Миниинвазивните подходи все повече изместват конвенционалната хирургия

От 14 до 16 май т. г. Сандански бе домакин на VI Национален конгрес по гръдна, сърдечна и съдова хирургия. Форумът събра над 100 специалисти от цялата страна, които получиха възможност както да се запознаят с най-новите тенденции, така и да споделят опит в трите хирургични направления.

Специално за Кредоуеб проф. Деян Йорданов – председател на организационния комитет, разказва за основните акценти от събитието, като не пропуска да засегне някои от проблемите пред родните специалисти.

Проф. Йорданов, какво бе по-различното на VI Национален конгрес по гръдна, сърдечна и съдова хирургия?

Постарахме се да следваме традициите на научните форуми. Обсъждани бяха най-новите постижения в областта на гръдната, сърдечната и съдовата хирургия. Наред с това колегите имаха възможност да споделят своя опит.

Самата организация на подобно събитие е изключително сложно нещо, а през последните години става все по-трудно. Заради всеобщата финансова криза все повече фирми отказват да спонсорират научни форуми, а те са единствените, които правят реализацията им възможна.

Кое е новото в трите специалности?

Става дума за миниинвазивните подходи, които все повече изместват конвенционалната хирургия. Това е бъдещето. Мога да кажа, че те се развиват успешно и в трите специалности, но за съжаление изоставаме в областта на роботизираната хирургия, което е върхът в хирургията.
Известно е, че у нас роботът Да Винчи се прилага в други медицински направления. Желанието ни е да бъде внедрен и в нашата практика, но това все още не се случва - вероятно по финансови причини.

По време на откриването заявихте, че последните години са били изключително трудни…

Те бяха трудни за здравеопазването като цяло, но може би при нас проблемите се усещаха по-отчетливо. Причината е, че гръдната, сърдечната и съдовата хирургия са сред най-скъпоструващите специалности и изискват доста средства. Общият финансов недоимък в страната не позволява да се развиваме и да вървим напред. В най-оптимистичния вариант можем да кажем, че стоим на едно място. А това, погледнато реално, е крачка назад, защото изоставаме от развитието на технологиите в медицината.

Винаги се казва, че у нас има добри лекари, но от думите Ви разбирам, че те не могат да се развиват.

Това ме кара да засегна може би най-болезнения въпрос. Не е тайна, че липсата на възможности за развитие кара младите и вече високо специализирани кадри да търсят начин да продължат кариерата си в чужбина. За съжаление този проблем с всяка изминала година се задълбочава и ефектът от него ще се усети съвсем скоро. Защото не само пациентите губят от това, че лекарите заминават. Държавата инвестира в обучението и специализацията на хора, които след това отиват да работят за други страни.

Няма ли изход от тежката ситуация?

По принцип съм оптимист ивярвам, че е възможно да бъде намерено решение. Ако реформата, с която се е заел министърът, бъде завършена успешно, ефект ще има.