Ако хората са наясно с това какво представлява заболяването и какво се прави във всеки един от стадиите му, ще изчезне и страхът, че ракът е нелечим.

На ежегодната среща на младите онколози, провела се тази година между 17-20 май в Слънчев бряг, екип на CredoWeb разговаря с председателя на Клуб Млад Онколог - д-р Росица Кръстева,  за предизвикателството да бъдеш онколог:

Защо избрахте да специализирате онкология?

Когато учих медицина в Медицинска академия, странното за мен беше, че всички онкологични заболявания от рода на левкемията се лекуваха, а за солидните тумори се казваше, че няма терапия. Когато се поставеше диагноза рак на белия дроб или рак на гърдата, всички мои учители казваха, че няма лечение и не можем да предложим нищо на пациентите. Това беше много странно за мен. Ровейки се в западната специализирана литература, установих нещо много интересно за мен - докато в България се говори, че за посочените заболявания няма терапия, някъде по света вече 20 години лекуват тези онкоболни пациенти. Това породи моя професионален интерес и аз съвсем ясно дефинирах желанието си да работя медицинска онкология.

Какви са предизвикателствата в медицинската онкология?

Най-голямото предизвикателство за мен е разбирането на тези заболявания и никога не се уморявам да повтарям, че ракът всъщност не е най-тежката болест. Когато говорим за нелечимо системно заболяване, трябва да бъде ясно, че ние можем да удължим живота на пациентите, когато те са в четвърти напреднал стадий. Трябва да се знае обаче, че

ракът може да бъде хванат в ранен стадий,

когато може да бъде проведено адекватно профилактично лечение. Пациентите, при които онколозаболяването е установено съвсем в началото, живеят толкова, колкото им е отредено по принцип от съдбата.Т.е. има една много благоприятна, дори отлична прогноза.

Постиженията в медицинската онкология са много, но хората в България не познават този вид заболявания, защото се говори малко за тях. Да не забравяме, че  45 години имаше забрана да се дава гласност на злокачествените тумори. Ако хората са наясно с това какво представлява онкозаболяването и какво се прави във всеки един от стадиите му, ще изчезне и страхът, че ракът е нелечим. В днешно време, благодарение на химиотерапията, хора с чернодробни метастази например могат да живеят и повече от 5 години.  

Какво е важно да знаят пациентите за рака?

Аз продължавам за казвам, че ракът не е ужасен. Не знам как хората реагират, ако им кажат че имат диабет или хипертония, но това са познати заболявания, заболявания, за които се говори непрестанно. Ако на пациент се каже, че има онкологично заболяване, първото нещо, което трябва да стане ясно, е - какъв вид е то. Дори ракът на белия дроб или ракът на гърдата имат много различни видове, различна генетика, различна молекулярна диагностика. След като поставим точната диагноза, трябва да се установи в кой стадий е болестта, за да може да бъде държана под контрол и да бъде излекувана. Хората с рак могат да работят, да живеят дълго, да правят всичко каквото искат, докато при ред други заболявания, като хипертонията и диабета, има ограничения. Затова трябва да се работи повече в тази насока - да се дава информация от специалисти какво представлява ракът.

Имате ли случай във Вашата практика, в който пациентът има по-висока преживяемост от прогнозираната?

Имах случай с една пациентка с рак на панкреаса и чернодробни метастази. Провеждахме лечение с доста добър резултат, частична ремисия, намаляване на метастазите. Когато дойде за третия курс обаче, тя плачеше и говореше, че ще умре и аз реших, че нещо се е случило. Затова разгледах документите ѝ много по-внимателно. В един момент видях, че ние сме правили скенер две  седмици преди тя да дойде. Казах ѝ, че нещата вървят много добре, а туморът намалява. Тя обаче отговори, че доктор еди кой си й е казал, че ще умре. Аз започнах да разпитвам внимателно и се оказва, че тази жена е диагностицирана преди две години, когато са открити тези чернодробни метастази. Колегата, който я е диагностицирал, тогава й е казал, че тя ще умре в рамките на 3 до 6 месеца. Аз обясних на пациентката, че всъщност прогнозата на колегата е дадена преди две години и тя все още е жива - факт.

Приемането на диагнозата минава през различни фази, има хора, които страдат повече, но в крайна сметка те трябва да приемат това, което е в момента и да го изживеят пълноценно, а не да се връщат в миналото.

Какво бихте казали на младите онколози и на тези, които се колебаят дали да изберат тази специалност?

Медицинската онкология е една от най-бързо развиващите се специалности. Тя е изключително комплексна. Трябва да знаеш много неща, за да можеш да реагираш бързо и да насочиш пациента. Ние трябва да познаваме добре хирургията, за да знаем в кой момент тя може да се намеси, за да помогне на пациента не само в началото, когато трябва да бъде премахнат тумора, но и когато има метастази, които може да бъдат обработени. Трябва да познаваме и лъчетерапията - кога и в кой момент това лечение е подходящо за пациента. Интердисциплинарността в нашата специалност е нещо много интересно, но са необходими много познания, не само конкретно в химиотерапията. Всъщност колаборацията с колегите е  много добра.

В медицинската онкология не стоиш на едно място,

действието се развива бързо, новите неща се внедряват бързо. В крайна сметка основно разчитаме на нашите мозъци, колкото сме по-обучени и образовани, толкова сме по-добри за пациентите и за себе си.

Предизвикателства и противоречия в медицинската онкология

Какви са впечатленията Ви от срещата „Млад онколог“, която се проведе в Слънчев бряг от 17 до 20 май 2018г.?

Тази година темата на срещата беше "Предизвикателства и противоречия на медицинската онкология", като за пореден път в нея се включиха млади колеги и то не само химиотерапевти, но и лъчетерапевти, гастроентеролози. Най-добрата новина е че те участваха вече и в научната част, не само с презентации, но и с постери. Затова мога да кажа, че интересът към тази специалност е голям.

По време на форума говорихме за предизвикателствата в медицинската онкология, защото имаме нови терапии, като имунотерапията, таргетната терапия, стандартната терапия. Много нови неща са внедрени и ние ги прилагаме вече и в активната практика. Съществуват обаче още въпроси, които трябва да дискутираме. Става въпрос за прецизна медицина, индивидуалните потребности на пациента плюс молекулярната диагностика и характеристиката на неговия тумор, а не просто карцином на белия дроб. Тези неща са важни и „Млад онколог“ е мястото, където всеки има свободата да задава въпроси, да дискутира, да коментира. Ние каним не само водещи специалисти от чужбина, но и от България.