Публикация

Диабетиците трябва да изследват редовно бъбреците, за да избегнат нефропатия

Цветен доплер позволява оценка на риска и прогреса на бъбречната увреда


Доц. Атанас Кундурджиев е началник на Клиника по нефрология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Доц. Кундурджиев, според статистиката между 20 и 40% от пациентите с диабет стигат до диабетна нефропатия. Какви са причините?

При част от болните това се дължи на факта, че диабетът не е добре компенсиран, отделят си крайни гликирани продукти, които увреждат бъбреците. Може да е резултат от закъсняла диагноза. Известно е, че понякога диабетът (особено тип 2) протича без изявена клинична симптоматика. Пациентите нямат някакви съществени оплаквания, но болестта напредва. Друга причина е естеството на самото заболяване. При някои хора се развива диабетна нефропатия, а при други не, въпреки че десетилетия наред имат захарен диабет.

Колко време минава от появата на заболяването до развитие на диабетна нефропатия? 

Средно около 10-15 години. Смята се, че ако от началото на диабета изминат 30 години, вероятността да се развие нефропатия е много малка. Винаги обаче трябва да се има предвид едни скрит период от 5-7 години, в който липсва симптоматика. Това налага по-активна намеса от страна на лекарите, което включва провеждането на скрининг и профилактични прегледи. Непрекъснато говорим за това, но твърде малко пациенти се отзовават.
А диабетът е широко разпространено заболяване, чиято честота нараства непрекъснато. Това е свързано с редица фактори – начин на живот, хранене и качество на храните.

Какви изследвания трябва да се направят?

Прави се най-обикновено изследване на урина, което е много евтино. Ако в урината е има белтък, много вероятно пациентът е засегнат от диабетна нефропатия. Нещо съвсем елементарно, на които не се обръща достатъчно внимание.

Необходимо е също така серумният креатинин да се изследва по-често. Понякога това се забравя, а той е много важен показател за бъбречната функция.

По време на последната Национална конференция по нефрология Вашият екип представи нов безкръвен метод за оценка на риска. Можете ли да разкажете повече?

Става дума за ехографски метод. С цветен доплер се изобразява кръвоснабдяването на бъбрека. Можем да измерим скоростите и различни индекси, които показват съпротивлението на съдовете. От там се съди за степента на увреждане.

Методът е абсолютно безвреден и достъпен, защото съвременните доплерови апарати са широко разпространени. Проблемът е, че не се прилага достатъчно масово от колегите, тъй като се изискват по-висока квалификация и опит, който се натрупва с времето. С презентацията показахме ползите от метода и смятаме, че може да се прилага рутинно в практиката. Изследването не би натоварило пациентите, защото се заплаща от НЗОК.

Може ли чрез този метод да се направи прогноза, до каква степен пациентът е застрашен да развие диабетна нефропатия?

Има възможност да определим доколко застрашен е пациентът и да прогнозираме колко бързо ще се развие диабетната нефропатия. В света се правят такива проучвания.

Искам да подчертая, че индексът, който изследваме, корелира и със сърдечно-съдовия риск. Ако индексът е висок, рискът е повишен. Тогава сме длъжни да приложим всички превантивни мерки. С времето диабетиците почти винаги развиват артериална хипертония. Самият захарен диабет е тежък сърдечно-съдов рисков фактор, като и повишените нива на пикочна киселина. Това са фактори, върху които можем да влияем. Можем значително да подобрим прогнозата при пациентите, когато ги изследваме целенасочено, проследяваме и коригираме с медикаменти.

Много е важно лечението да се проведе с медикаменти, които имат т. нар. нефропротективен ефект. Именно това вече е изкуството - да прилагаме препарати в такива дози, които действително да предпазват бъбреците. Лекарят трябва да съобрази терапията, тъй като има и лекарства за артериална хипертония, които не щадят бъбреците.

Може ли да се спре изцяло процесът на развитие на диабетната нефропатия или просто да се забави?  
Развитието може да се забави. Важно е да се отбележи, че съществува вероятност тя да се развие дори и рисковите фактори да са компенсирани. Може да се появи и при пациенти с коригирани артериална хипертония и дислипидемия, с намалени стойности на пикочна киселина.

В риск ли е пациент с ампутация в резултат на диабет, въпреки че контролира нивата на захарта и на кръвното налягане?  

Съществува такъв риск. В този случай става дума за т. нар. макроваскуларни усложнения при диабет, които водят до загуба на крайник. Това показва, че вероятно има дегенеративни промени на аортата, а може би и стесняване на големите бъбречни съдове.
В този случай ехографското изследване може да бъде полезно. С доплер можем по неинвазивен начин да визуализираме тези бъбречни артерии, да се ориентираме дали има стеноза. Другата възможност е с контрастно изследване по инвазивен начин. Но самите контрастни вещества също са нефротоксични. Инвазивното изследване е по-точно, но все пак доплерът е абсолютно безвреден. Винаги трябва да се съобразяваме със съотношението полза-риск.

Коментари