Презентацията е представена от адвокат Младенов

Мишел Фуко маркира като общоизвестно, че “знаците могат да бъдат дадени от природата или съставени от човека”. Живеем в една безкрайна вселена от знаци. Всеки един от тях буди в нас определени усещания, мисли, чувства, асоциации. Ще кажете – какво общо има това с медицината? Отговорът е, че общото е значително по обем и с важно значение!

В предишно свое изследване по темата, основавайки се на доктриналните разработки на общото понятие за риск и терминологията на Световната здравна организация, изведох определение за медицински риск, обобщавайки го като “ обективно съществуваща вероятност от настъпване вследствие на  диагностичен или лечебен процес на неблагоприятни последици за живота и здравето на лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ, осъществяването на които е несигурно, неизвестно и независимо от волята на потърсилото я лице или лицето, на което се оказва”. Целта ми бе обосновано да предложа юридически институт, който да оправдава медицинския риск чрез инструментариума на наказателно правната наука. Предложих текст в Наказателния кодекс, който заличава обществената опасност на определени интервенции с ятрогенни последици, а от там и възможността да бъде търсена наказателна отговорност за тях. Тази концепция обаче попада единствено в полето на юридическите тези. Необходима е много по-широка палитра от аргументи, които да послужат, за да се изясни истинският характер на риска в медицината и най-вече неговият източник.

В днешно време аргументите за оправдаване на медицинския риск повече от всякога трябва да попадат в полето на публичното пространство, отколкото в съдебните зали, тъй като там вече би било късно. Обществените нагласи се оформят извън съдебната институция, извън законотворческия процес в пленарна зала, изграждат се в модулите на възпитание, на образование, за да достигнат в крайна сметка до облик на култура. Тя културата впоследствие ще обуславя поведението на отделната личност, на конкретния съдия, съдебен състав, народен представител и т.н. Независимо къде хората биват възпитавани или обучавани, то този процес неминуемо се осъществява посредством послания. В тази връзка и в контекста на мислите на Емил Бенвенист, според който езикът е единственото средство за достигане до друг човек, за да му предаде или получи послание, който същевременно незабавно ни предоставя и общество, струва ми се уместно да насочим съвместните си усилия към тезите за оправдания медицински риск. Дори би било по-коректно да разширим темата в контекста на това защо е оправдано да приемем, че е налице обективна възможност да не бъде постигнат целеният положителен резултат за здравето или да настъпи нежелан такъв вследствие на диагностично-лечебния процес. Същественото е да се покаже на обществото, че тази неблагоприятна обективна възможност невсякога попада в субективните предели на манипулация и отговорност на лекаря.

В контрапункт на горното, съвременните публични анонси представят медицината като всемогъща сила, чийто гарантиран полезен резултат може да бъде осуетен от действията на медицинския специалист. Логично погледнато това е нонсенс, но пропагандата на медиите позволява той да битува в общественото пространство. В целите си за по-висок рейтинг, сензации или политически манипулации те представят на масите негативните аспекти на медицинската дейност, а цензурират положителните, макар същите да са многобройни. По този начин манипулативно означават медицинските специалисти и дейността им с белезите на невъзможността да се постигнат добри резултати, с користните цели, с липсата на съпричастност, с безпорядъка в системата на здравеопазването и т.н. Тоест изграждат една символика, която е неприсъща за образа на лекаря. Символът обаче не е просто безразличен знак, а е знак, който в своята външност същевременно обхваща в самия себе си съдържанието на представата, която той кара да се яви пред нас. По този начин, изведнъж образът на лекаря, на лечебното заведение, на системата на здравеопазване не ни вдъхва доверие, спокойствие и увереност в резултатите, а страх, ненавист и усещане за уязвимост.

Именно поради тези причини са необходими аргументите за оправдаване на медицинския риск, но като предисловие в обществото, а не епилог в съдебния процес.