Отдавна е известно кои са рисковите фактори за развитието на инфарктите и инсултите – високият холестерол и по специално т.нар. лош (нископлътностен) холестерол, високите триглицериди, хипертонията, диабетът, затлъстяването, обездвижването. При голям процент от рисковите пациенти се получава порочен кръг, в който наличието на част от тези фактори провокира възникването и развитието на още рискове. Например атеросклерозата води и до хипертония, а самата хипертония значително ускорява атеросклерозата.

Извън тези познати рискови фактори учените дълго време търсят причината защо някои привидно здрави хора с нормални кръвни показатели също получават сърдечно-съдови инциденти.

Ключът към тази научна загадка е намерен от американския кардиолог д-р Пол Ридкер. Той установява, че един специфичен белтък, наречен С-реактивен протеин (CRP), има сериозно отношение към риска от инфаркт и инсулт, независимо дали съответният пациент има или не повишен холестерол.

След това откритие в основните кардиологични центрове задължително изследват и т.нар. високоспецифичен CRP. С най-лоша прогноза са пациентите, които имат традиционните рискови фактори, съчетани с високи нива на С-реактивния протеин. Той е маркер за възпалителни процеси в организма. А се оказва, че възпалението играе много значима роля в увреждането на артериалните стени, образуването на нестабилни плаки от вътрешната страна на кръвоносните съдове и като последица от това – инфаркт, инсулт или запушване на други важни артерии – в бъбреците, в червата или долните крайници.

Добрата новина е, че някои от лекарствата, които традиционно се използват за понижаване на холестерола, като симвастатина, оказват влияние и върху нивата на С-реактивния протеин. Оказва се, че статините освен понижаването на лошия холестерол, имат ефект и за преодоляването на неблагоприятните ефекти върху съдовите стени, свързани с възпалението.

Тези допълнителни данни са в основата на заключението, че лечението със статини може да бъде ефективно за първична профилактика срещу инфаркт и инсулт и при хора без повишени нива на холестерола и триглицеридите, но с високи нива на CRP. 

Заключенията са направени след голямо клинично проучване, чиито резултати бяха представени в края на 2008 г. от д-р Пол Ридкер. Крайният основен извод е, че ако даден индивид има нормални и дори ниски нива на холестерола и неговите фракции, но е с повишени нива на CRP, приложението на статин намалява статистически достоверно нивата на неговия сърдечно-съдов риск.

В момента C-реактивният протеин е най-мощният биомаркер, използван за оценка на активността на атеросклеротичния процес, както и за оценка на ефективността на провежданото лечение. Високоспецифичният С-реактивен протеин може да се изследва в много български лаборатории. При наднормени показатели, дори и холестеролът и другите кръвни резултати да са в нормата, консултирайте се с кардиолог какво да предприемете.