Публикация
ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЧЕТВОРКА
Кратка информация за функциите и заболяванията на паращитовидните жлези.
Напречно отпред на шията, под ларинкса, лежи щитовидната жлеза. Зад нея са разположени 4 жлези, наречени паращитовидни. Въпреки, че имената им си приличат и са разположени в непосредствена близост, щитовидната и паращитовидните жлези нямат връзка помежду си.
Паращитовидните жлези функционират като едно цяло. Всяка от тях е с размер на грахово зърно – с диаметър 3-5 мм и тегло 30-60 мг.
Въпреки малките си размери, паращитовидните жлези са „големите играчи” в ендокринната система. Те отделят паратхормон, който регулира количеството на калция в кръвта. Така калцият се оказва единственият минерал в нашето тяло, който има своя собствена система за регулация.
Защо калцият е толкова специален? Защото има значение за три много важни неща: здравината на костите, протичането на електрическите импулси по нервната система и съкращаването на мускулите.
В тялото на човека се съдържат около 1000 g калций, като 99 % от него е включен в състава на костите. Дневната нужда от калций при възрастните възлиза на около 1000 – 1200 mg елементарен калций, с изключение на повишените нужди до около 1500 mg при бременни и кърмачки, както и при жени в менопауза. Нуждите за деца на възраст от 1 до 3 години са 500 мг, от 4 до 8 години - 800 мг, З от 9 до 18 години - 1300 мг.
Когато нивата на калций в кръвта са ниски, паращитовидните жлези отделят партхормон, който сигнализира на костите да отделят калций в кръвта, на тънкото черво - да усвоява по-активно калция от храната, и на бъбреците - да намалят отделянето на калций с урината.
Какво се случва при ниски нива на калций в кръвта (хипокалциемия)?
Най-често това се случва при недостатъчен внос с храната, недостиг на активен витамин Д, недостатъчна секреция на паратхормон, нечувствителност към действието на изброените два фактора или при остро настъпило отлагане на калций в тъканите при различни състояния.
Характерни усещания са: чувство на «мравучкане» по пръстите и около устата, потрепване на отделни мускулни групи. В тежките случаи може да се получат ларингоспазъм и сърдечни ритъмни нарушения – тахикардия, намалена съкратителна способност и развитие на сърдечна недостатъчност. Възможно е развитие на катаракта, психо-неврологични промени - повишена възбудимост, депресия, параноя; неконтролируеми движения, тремор, коремни болки. Развиват се промени в кожните придатъци: суха и белеща се кожа, чупливост на ноктите, алопеция. При деца са засегнати костният и зъбният растеж.
Какво се случва при високи нива на калций в кръвта (хиперкалциемия)?
Това е възможно в няколко случая: при повишено усвояване на калция в червата, усилено разграждане на костите и при понижено отделяне чрез бъбреците.
Променя се провеждането на електричните импулси през клетъчните мембрани и в резултат на това може да се появи неспокойствие, уморяемост, липса на сила. Възможно е отлагане на калциеви кристали в тъканите на бъбреците, кръвоносните съдове, сърцето. Други симптоми са безапетитие, гадене, повръщане, често уриниране, особено през нощта, мускулни болки, запек. Може да се наруши сърдечният ритъм. Възможна е поява на коремна болка или панкреатит.
Има няколко състояния, при които функцията на паращитовидните жлези е променена.
Състояние, при което функцията на паращитовидните жлези е намалена, се нарича хипопаратиреоидизъм. Тогава те отделят малко количество паратхормон, а оттам и количеството на калций в кръвта се понижава и настъпват описаните вече промени. Хипопаратиреоидизмът може да бъде част от някои много редки синдроми с богата клинична картина като автоимунни полигландуларни синдроми, синдром на Di George, синдром на бъбречна дисплазия с глухота и други.
Хипопаратиреоидизмът се лекува чрез прием на витамин Д и калций. Дозите и начинът на приемане се определят от лекуващия лекар. Не бива да се превишават предписаните дози, тъй като може от хипокалциемия и хиповитаминоза да се стигне до противоположните състояния.
Промяна на функцията на жлезите може да настъпи при тяхното увеличаване. Около 1% от хората във всички възрастови групи и 2% от жените над 50 години развиват тумор на тези жлези. В повечето случаи туморът е доброкачествен и се нарича паратиреоиден аденом. Обикновено се засяга само една жлеза, но понякога може да са засегнати, 2, 3 и дори всичките 4 жлези. Това обаче е много голяма рядкост. Около 10% от аденомите се смята, че са наследствени.
Аденомите предизвикват заболяването, наречено хиперпаратиреоидизъм. При него паращитовидните жлези произвеждат голямо количество паратхормон, който повишава нивата на калция в кръвта. Симптомите на хиперпаратиреоидизма са симптоми на хиперкалциемия. Ето отново най-често срещаните от тях:
· ставни болки
· астено-адинамия (лесна уморяемост)
· мускулна слабост в бедрата и мишниците
· видима хипотрофия на мускулатурата
· отслабени сухожилни рефлекси
· халтавост на ставите
· хондрокалциноза (отлагане на калциеви соли в хрущялите и мускулите)
· «патешка» походка
· депресия
· коремни болки
· гастроезофагеална рефлуксна болест
· язвена болест на стомаха
· панкреатит
· запек
· често уриниране
· объркване
· остеопороза
· бъбречни камъни
Тези симптоми може да са признаци и на други заболявания. Винаги търсете лекарска консултация за правилното им диагностициране. Лекарят ще назначи необходимите изследвания - на кръв и урина, рентгенови снимки и др.
Лечението се състои в хирургично отстраняване на засегнатата жлеза. Преди операцията може да се направи изобразяващо изследване, за да се установи коя жлеза е засегната. Въпреки това, по време на операцията задължително се оглеждат и останалите жлези, за да не се пропусне аденом и в другите жлези. Отстраняването на една или повече паращитовидни жлези обикновено не води до хипокалциемия, тъй като само половината от една от четирите жлези е в състояние да осигури нормални нива на калций в кръвта.
Ако хирургичното лечение е противопоказано или има други причини за хиперпаратиреоидизъм, се провежда консервативно лечение. То включва няколко групи медикаменти: калцимиметици, които намаляват високите нива на калций в кръвта, бифосфонати, които да възстановят увредената структура на кост, кортикостероиди, които да понижат високите нива на вит. Д и калций. При свръхвисоки нива на калций може да се използва венозно вливане на течности и диуретици, за да се предотвратят нарушения на сърдечния ритъм и увреждане на нервната система.
Казаното дотук очертава само в най-общи линии функциите и възможните отклонения в работата на паращитовидните жлези. В действителност регулацията на минералната обмяна в тялото ни е сложен и добре регулиран процес, в който малките паращитовидни жлези са “големите играчи”. Поради това консултацията с ендокринолог или детски ендокринолог е задължителна при съмнение за нарушения на нормалните минерални нива в организма.
Коментари