Представяме ролята на медиалния комплекс за стабилността на колянната става, в който централно място заема медиалната колатерална връзка, методи за лечение и клиничен случай със стабилизация, чрез InternalBrace

МЕДИАЛНА НЕСТАБИЛНОСТ НА КОЛЯНОТО

В стабилността на медиалния отдел на колянна става взимат участие редица връзки, мускули и сухожилия. Централно място в този комплекс взима Медиална Колатерална Връзка (МКВ), чиято увреда води до нестабилност в ставата.

МКВ не е еднородна структура, тя се състои от един основен сноп притежаващ повърхностен и дълбок слой и коса сноп, двете образуват структурата известна като медиален колатерален лигамент. Този комплекс има основна роля за медиалната стабилност на колянна става.

Залавните места на повърхностния слой на МКВ са проксимално-задно от медиалния епикондил и се разделя на две отделни ленти, първата се залавя в меките тъкани  на 1 сантиметър дистално от ставната междина, втората лента се залавя директно за тибията на 6см. от ставната междина, тази лента е по-здрава и е основния стабилизатор при валгус стрес и външна ротация при 30º флексия.

Проксималното залавно място на дълбокия слой на МКВ е на  1см дистално от залавното място на повърхностния слой върви паралено с него и завършва  на 3-4 см под ставната междина, като по протежението си се залавя директно за медиалния менискус. Неговата основна функция е стабилизация на ставата при вътрешна ротация, а при увреда на повърхностния слой стабилизира и при вътрешна ротация.

Залавните места на косия сноп са сухожилието на Семимебранозус- проксимално и  дистално за tuberculum gastrocnemius. Нейната основна функция е стабилизация на външната ротация при пълна екстензия на коляното.

Останалите структури имащи отношение към стабилността на медиалния отдел са Вастус Медиалис, медиалната глава на Гастрокнемиуса, сухожилията на мускулите Семитендинозус, Грацилис, Сарториус, Аддуктор магнус.Участие взима медиалния мениск и MPFL.

Увредата на МКВ е доста срещана травма при хората практикуващи спорт, тя се получава при директно приложена сила в латералния отдел, при което се получава валгус стрес, увредата може да настъпи при рязка външна ротация на подбедрицата при фиксирано ходило или при комбинация от двата механизма.

В голяма част от случаите се наблюдава изолирана увреда на МКВ

Клиничната картина е характерна, пациентите съобщават за болка и оток в областта на МКВ като понякога  е свързано с нестабилност при натоварване.

При клиничното изследване се установява палпаторна болезненост, оток, положителен валгус стрес тест при 20º флексия. При това изследване се установява степента на увредата.

При I степен не се установява медиална нестабилност и е свързано само с дисторзия на лигамента като при валгус стрес теста отзяването на медиалния отдел е от 0 до 5мм.

При II степен на увредата се установява медиален дефицит, но се усеща крайна точка, това е свързано с парциална руптура на МКВ като дефицита е 5-10мм.

При III степен на увредата имаме пълно разкъсване на връзката, при валгус стрес теста, медиалния дефицит е повече от 10мм.

От образните изследвания най-добра информираност ни дава ЯМР. при него се установява руптура на МКВ, както и за увреди на останалите структури на коляното, като менискуси, кръстни връзки и т.н.

Другото образно изследване даваща информираност за степента на увредата е TELOS, при това изследване ставата се поставя под стрес и се прави рентгенография.

Лечението при I, II и в част от случаите при  изолирана увреда III лечението е  основно консервативно. Крайникът се поставя в имобилизация при 20-30 градуса флексия, криотерапия и противовъзпалителни лекарства.

През последните години, ние предпочитаме вместо противовъзпалителни лекаства, ние предпочитаме поставяне на PRP  инжекции на мястото на увредата.

След имобилизацията се провежда активна рехабилитация.

Към хирургично лечение се пристъпва, когато има допълните увреди в ставата, като при него основно се извършва първично зашиване на разкъсаната връзка, по различни методи, като може да се използват и различни импланти и  анкъри.

Преди операция на МКВ се извършва артроскопия на коялнната става за уточняване и лечение на допълнителните увреди.

Предизвикателство за лечението представлява хроничната медиална нестабилност.

Тя персистира повече от 1 месец след травма и не се е повлияла от консервативното лечение. Най-честата оперативна техника е използване на автографт от сухожилието на М. Семитендинозус и грацилис, за аугментация на медиалния ставен отдел, като фиксирането сата чрез анкъри или в костен тунел.

Представяме ви клиничен случай с хронична медиална нестабилност на дясна колянна става при 28 годишен борец с множество травми на коляното и предшестващи 2 операции.

Първата травма настъпва през 2011г. с последващо първично зашиване на  връзката с остатъчен медиален дефицит. Втората операция е извършена през 2013, като е направена реконструкция по LaPrade, като са използвани сухожилията на Семитендинозус и Грацилис от двете колена.

Заради естеството на спорта, травмите продължават, което води до засилване на медиалната нестабилност на ставата.

Поради факта, че липсват достатъчно структури за реконструкция се проведе консултация с Arthrolab в Мюнхен, се взе решение за извършване на InternalBrace аугментация на медиалния комплекс със синтетични материали, импрегнирани с колаген, като се използваха 4 анкъра SwiveLock 4.75mm, 1 TigerTape и 1 FibeTape.

С достъп по стария оперативен цикатрикс се проникна в дълбочина, откриха се анатомичните залавни места на МКВ. Пробиха се 4 отвора с бургия 4мм, римерира се с метчик 4.5 и се инсерираха 4 анкъра SwiveLock 4.75mm, като на всеки беше закрепен TigerTape и FibeTape, следвайки  анатомичния ход на връзката.

В приложения клип се вижда положението на InternalBrace при различните фази на флексия и екстензия.

InternalBrace Augmentation MCL

 Забелязва се отпускането и натягането на тейповете в различните вази на флексия и екстензия. Това осигурява медиална стабилност при всяко едно положение на коляното, за това е важно точното анатомично възстановяване на медиалния стабилизиращ комплекс.