Всяка година Американското дружество по клинична онкология /ASCO/ прави независим преглед на напредъка в изучаването на рака и посочва най-значимите стъпки от гледна точка на подобряването на грижите за пациентите:

Напредък в персонализираната медицина и прицелните лечения.
Онкологията вече не е на принципа „едно лечение за всички пациенти”. Нарастващото познание за биологията на рака дава възможност на изследователите да разработят точно прицелени терапевтични подходи, базирани на генетичния профил на всеки тумор. Най-важните стъпки в областта на прицелните лечения през изминалата година са: 

За първи път се доказа, че прицелно лекарство, което досега се прилагаше за лечение на ХЕР2 позитивен рак на гърдата, е ефективно и при рак на стомаха и може да доведе до удължаване на преживяемостта с 26% на пациентите, чиито тумори показват висока експресия на ХЕР2 протеина. Това откритие промени като цяло диагностичния и лечебния алгоритъм при рака на стомаха.

През 2009 година за първи път бяха публикувани данните от клинични проучвания на молекула, която се състои от комбинация от прицелно лекарство и силно токсична химиотерапия. Уникалното в случая е, че прицелната молекула „пренася” химиотерапията до целта, която се намира върху тумора.

Тази химиотерапия не може да се прилага самостоятелно, тъй като е силно токсична за организма, въпреки силната си ефективност за убиване на туморите. Сега, прицелената в мишената върху тумора молекула се използва като насочващо устройство, което предпазва останалите клетки в организма и поразява само рака.

Това е истинска революция в медицината, тъй като ще даде основа за разработване на други подобни лечения, вероятно не само за рак.

Революционно откритие е и ново лекарство срещу  злокачествен меланом, заболяване с доста песимистична прогноза, за което от много години не е откривано ново и ефективно лечение. Новото лекарство е прицелено в генетична мутация на рака, която се среща при около 60% от меланомите и до 8% от всички други тумори. Важно е, че заедно с лекарството се разработва и диагностичният тест, който показва, кой пациент е подходящ за лечение с него.

Профилактика на рака и скрининг
Проучванията от последните години хвърлиха нова светлина върху приложимостта и ограничеността на често използвани методи за откриване, проследяване и профилактика на рака. Най-значителните са : 

● Изследването на простата-специфичния антиген (PSA) има минимална полза за понижаване на смъртността от рак на простатата. 
Откакто беше въведено в практиката преди 20 години, ползата от рутинното изследване на PSA, беше обект на дебати.

През 2009 г. бяха съобщени първоначалните резултати от две големи скринингови проучвания, които показаха, че рутинното изследване на PSA има малък, /ако изобщо има някакъв/ ефект върху смъртността от рак на простатата. Изследването най-вероятно води до свръхдиагностика и излишно лечение на пациенти с бавно протичащо заболяване. 

Тези разкрития ще повлияят доста на обсъждането между лекари и пациенти, относно ползите и риска на изследването PSA.

● Съобразяването на терапията за овариален карцином с повишените кръвни нива на CA-125 не подобрява изхода от лечението.
CA-125 е маркер за растеж на овариалния карцином, а също и на други типове рак. Установяване на повишени нива на този маркер в кръвта се използваше рутинно за проследяване на рецидив при жени с овариален карцином, след провеждане на първоначалното лечение.

Тази година бяха докладвани резултатите от голямо рандомизирано проучване, които показват, че започването на лечение за рецидивирал овариален карцином въз основа само на повишеното ниво на CA-125, не подобрява преживяемостта в сравнение със забавянето на лечението до поява на симптоми на рецидива.

 Това откритие може да спести на жените излишния страх и разходите за често изследване, както и токсичността, свързана с твърде ранното лечение.

/По информации на РОШ - България/