По данни на СЗО, броят на болните от витилиго в света е приблизително 0,8-2,8% от числеността на цялото население, средно около 40 млн. души. Повече от 1% от хората на земното кълбо страдат от витилиго, което се проявява с млечнобели петна по кожата.

Какво е витилиго?

    Витилигото представлява придобита депигментация на кожата – поява на бели петна по кожата, които се образуват поради пълното изчезване на меланина в тези участъци в резултат от увреждане на меланоцитите /пигментните клетки на кожата/. Заболяването може да започне на всяка възраст, но приблизително при 70% от случаите болестта започва между 20 и 25 години, а децата под 10 години, в това число новородените и кърмачетата, са 25% от всички болни от витилиго, по-често при жени. Наблюдава се и наследствено предразположение. В последните години се наблюдава тенденция за увеличаване броя на заболелите в различните възрастови групи и възникналото веднъж, заболяването може да продължи много дълго, доживотно, а спонтанното изчезване на белите петна се среща изключително рядко. Когато белите петна обхващат видимите части на тялото, засегнатите хора често страдат от ниско самочувствие, нарушено качество на живот, имат проблеми в общуването, а понякога са подложени на дискриминация. В основата на това негативно отношение стои страхът, че болестта е заразна, което е дълбоко погрешно. Витилигото не е инфекция и не възниква след контакт с болен.

     При витилиго, по кожата постепенно се образуват ясно ограничени бели петна с тенденция за симетрично разположение, като най-често се засягат откритите части на тялото – лицето /клепачи, ъгли на устните/, шията, пръстите на ръцете и китките; местата на травма и натиск /лакти, колене, страничните части на трункуса и седалището/; кожата около ареолите на гърдите и генитално. При някои пациенти се наблюдава дерматомно сегментно засягане, а при други витилигото започва с бели петна около бенки /невус на Sutton/.  В тези засегнати зони на кожата, разположените върху нея косми също загубват пигмента си и побеляват.

      Първите признаци на витилиго възникват обикновено в местата на травми, като драскотини, слънчеви и термични изгаряния, синини, там, където има механично триене, а също и в следоперативните белези. От момента на получаване на травма може да изминат 2-3 месеца, преди да възникнат първите участъци с бели петна. В повечето случаи витилиго започва от съвсем ограничени участъци от кожата, като с времето могат да се появяват нови петна и старите да увеличават размера си. При някои хора витилигото може да се задържи на едно ниво с години и дори десетилетия, а след това изведнъж да се появят нови петна.  Времето за нарастване на депигментираната зона е различно – при някои по-бързо, а при други по-бавно. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес.

Какви са причините за витилиго?

     Причините за възникването на кожното заболяване все още не са изяснени напълно, но някои учени смятат, че появата му може да се дължи на автоимунни нарушения, тъй като се може да се съчетава с други автоимунни заболявания като хипертирeиоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата, захарен диабет, пернициозна анемия. Белите петна се дължат на намаляване на броя на пигментните клетки в най-горния слой на кожата. За поставяне на категорична диагноза обаче е необходима специализирана консултация от дерматолог, тъй като редица други заболявания - повърхностни гъбични инфекции, възрастови изменения, последствия от възпалителни процеси, също могат да причинят появата на бели петна по кожата, които за неспециалистите изглеждат по същия начин.

Съществува теория, според която смущения във функционалността на нервната система може да станат причина за появата на токсични продукти на обмяната. Те предизвикват саморазрушаване на меланоцитите и съответно поява на участъци с депигментирана кожа. Приема се, че витилигото е автоимунно заболяване, при което имунната система става агресивна към собствените тъкани, като често се комбинира и с други автоимунни заболявания – болести на панкреаса, пернициозна анемия при която има нарушена обмяна на витамин В 12 и др. При наличие на витилиго задължително трябва да се провери състоянието на щитовидната жлеза, защото заболяванията много често са свързани.

     Витилигото може да се проявява самостоятелно, без да има други придружаващи заболявания, при някои пациенти има наследственост на заболяването. Отключващи фактори могат да бъдат също психичен стрес, травма, изгаряне, някои лекарства. Много химикали, като напр.феноли, може да се окажат причина за възникване на витилиго, тъй като тези вещества се съдържат в много видове боя за текстил, боя за коса, реагенти, използвани във фотографията. Оксидативният стрес играе сериозна роля за развитието на заболяването и преставлява дисбаланс между производството на свободни радикали и способността на организма да ги неутрализира.

Типове витилиго

      Витилиго се разделя на два основни типа: двустранно (симетрично) и сегментно, като класификацията е базирана на разпространението на белите петна върху кожата.

Как се поставя диагнозата?

    Диагнозата витилиго се поставя по типичната клинична картина, както и наличието на рискови фактори като сериозно слънчево изгаряне, повишена кожна чувствителност, придружаващи кожни заболявания, фамилна обремененост  и  автоимунни болести. Кожната биопсия показва морфологичните изменения в меланоцитите и тяхната функция, наличие на имунокомпетентни клетки, сигнализиращи участието на имунната система.

Какво е лечението?

     Витилигото е трудно за прогноза и терапия заболяване, изискващо комплексни грижи. Лечението бива локално и системно.

Локално се прилагат кортикостероиди под формата на кремове или унгвенти, като тяхната противовъзпалителна и имуномодулираща ефективност, е най-силно проявена в областта на изложените на слънце региони на кожата/лице и шия/, при по-тъмен тип кожа и при фиксирани лезии. Петната по ръцете и краката отговарят по-трудно на този вид лечение. Прилагани за кратък период от време локалните кортикостероиди са доказано ефективен метод за лечение на витилого, както при деца, така и при възрастни. Калциневриновите  инхибитори също са ефективен метод за лечение, особено в случаите, в които продължителното приложение на локални кортикостероиди е противопоказано. Антиоксидантите за лечение на витилиго водят до спиране прогресирането на заболяването и дори репигментация на кожата.

    Системните стероиди се прилагат при лечение на витилиго и се прилагат, когато процесът на разпространение на депигментираните участъци нараства прогресивно и не може да бъде контролирано от прилаганата терапия. Съвременното лечение включва вече и системно приложение на нискодозирани цитокини.

   Средство на избор също е и фототерапията: хелиотерапия, таласотерапия, PUVA или селективна фототерапия. PUVA е един от по-старите методи за лечение на витилиго, базиран на вещества, наречени псоралени. Прилага се локална или системна терапия.      Приложение намира и лазерното лечение с 308 nm Excimer лазер, както и високотехнологично, ефективно комбинирано лечение с фракциониран СО2 лазерен ресърфейсинг, последвано от приложението на медикаменти /аналози на простагландин  F2a /. 

    Хирургичното лечение включва пластики и алотрансплантанти и е една добра алтернатива за пациенти в напреднал стадий на витилиго, преминали през неуспешни конвенционални терапии.

В случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност, може да се направи депигментация на цял тата кожа, като се използват монобензилови етери на хидрохинона.

За консултация с Д-р Герговска:  +359887989082

Повече информация може да намерите на: www.drgergovska.com