Интервю на Клод Алмос за списание ЕЛ
16.12
Ирина  Заркова
Ирина Заркова
Лекар
Интервю на Клод Алмос за списание ЕЛ

Интервю на Клод Алмос за списание ЕЛ

Клод Алмос е френски психоаналитик и писател. Работила е с Франсоаз Долто и днес е една от водещите специалисти в сферата на детското здраве. Години е работила в педопсихиатрия.

Автор на книгите: Защо любовта не е достатъчна? (ed. Poche 2008)

Авторитет обяснен на родителите (ed. Le livre de Poche 2011)

Кажи ми защо? (еd. Fayard 2012)

Така ли живеят хората? (ed. Fayard 2014)

Автор на статии: Да имаш авторитет, не е да бъдеш авторитарен

Да пораснеш, не е нещо естествено

Чувството за непълноценност се появява много рано

Клод Алмос изслушва децата с рядко срещана готовност и разбиране. И намира думите, които помагат на родителите им да изградят една ясна картина. Тя казва:”Децата не са мини-възрастни, нито дебилни бебета. Да ги обичаш не е достатъчно, те имат жизнена необходимост от граници и правила.”

Ел:Вие акцентирате върху следния парадокс – днес детето е навсякъде, в центъра на света, но всъщност никой не чува думата му.

КА: Да, това е странно. Можем да кажем, че най-накрая детето е възприето като личност, но за съжаление това не е така. Толкова говорим за децата, а всъщност те са фетишизирани. Т.е. един фетиш го слагаме във витрина като порцелан, но фетишът във витрината не е човешко същество. Тук се намира голямото объркване. За да бъдете „субект”, личност трябва да имате права, но и задължения.

Ел: Днес чуваме толкова много педиатри, психолози да дават кокретни съвети за това, какво трябва да правят „добре” родителите ...

КА: И в същото време все повече срещаме и консултираме деца с без каквито и да било граници. А и постоянният обществен натиск и реакция показват тотално непознаване какво всъщност е едно дете, това същество, което постоянно се променя и конструира.

Ел: Вашата книга поставя въпроса как да се обръщаме към тях. Не трябва да възприемаме детето като мини-възрастен, нито като бебе-дебил.

КА: Детето е отделна, самостоятелна личност. Думите му имат същата сила като тези на възрастния,...но все пак си остава дете. Това е и посланието на Франсоаз Долто. Детето е изключително сложно и затова е толкова неразбрано. Има две противоречия: щом е дете значи е „под” възрастния, а така е лесно: Млъкни! Ще разбереш като пораснеш! По-късно се появи идеята, че детето е личност. И оттук започва голямото объркване, в което се намираме и днес. Родителите си казват: Щом е личност като мен, защо да му забранявам нещо? Това изисква да се създаде пост-Долто авторитет. Никога не е имало толкова много родители, тревожни около това да „правят нещата добре”. Долто казва да се споделя и казва всичко на децата, „всичко, КОЕТО ГИ ЗАСЯГА”. Разводът е най-добрия пример за това къде са границите. Желателно е да се обясни на детето, че родителите не са повече влюбени един в друг, но и двамата остават негови родители. Въпросът ”Защо не обичаш повече мама/татко?” – това вече не е тяхна работа и не ги засяга. Това касае живота на двойката. Уважението на детето има двоен смисъл. И в това се включва децата да уважават родителите си.

Ел: Какви насоки бихте дали на родителите?

КА: Ето една насока: родителите винаги да се питат дали детето е на своето място в семейството и къде е неговото място на родител?

Ел: Детето не е невинен ангел, така ли е?

КА: Точно така! То има несъзнавано и се опитва да завземе цялата територия, пространство и да има всички привилегии. Долто казваше: „Детето обича да дърпа камбаната, за да види дали ще звънне!”. Но детето не е малък, зъл дявол, за който понякога говорят възрастните.

Ел:Всъщност родителите трябва да приемат, че правят всичко грешно с децата си?

КА: Вашият въпрос се базира на идеята за ИДЕАЛА „нещата трябва да се правят добре, правилно”. Но това не съществува! Има трудности и проблеми навсякъде...в интимния живот, в любовните отношения, на работното място, дори и в телата (това са болестите). При децата нещата стоят по същия начин.

Ел: Вие често правите паралел между възпитението на тялото и това на главата.

КА: За да може да се конструира психиката на детето са необходими същите неща като при тялото. Необходими са граници. Например: възрастните не ходят голи пред децата си, на плажа не са голи, децата не спят в едно легло с родителите си, братята и сестрите. Всъщност тези граници са израз на свобода.

Ел: Т.е. днес родителите имат проблем с дистанцията си спрямо децата?

КА: Бих казала-с мястото. Защото е трудно да се чувстваш легитимен на мястото на родител. Ако всички си бяхме на местата, щяхме отдавна да разберем, че възпитанието, границите и правилата са също толкова важни калкото водата, храната и въздуха.

Реклама

Мнения