Това е така, защото корекцията на носа, има за цел не постигането на пълна симетрия, а извайването на съответстващи си лицеви пропорции и хармонични черти

Коя е тази част от лицето, която виждаме първа, поглеждайки се в огледалото? Според проучвания на водещи световни козметични корпорации, това е носът. Разположен в центъра на лицето, той е най-забележимата му и обсъждана част. ”Някога жените бяха луди на тема прически, а сега най-новата мода е да си правят пластика на нос”, твърди един от най-известните пластични хирурзи отвъд океана. Това е така, защото корекцията на носа, има за цел не постигането на пълна симетрия, а извайването на съответстващи си лицеви пропорции и хармонични черти.

Само две части от човешкото тяло продължават да растат през целия живот-ушите и носа, като носните аномалии, ако има такива, се задълбочават с напредването на възрастта.Поради този факт пластиката на нос /ринопластика/ е отлагана за по-зряла възраст, когато растежът на носния скелет е завършил, но е добре да се знае, че ако е налице травма или нарушение в дишането, тази операция е възможна и в един по-ранен етап.

По различни критерии ринопластиката бива няколко разновидности.

Според целта, която си поставя като цяло, тя се дели на функционална /наричана още „ септопластика” - коригира се септума, т.е. носната преграда, чието изкривяване причинява затруднено дишане/ и естетична /която цели естетическо подобряване на визията на носа/.Според нуждите на отделните случаи, ринопластиката бива уголемяваща /налага се предимно при т.нар. „ азиатски носове” - на афро-американците и азиатците, като в тези случаи се използва трансплантант - хрущял, взет от септума или ухото, или синтетичен имплант /и редуцираща / намаляват се някои от характеристиките на носа, чрез премахване на части от хрущялите и костите/. Според използваните по време на операцията техники, пластиката на нос на затворена /при която достъпът е от вътрешната страна на носа- прорезите се правят вътре в ноздрите, но в този случай достъпът е по-труден за изпълнение и е възможно да не се получи желания резултат/ и отворена ринопластика /при която разрезите се правят по преградката между двете ноздри- колумелата, кожата се издърпва нагоре и хирургът има по-лесен достъп до третираната част и по-добра видимост. Този „ отворен метод” е доста по-прецизен/.Според обема на третираните части, ринопластиката може да бъде цялостна или частична. Цялостната се състои от 4 основни етапа – коригиране на изкривената носна преграда, върха, гърба и костите на носа. След това се оценява получената ширина на основата на носа и при нужда се коригират и ноздрите. Обект на частичната ринопластика може да бъде всеки анатомичен елемент на носа.

Пластиката на нос се извършва под обща анестезия, след което рядко се наблюдава болка.Неудобство причиняват т.нар. лонгета /пластмасова шина, поставена върху носа, която се сваля на около 10-ия ден след интервенцията/ и двата тампона в носните кухини, които се отстраняват след 48 часа. Синини и подутини се наблюдават непосредствено след операцията, но след няколко дни и прилагане настудени компреси, изчезват.

Това, което прави ринопластиката една от най-сложните и предизвикателни хирургически процедури, е многообразието от променливи, хрущялите при всеки пациент могат да имат различна дължина, здравина и форма, различни анатомични извивки и уникална асиметрия. Правилното диагностициране на увредите по време на прегледа, мнението на заинтересувания относно естетиката на носа и адекватното изпълнение по време на хирургическата намеса, са гаранти за един добър естетически резултат-нос, идеално подхождащ на конкретното лице.