Не знам кой е написал тази статия, но написаното е много далеч от истината. Няма как пациентката току-що да приключва химиотерапията и веднага да знае, че е в ремисия . Онколозите много избягват да казват каквото и да било конкретно, даже напротив. Едвам процеждат някоя и друга думичка. Когато задаваш въпроси, те гледат отвисоко и не обясняват нищо. Това е моят горчив опит като съпруга на онкоболен. Сигурно не всички са такива, но тези, с които съдбата ме срещна са такива. Нулеви обяснения относно характера на заболяването, възможни терапии, странични ефекти от тях, инвалидизиращи последици / временни и постоянни /, препоръчителен режим на хранене,необходимост от палиативни мерки, спомагателни терапии, насочване към психотерапевтична помощ. Онкоболните се третират като отписани, близките им са досадници, но най-вече се държат с тях като хора с ментални проблеми, на които няма какво да се обяснява и защо да се комуникира.
Винаги съм се възхищавала на психиката на лекарите-онколози, аз не бих могла да издържа. Поклон пред Вас и Вашата професия! Бъдете здрави и дано повечето Ви пациенти да са от групата "преборили рака".
Поздравления за изключително човешкото описание на един работен миг на лекарите-онколози. Би било добре лекарят, който е написал този трогателен разказ да не е анонимен. Успехи!
Коментари
Не знам кой е написал тази статия, но написаното е много далеч от истината. Няма как пациентката току-що да приключва химиотерапията и веднага да знае, че е в ремисия . Онколозите много избягват да казват каквото и да било конкретно, даже напротив. Едвам процеждат някоя и друга думичка. Когато задаваш въпроси, те гледат отвисоко и не обясняват нищо. Това е моят горчив опит като съпруга на онкоболен. Сигурно не всички са такива, но тези, с които съдбата ме срещна са такива. Нулеви обяснения относно характера на заболяването, възможни терапии, странични ефекти от тях, инвалидизиращи последици / временни и постоянни /, препоръчителен режим на хранене,необходимост от палиативни мерки, спомагателни терапии, насочване към психотерапевтична помощ. Онкоболните се третират като отписани, близките им са досадници, но най-вече се държат с тях като хора с ментални проблеми, на които няма какво да се обяснява и защо да се комуникира.
Винаги съм се възхищавала на психиката на лекарите-онколози, аз не бих могла да издържа. Поклон пред Вас и Вашата професия! Бъдете здрави и дано повечето Ви пациенти да са от групата "преборили рака".
Поздравления за изключително човешкото описание на един работен миг на лекарите-онколози. Би било добре лекарят, който е написал този трогателен разказ да не е анонимен. Успехи!