Милена Георгиева е представител на фейсбук група „Мечта за бебе”. Групата представи публично предложението за изменение на наредбата, регулираща работата на Центъра за асистирана репродукция. Пътят на Милена и нейния съпруг към мечтаното бебе продължава вече почти 4 години.

Преди колко време се обърнахте към клиника за асистирана репродукция?

Борим се за бебе от четири години. Преди две се обърнахме към клиника за репродуктивна медицина. Имаме 5 опита с хормонална стимулация, 7 опита на естествен цикъл и една недовършена инсеминация.
Тази година имаме процедури почти всеки месец. Един единствен път сме получили одобрение и финансиране от фонда. Преди това разчитахме на собствени средства, но това е скъпо, повярвайте ми.

Тази година имаме процедури почти всеки месец. Един единствен път сме получили одобрение и финансиране от фонда. Преди това разчитахме на собствени средства, но това е скъпо, повярвайте ми.
В момента изчакваме ново одобрение. Финансирането е с лимит до 5 000 лв. Разбира се, има допълнителни лекарства и изследвания, които не се покриват от фонда, а се заплащат от пациента и възлизат към 1000 лв. Сумата варира, когато пациентът има допълнителни заболявания.

 Как се роди идеята за вашето предложение?

 Всичко тръгна спонтанно във фейсбук. Събра ни желанието да направим този път малко по-лек за двойките, които тепърва поемат по него. Затова се обединихме около идеята да отправим предложение за включване на  замразения ембриотрансфер към процедурите, финансирани от Центъра за асистирана репродукция. 
Така, в последните два месеца, оформихме това предложение. Подкрепиха ни д-р Георгиева, Стефка Сарафова, Радина Велчева, а благодарение на Сдружение „Зачатие“, днес получихме подкрепа и от клиниките по репродуктивна медицина.

Защо това предложение е важно за българските двойки с репродуктивни проблеми?

Смятаме, че с тази промяна ще се намалят необходимите финансови средства, изразходвани както от двойките, така и от Центъра за асистирана репродукция. Тази промяна би дала възможност на двойките, получили веднъж одобрение, да се възползват от един опит за замразен ембриотрансфер, вместо да кандидатстват за ново финансиране, т.е. в рамките на финансирания опит ин витро/ИКСИ да се допусне и трансфер на замразени ембриони. Цената на замразения трансфер е значително по-ниска в сравнение с пълен курс на стимулиран опит ин витро. Така например, когато една двойка вече е одобрена и провежда процедурата, при стимулацията е възможно да се развият по-голям брой яйцеклетки – при някои жени над 8-10. В последствие и ембрионите могат да бъдат 5 или 10. Но при ембриотрансфера могат да бъдат върнати само два. Останалите се замразяват. Освен за замразяването, се заплаща и съхранението, а в последствие и размразяването, за да бъдат върнати на двойката. Има двойки, които не могат да си позволят съхранение и размразяване на ембрионите. Така се стига до два изхода – унищожаването им и/или  подаване на документи за следващ опит. Точно тук могат да бъдат подпомогнати семействата и в същото време да се намалят разходите на Центъра за асистирана репродукция. Вместо на двойката да се отпуснат нови 5 000 лева, за които да чака между осем месеца и една година, а после жената да бъде подложена на стимулация с хормони, с направеното предложение е възможно още на следващия месец да бъде извършен ембриотрансфер.  С това предложение се скъсява пътят, увеличава шансът за успех, намаляват се разходите и рисковете, които съпътстват всяка една стимулация с хормони. 

Особено важно, както и коментираха специалистите, от които поискахме мнение,  е всяка клиника да публикува данни за успеваемостта си. Но също е необходимо и да се повиши контрола над работата на медицинските центрове. В момента освен липсата на данни за успеваемостта, съществуват и големи разлики в цените, не се предоставят документи за проведените опити – рядко се издава на пациента амбулаторен лист, епикриза за лечението, което се провежда и резултатите от ин витро опита. Така, когато пациента реши да смени клиниката, той трябва да проведе много изследвания отново, а и не може да предостави официални документи какви лекарства са използвани, в какви дози, какъв е резултата от тях.

Някои клиники извън България имат по-висока успеваемост -  взимаме за пример клиниката в Турция, където ще направим процедура идния месец. Там тя струва около 5 000 - 6 000 лв., а с транспорта и хотелите, около 8 000 лв. Но Центърът за асистирана репродукция /ЦАР/ финансира само опити, които се провеждат, в български клиники, сключили договор с ЦАР. Тоест парите, които се отпускат, са за финансиране на лечението на пациенти или за финансиране на дейността на определени клиники в България?

 В момента се ограничава правото на пациента за избор на най-доброто лечебно заведение, но и според нас се нарушава принципа за конкуренция между клиниките. На тях не им се налага да се опитват да привлекат повече пациенти, чрез преразглеждане на цените, отношение, обслужване. Достатъчно е да покрият минималните изисквания на ЦАР, за да подпишат договор. А пациентите са принудени да се лекуват в някоя от тези клиники, ако искат да имат своя рожба.