ув А – лъчи /т.нар. PUVA- терапия/. Това е и най-ефикасната за момента терапия, която изисква внимателно проследяване от дерматолог. При засягане на по-малко от 20 % от кожната повърхност псоралените се прилагат локално. При засягане на повече от 20% от кожната повърхност псоралените се приемат перорално. Недостатък на PUVA - терапията е потенциалната възможност за изгаряне на кожата при облъчване, а също и хиперпигментацията на нормални кожни зони, които са в съседство с участъците, засегнати от витилиго.
Депигментацията се използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност. За целта се използва монобензилов етер на хидрохинона /Benoquin/. Пациентите намазват участъците със запазена пигментация. Два часа след намазване трябва да избягват допира към кожата на здрав човек. Основният страничен ефект на депигментацията е възпалението. Депигментацията е постоянна и депигментираните зони остават завинаги.
Хирургичното лечение е все още в експериментален стадий /автоложна кожна трансплантация, микропигментация чрез татуиране, автоложна трансплантация на меланоцити/.
Козметични продукти, които оцветяват временно витилигинозните полета в цвят подобен на нормалната кожа. Тези продукти са изготвени на основата на Дехидрооскиацетонът– напр. “Витиколор”, “Дермаколор”. Не дразнят кожата и я оцветяват за около 1 седмица.
Съвременните козметични терапии вклюват азолин (вещество в) - действа противовъзпалително

Специални козметични грижи за кожата при пигментация

Пилинг с гликолова киселина 

Алфа-хидрокси аминокиселините (А.Н.А.) или т.нар. плодови киселини, започват да се прилагат активно в козметиката в началото на 90-те години. Най-големи заслуги в тази област имат американските химици, фармацевти и дерматолози, които разработват и методиките за химичен пилинг с плодови киселини. Доказано е, че при приложение на А.Н.А. в ниски концентрации се намалява дебелината на роговия слой чрез намаляване на кохезията между отделните рогови клетки. В по-високи концентрации се наблюдава "стопяване" на епидермиса или т.нар. епидермолиза под нивото на  роговия слой.

След приложение на А.Н.А. се стимулира производството на колаген и еластин в дермата. Пилинг произлиза от английския глагол to pee - лющя, излющвам. Най-добре изследваната и използвана киселина от всички А.Н.А. за химичен пилинг е гликоловата киселина.

Гликоловата или алфа-хидрокси оцетната киселина е с най-малка молекула от всички А.Н.А. и поради това си качество лесно прониква в междуклетъчното пространство на роговия слой, като намалява кохезията между корнеоцитите. В природата гликоловата  киселона най-често се среща в захарната тръстика, захарното цвекло и неузрялото грозде. 

Преди всеки пилинг е необходима подготовка на кожата на пациента с по-ниски концентрации на гликолова киселина.

Безиглена мезотерапия с годжикова киселина 

Годжиковата киселина е пак плодова киселина, която има избелващо действие. Прави се 2 пъти годишно.  

Коментари