Вместо агресия към спешните екипи трябва да се научим как да действаме, когато сме свидетели на внезапно изпаднал в безсъзнание човек. Мозъкът издържа едва няколко минути без кръв. Обективно няма време да се чака линейката.

Поредният случай на внезапна смърт на млад и привидно здрав човек очаквано разтърси обществото. Не се мина и без станалата за съжаление обичайна агресия към екипите на спешната медицинска помощ.

Трагедията със 17-годишното момиче в училищен двор в София поставя и здравоепозването, и гражданите пред поредните предизвикателства. На първо място бих поставил масовото обучение как да се разпознае човек, имащ нужда от кардиопурмонална ресусцитация и как тя да бъде започната и изпълнявана до идването на специализиран медицински екип.

Все още сред хората преобладава паниката, когато някой изпадне в безсъзнание и най-честата реакция е „не го пипайте“.

Правилният подход е още от училище децата да бъдат подготвени практически да установяват дали сърцето е спряло и ако това е така, да правят непряк сърдечен масаж. Това обучение трябва да се осъвременява и припомня при всякакви поводи – шофьорски курсове, в колежи и университети, на работното място от специалистите по охрана на труда.

Всички трябва да са наясно, че линейката няма как да дойде във времето, през което мозъкът може да издържи без перфузия – 3 – 4 – 5 минути. Т.е. в много от случаите на клинична смърт е решаваща реакцията и подготовката на околните, а не на спешната помощ. И това трябва постоянно да се повтаря и заучава.

Внимателният прочит на многобройните нещастни случаи с внезапна смърт на млади хора води до извода, че почти винаги има някаква предистория. За неспециалиста трагичният край изглежда без никакво предизвестие, но дали това е наистина така? Оказва се, че симптоми и оплаквания е имало, но или те не са били адекватно проследени, или са били подценени. Какво означава например „и преди е имало припадъци, но след изваждане на езика, се е оправяла“ или „внезапно получаваше ускорен и неравномерен пулс, но нямаше нищо тревожно“…

Ясно е, че ни се иска и е нормално да приемаме младите хора за априорно здрави и силни. Но отговорността към тях изисква да правим обективна проверка на здравето им чрез профилактични и контролни прегледи, лабораторни и инструментални изследвания, каквито лекарят прецени. И особено при наличието на някакви необичайни за възрастта и общото им състояние признаци.

И не на последно място още от ранна възраст трябва да знаем, че агресия срещу лекари е недопустима, дори и в случаите, когато така искаме да изразим бунт срещу удар на съдбата върху близките ни хора. А ако имаме съмнения за непрофесионална реакция, има легален път те да бъдат проверени.

Вместо да ритаме линейката и да ругаем медиците, нека да заведем близките си хора на преглед.