Публикация

Интервю с Ирина Заркова

Интервю с Ирина Заркова

Ирина Заркова е психолог в ДКЦ Асцендент. Завършила е Бургундския Университет в Дижон, Франция.


Магистър е по Детска и юношеска психология от Университет Париж 10-Нантер, Франция. Работила е като стажант психолог в Медико-психологичен център под ръководството на д-р Ж.-Ж. Тислер (психиатър и психоаналитик) и на д-р Ева-Мари Голдер (психоаналитик).

Какви са проблемите на децата, които идват за консултация в кабинета на психолог?

Различни! Забелязвам, че има ръст на посещенията в средата на годината. Пикът е около месеците септември - октомври. Този период съвпада с тръгването на училище, ясла, детска градина. Тогава детето се сблъсква с Другия (този, който е извън семейството) т.е. налага му се да живее с други правила, в нов режим, различна динамика. Там детето не е единствено, а се намира в група с 20-30 връстници. Точно в този момент се открояват тревожността, инхибираността, проблемите с адаптацията, трудностите при отделянето от родителите и най-вече с майката, говорни затруднения и др.

Но бих желала да акцентирам върху мотива за психологична консултация, не толкова върху проблемите на децата. А желанието за консултация идва: 1. или от самите родители, които са притеснени и тревожни от поведението на детето и изморени; 2.или след съвет от специалистите работещи в сферата на образованието - от ясла до горните класове в училище. На този етап нямам нито едно семейство насочено от педиатър, при това независимо дали детето е с невротична, психотична или аутистична проблематика. Това е странно, защото педиатърът е първият специалист, наблюдаващ развитието на едно дете.

На каква възраст най-често са децата, посещаващи Вашия кабинет?

Работя с деца от 2 до 18 год. Но сякаш през последната година най-често в кабинета идват родители с деца между 3-5 год. и 7-8год.

Има ли разлика в психологичната работа с деца и тази с възрастни?

Зависи какво разбирате, когато казвате психологична работа. Клиничната психологична работа зависи от теоретичната парадигма, която самият професионалист избира през годините, в които се обучава за психолог, за психотерапевт, за психоаналитик. Теорията позволява да се мисли за човека, за неговото психично страдание, да се разбира личността с нейната субективна позиция и субективна истина. Аналитично ориентираните психотерапевти и психоаналитици са водени от желанието да лекуват човека, не симптома. В този контекст психологична работа е еднаква за всички, от бебета до възрастни. Разликата е в използваните средства. С малки деца се ползват медиатори – материали като рисунки, пъзели, играчки, марионетки. „Всичко е език!” казва Франсоаз Долто. А психологът работи с езика.

Какво е Вашето мнение за специализираната психологична работа с деца в България?

Това е изключително болезнена тема за мен, смятам и за всички опитващи се да работят в сферата на психичното здраве. Рискувам да изпадна в краен негативизъм и песимизъм относно бъдещето на психичното детско здраве. Все пак мога да кажа, че има няколко важни елемента в психологичната работа с деца. На първо място– квалификация на специалистите и вписването им в теоретична парадигма. След това, ясен статут на психолога и на психотерапевта. Необходим е и адаптиран терен за работа, в смисъл на институции признаващи важността и необходимостта от психолог. Накрая, следва да се улесни достъпът на нуждаещите се до такава медико-психологична услуга.

В момента семействата са „разчленени” между здравния, социалния и образователния сектор. Губи се ценно време, а децата порастват бързо. В България, вярно повечето от тях са в София, има отлично подготвени психотерапевти и психоаналитици. Може да не са много, но ги има. Голяма част от тях работят в частния сектор, за съжаление.

Коментари