Качествена грижа при петна по кожата на лицето
Център по фитокозметика Top Beauty
Център по фитокозметика Top Beauty
Лечебно заведение
Качествена грижа при петна по кожата на лицето

Качествена грижа при петна по кожата на лицето

Кои са най-честите видове пигментация и съвременните ефективни терапии

пигментни петна по лицето

Цветът на кожата се обуславя от три основни нейни компонента:
  1. Меланин – основният пигмент на кожата, който се образува от специализирани клетки меланоцити, разположени в базалния слой на епидермиса. Този пигмент е с кафеникав цвят.
  2. Червените кръвни клетки, циркулиращи през финните кожни капиляри съдържат хемоглобин, който обуславя розово-червеното оцветяване на кожата.
  3. Повърхностно разположеното рогово вещество кератин, което е с жълтеникав цвят.

Причините за нарушения в пигментацията на кожата са най-разнообразни и могат да настъпят при нарушения в меланинообрауването, хемосидериновата обмяна, при отлагания на различни пигменти /например каротин/, лекарства и цветни вещества /метали и др/. Меланинообразуването се влияе от генетични, ендокринни /основно меланоцитостимулиращия хормон/ и външни фактори /ултравиолетови лъчи/. Различни вещества като порфирини, кумаринови производни засилват лъчевото въздействие върху кожата и се наричат фотосенсибилизатори. Други вещества – хинин, парааминобензоената киселина имат фотозащитно действие. Наричат се фотопротектори.

Нарушенията в пигментацията на кожата могат да бъдат: 
  • липса на пигмент /ахромии/;
  • намаление на съдържанието на пигмент /хипопигментации/;
  • увеличение на пигмент /хиперпигментации/.

Хиперпигментации. Най-често срещани сред тях са луничките и хлоазмата:

Лунички /ефелиди/. Представляват малки пигментни петна с големина от просено до лещено зърно. Формата им е кръгла до неправилна полигонална. Цветът им е светложълт до червеникавокафяв при светлоруси и тъмнокафяв при брюнети. Луничките са гладки, разположени на нивото на кожата. Обикновено са множествени и се срещат по-често при светлоруси и хора с червени коси и тънка кожа. Имат фамилен характер, тъй като се унаследяват автозомно-доминантно. Луничките се намират по-често по местата изложени на въздействието на слънчевите лъчи – по лицето /бузи, нос, клепачи/, врата, рамената, гърдите, външната страна на горните крайници. Лигавиците обикновено не се засягат. В някои случаи обаче лунички се срещат и около очите, назолабиалните гънки, устните и лигалицата на устата. В тези случаи трябва да се различават от хиперпигментациите, комбинирани с доброкачествени полипи на червата. Луничките се появяват през пролетта, през лятото потъмняват и изчезват през зимата. Появяват се към 6-7 годишна възраст и се засилват около 25 година. След 40 години обикновено изчезват. Луничките се дължат на увеличено натрупване на меланин и структурна промяна на меланозомите в меланоцитите. Меланозомите представляват мястото, където се натрупва меланин в пигментните клетки-меланоцити. Нормално меланозомите имат сферична форма, но при лунички меланозомите са издължени елипсовидно. За разлика от невусите при луничките броят на меланоцитите не е увеличен. Луничките трябва да се различават от лентигото – тъмнокафеви пигментни образувания, които не изчезват през зимата. Понякога лентигото е част от рядък генетичен синдром. При предразположение към лунички трябва да се избягват УВ-лъчите. Използват се светлозащитни кремове и пудри, по-голяма част от които съдържат хидрохинон и витамин С с избелващи свойства. Използват се депигментиращи средсва под формата на разтвори – например разтвор на Kligman, хидрохинонов разтвор, разтвори съдържащи кислородна вода, боракс. По преценка на дерматолог се прилагат дермоабразивни методи и ексфолианти /Ретин А/. Криохиургията с течен азот и отстраняване с помощта на лазер са с доказана ефективност.

Хлоазма /мелазма/. Представлява пигментни петна при жени над 35 години, които се срещат рядко при млади момичета и мъже. Имат разнообразна форма и големина, гладка повърхност и резки очертания. Цветът им е светложълт, сиво-кафяв или тъмно кафяв. Разполагат се обикновено симетрично по бузите, слепоочието, над горната устна, носа, по-рядко по брадата, а при по-възрастни – близо до ушите и по страничната маст на шията. Причините за появата на пигментните петна са най-разнообразни: бременност, прием на контрацептиви, някои козметични продукти /сапуни, кремове, бергамотово масло/, прием на лекарства /дифенилхидантоин, антималарийни препарати, тетрациклин/, анемия, кахексия, заболявания, свързани с повишаване нивото на естрогени /чернодробни, заболявания на яйчниците/, УВ-лъчи.При поява на хлоазма е необходимо да се потърси помощ от лекар интернист, ендокринолог и гинеколог с оглед лечение на основното заболяване. При петна на бременността се назначават витамини В – комплекс и витамин С. Лечението на хлоазмата в тези случаи е целесъобразно да се проведе след завършване на бременността. След преценка на дерматолог при хлоазма могат да се приложат избелващи кремове, маски, разтвори /разтвор на Kligman/, меки ексфолианти. С добър ефект се прилага йонофореза с витамин С. За избягване въздействието на УВ – лъчите се препоръчват светлозащитни пудри и кремове с УВ-филтър.

Витилиго. Представлява придобита депигментация на кожата, резултат от увреждане на меланоцитите. Причините за това заболяване са все още неизяснени. Предполага се, че е автоимунно заболяване, тъй като се съчетава с други автоимунни заболявания – захарен диабет, пернициозна анемия, хипертириоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата. Витилигото се среща сред всички възрастова групи, но най-често се появява между 15-20 години, по-често при жени. Наблюдава се наследствено предразположение. По кожата се образуват постепенно ограничени бели петна с тенденция да се разполагат симетрично в областта на лицето, шията, гърба, китките, предмишниците, бедрата, гениталиите. Лишените от пигмент участъци на кожата са по-чувствителни на слънчеви лъчи. Заедно с кожата пигмента си загубват и разположените върху нея косми. Зоните на депигментация могат да са разположени сегментно или да генерализират. Времето за нарастване на депигментираната зона е различно – при някои по-бързо, а при други по-бавно. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес.

За лечение на витилигото се прилагат:

Локално кортикостероиди. Псоралени /Пувален, Меладинин/, с които се намазват засегнатите участъци, а в някои случаи псоралени се приемат и перорално, след което кожата се облъчва с Ув А – лъчи /т.нар. PUVA- терапия/. Това е и най-ефикасната за момента терапия, която изисква внимателно проследяване от дерматолог. При засягане на по-малко от 20 % от кожната повърхност псоралените се прилагат локално. При засягане на повече от 20% от кожната повърхност псоралените се приемат перорално. Недостатък на PUVA - терапията е потенциалната възможност за изгаряне на кожата при облъчване, а също и хиперпигментацията на нормални кожни зони, които са в съседство с участъците, засегнати от витилиго.
Депигментацията се използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност. За целта се използва монобензилов етер на хидрохинона /Benoquin/. Пациентите намазват участъците със запазена пигментация. Два часа след намазване трябва да избягват допира към кожата на здрав човек. Основният страничен ефект на депигментацията е възпалението. Депигментацията е постоянна и депигментираните зони остават завинаги.
Хирургичното лечение е все още в експериментален стадий /автоложна кожна трансплантация, микропигментация чрез татуиране, автоложна трансплантация на меланоцити/.
Козметични продукти, които оцветяват временно витилигинозните полета в цвят подобен на нормалната кожа. Тези продукти са изготвени на основата на Дехидрооскиацетонът– напр. “Витиколор”, “Дермаколор”. Не дразнят кожата и я оцветяват за около 1 седмица.
Съвременните козметични терапии вклюват азолин (вещество в) - действа противовъзпалително

Специални козметични грижи за кожата при пигментация

Пилинг с гликолова киселина 

Алфа-хидрокси аминокиселините (А.Н.А.) или т.нар. плодови киселини, започват да се прилагат активно в козметиката в началото на 90-те години. Най-големи заслуги в тази област имат американските химици, фармацевти и дерматолози, които разработват и методиките за химичен пилинг с плодови киселини. Доказано е, че при приложение на А.Н.А. в ниски концентрации се намалява дебелината на роговия слой чрез намаляване на кохезията между отделните рогови клетки. В по-високи концентрации се наблюдава "стопяване" на епидермиса или т.нар. епидермолиза под нивото на  роговия слой.

След приложение на А.Н.А. се стимулира производството на колаген и еластин в дермата. Пилинг произлиза от английския глагол to pee - лющя, излющвам. Най-добре изследваната и използвана киселина от всички А.Н.А. за химичен пилинг е гликоловата киселина.

Гликоловата или алфа-хидрокси оцетната киселина е с най-малка молекула от всички А.Н.А. и поради това си качество лесно прониква в междуклетъчното пространство на роговия слой, като намалява кохезията между корнеоцитите. В природата гликоловата  киселона най-често се среща в захарната тръстика, захарното цвекло и неузрялото грозде. 

Преди всеки пилинг е необходима подготовка на кожата на пациента с по-ниски концентрации на гликолова киселина.

Безиглена мезотерапия с годжикова киселина 

Годжиковата киселина е пак плодова киселина, която има избелващо действие. Прави се 2 пъти годишно.  

Мнения