Бяха представени съвременни методики и формули, по които се определя гломерулната филтрация

Автор Илияна Ангелова

Стартира Училището по нефрология, което се провежда в Пампорово от 13 до 15 май 2016 г. За участие в него са записани над 180 лекари. Проф. Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество, откри събитието, като подчерта необходимостта от постоянно поддържане на квалификацията на лекарите по отношение на новостите в нефрологията.

Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) като характеристика, значимост, етиология и класификация бе първата лекция на училището. Основният клиничен показател за ХБЗ е определяне на гломерулната филтрация, подчерта проф. Паскалев. ХБЗ нарушава хомеостазата на организма с тежко засягане на различни органи и системи. Под това понятие се разбира бъбречно увреждане, което продължава три или повече месеца, и е определено като структурна или функционална абнормност на бъбреците. Може да протича с или без намаляване на гломерулната филтрация. В съвременната нефрология се разграничават пет стадия на ХБЗ.

Една от целите на лекцията бе да подчертае унифицирането на понятията, когато се говори за хронично бъбречно заболяване. Вече е остаряло да се говори за хронична бъбречна недостатъчност, това състояние отговаря на пета степен на ХБЗ, когато пациентите се нуждаят от бъбречно заместващо лечение (хемодиализа).

Честотата на ХБЗ в България е 12,8% от населението, което е доста лош показател. Свързан е със състоянието на здравеопазването ни като цяло и липсата на добре организиран скрининг и проследяване на рискови групи. Основните причини за ХБЗ са захарният диабет (38%) и артериалната хипертония (28%), но също така гломерулонефрити, пиелонефрити и други заболявания. Проф. Паскалев даде и практически указания как се поставя диагнозата ХБЗ.

Д-р Жан Филипов (на снимката горе) от Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница представи съвременните методики и формули, по които се определя гломерулната филтрация. Тя е най-точен маркер за функцията на бъбречното заболяване, зависи от редица фактори, включително възрастта. Например след 40 г. тя намалява с 1 мл годишно. Д-р Филипов направи сравнение между различните формули, по които се определя гломерулната филтрация, като направи изтъкна техните предимства и недостатъци.

Каква е клиничната значимост на протеиноурията, говори д-р Вера Стаменова. Тя представи какво се разбира под това понятие и какво е нейното значение за ХБЗ. Най-точният начин за определяне на протеиноурията е имунонефелометрия. В лабораториите по-често се изследва албумин и креатининов индекс – за целта се използва първа сутрешна урина.

Доц. Анелия Буева представи клиничен случай на неврогенен пикочен мехур при дете, родено след проблемна бременност. Ако тази диагноза не се лекува правилно, с напредването на възрастта се стига до ХБЗ. Момченцето е родено с липоменингоцеле, което е  отстранено на 4 месечна възраст. На 9 г. детето е продължава да вдига температура, още носи памперс. Установява се остатъчна урина в бъбреците – 50 мл, което е потвърдено със сцинтиграфия. В крайна сметка се стига до откриване на рядък синдром, при който гръбначният мозък е непридвижен.  Ето кои са индикациите за ехографско изследване на гръбначния мозък според доц. Буева:

• Ако детето има т.нар. „Подпис на природата“ – белези на гърба и кожни лезии, подкожен липом още при раждане.
• Неврогенен пикочен мехур
• Дисфункция на дебело черво.

Училището по нефрология продължи със симпозиуми, които се занимават с новости в медикаментозната терапия при хронично бъбречно заболяване, подготовка на пациенти за бъбречна трансплантация. В събота предстоят още много лекции и презентации, както и представяне на конкретни клинични случаи от практиката.