ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЧЕТВОРКА
ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЧЕТВОРКА
ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЧЕТВОРКА
д-р Мариана  Москова
д-р Мариана Москова
Лекар
ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЧЕТВОРКА

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЧЕТВОРКА

Кратка информация за функциите и заболяванията на паращитовидните жлези.

Напречно отпред на шията, под ларинкса, лежи щитовидната жлеза. Зад нея са разположени 4 жлези, наречени паращитовидни. Въпреки, че имената им си приличат и са разположени в непосредствена близост, щитовидната и паращитовидните жлези нямат връзка помежду си.

Паращитовидните жлези функционират като едно цяло.  Всяка от тях е с размер на грахово зърно – с диаметър 3-5 мм  и тегло 30-60 мг.

Въпреки малките си размери, паращитовидните жлези  са „големите играчи” в ендокринната система. Те отделят паратхормон, който регулира количеството на калция в кръвта. Така калцият се оказва  единственият минерал в нашето тяло, който има своя собствена система за регулация.

Защо калцият е толкова специален? Защото  има значение за три много важни неща: здравината на костите, протичането на електрическите  импулси по нервната система и  съкращаването на мускулите.

В тялото на човека се съдържат около 1000 g калций, като 99 % от него е включен в състава на костите. Дневната нужда от калций при възрастните възлиза на около 1000 – 1200 mg елементарен калций, с изключение на повишените нужди до около 1500 mg при бременни и кърмачки, както и при жени в менопауза. Нуждите за деца на възраст от 1 до 3 години са 500 мг, от 4 до 8 години -  800 мг, З от 9 до 18 години - 1300 мг.

 

Когато нивата на калций в кръвта са ниски, паращитовидните жлези отделят партхормон, който  сигнализира на костите да отделят калций в кръвта, на тънкото черво -  да усвоява по-активно  калция от храната, и  на бъбреците -  да намалят отделянето на калций  с урината.

 

 

 

Какво се случва при ниски нива на калций в кръвта (хипокалциемия)?

 

Най-често това се случва при недостатъчен внос с храната, недостиг на активен витамин Д, недостатъчна секреция на паратхормон, нечувствителност към действието на изброените два фактора или при остро настъпило отлагане на калций в тъканите при различни състояния.

 

Характерни усещания са:   чувство на «мравучкане» по пръстите и около устата, потрепване на отделни мускулни групи. В тежките случаи може да се получат ларингоспазъм и сърдечни ритъмни нарушения – тахикардия, намалена съкратителна способност и развитие на сърдечна недостатъчност. Възможно е развитие на катаракта, психо-неврологични промени - повишена възбудимост, депресия, параноя; неконтролируеми движения, тремор, коремни болки. Развиват се  промени в кожните придатъци: суха и белеща се кожа, чупливост на ноктите, алопеция. При деца са засегнати костният и зъбният растеж.

 

Какво се случва при високи нива на калций в кръвта (хиперкалциемия)?

 

Това е възможно в няколко случая: при повишено усвояване на калция в червата, усилено разграждане на костите и при понижено отделяне чрез бъбреците.

Променя се провеждането на електричните импулси през клетъчните мембрани и в резултат на това може да се появи неспокойствие, уморяемост, липса на сила. Възможно е отлагане на калциеви кристали в тъканите на  бъбреците, кръвоносните съдове, сърцето. Други симптоми са безапетитие, гадене, повръщане, често уриниране, особено през нощта, мускулни болки, запек. Може да се наруши сърдечният ритъм. Възможна е поява на  коремна болка или панкреатит.

 

 

 

Има няколко състояния, при които функцията на паращитовидните жлези е променена.

 

Състояние, при което функцията на паращитовидните жлези  е намалена, се нарича хипопаратиреоидизъм. Тогава те отделят малко количество паратхормон, а оттам и количеството на калций в кръвта се понижава и настъпват описаните вече промени. Хипопаратиреоидизмът може да бъде част от някои много редки синдроми с богата клинична картина като автоимунни полигландуларни синдроми, синдром на Di George, синдром на бъбречна дисплазия с глухота и други.

Хипопаратиреоидизмът се лекува чрез прием на витамин  Д и калций. Дозите и начинът на приемане се определят от лекуващия лекар. Не бива да се превишават предписаните дози, тъй като може от хипокалциемия и хиповитаминоза да се стигне до противоположните състояния.

 

Промяна на функцията на жлезите  може да настъпи при тяхното  увеличаване. Около 1% от хората във всички възрастови групи  и 2% от жените над 50 години развиват тумор на тези жлези.  В повечето случаи туморът е доброкачествен и се нарича паратиреоиден аденом. Обикновено се засяга само една жлеза, но понякога може да са засегнати, 2, 3 и дори всичките 4 жлези. Това обаче е много голяма   рядкост. Около 10% от аденомите се смята, че са наследствени.

Аденомите  предизвикват заболяването, наречено хиперпаратиреоидизъм. При него паращитовидните жлези произвеждат голямо количество паратхормон, който повишава нивата на калция в кръвта. Симптомите на хиперпаратиреоидизма са симптоми на хиперкалциемия. Ето отново най-често срещаните от тях:

·         ставни болки

·         астено-адинамия (лесна уморяемост)

·         мускулна слабост в бедрата и мишниците

·         видима хипотрофия на мускулатурата

·         отслабени сухожилни рефлекси

·         халтавост на ставите

·         хондрокалциноза (отлагане на калциеви соли в хрущялите и мускулите)

·         «патешка» походка

·         депресия

·         коремни болки

·         гастроезофагеална рефлуксна болест

·         язвена болест  на стомаха

·         панкреатит

·         запек

·         често уриниране

·         объркване

·         остеопороза

·         бъбречни камъни

 

Тези симптоми може да са признаци и на други заболявания. Винаги търсете лекарска консултация за правилното им диагностициране. Лекарят ще назначи необходимите изследвания - на кръв и урина, рентгенови снимки и др.

Лечението се състои в хирургично отстраняване на засегнатата жлеза.  Преди операцията може да се направи изобразяващо изследване, за да се установи коя жлеза е  засегната. Въпреки това, по време на операцията задължително се оглеждат и останалите жлези, за да не се пропусне аденом и в другите жлези.  Отстраняването на една или повече паращитовидни жлези обикновено не води до хипокалциемия, тъй като само половината  от една от четирите жлези е в състояние да осигури нормални нива на калций в кръвта.

Ако хирургичното лечение е противопоказано или има други причини за хиперпаратиреоидизъм, се провежда консервативно лечение. То включва няколко групи медикаменти: калцимиметици, които намаляват високите нива на калций в кръвта, бифосфонати, които да възстановят увредената структура на  кост,  кортикостероиди, които  да понижат високите нива на вит. Д и калций. При свръхвисоки нива на калций може да се използва венозно вливане на  течности и диуретици, за да се предотвратят нарушения на сърдечния ритъм и увреждане на нервната система.

 

Казаното дотук очертава само в най-общи линии функциите и възможните отклонения в работата на паращитовидните жлези. В действителност регулацията на минералната обмяна в тялото ни е сложен и добре регулиран процес, в който малките паращитовидни жлези са “големите играчи”. Поради това консултацията с ендокринолог или детски ендокринолог е задължителна при съмнение за нарушения на нормалните минерални нива в организма.

 

 

Реклама

Мнения