Това, което се иска от тях, е от 9 февруари 2019 г. да имат регистрация в системата, скенер и интернет, твърди председателят на Българския фармацевтичен съюз

Проф. Гетов, верификация на лекарствата бе централна тема на Българските фармацевтични дни. Готови ли са аптеките за това предизвикателство?

- Не мога да кажа, че повечето български аптеки са готови за верификацията, но все пак имаме повече от половин година. Тече усилена информационна кампания, ще има и кампания за населението към края на годината. Много са проблемите и предизвикателствата. Работата в аптеките ще се допълни с още една стъпка - верифицирането на лекарствата и доказването, че лекарството е от сигурен източник и не е фалшифицирано.

Доколко е сериозен проблемът с фалшифицираните лекарства в България? Много от фармацевтите смятат, че този проблем силно се преекспонира и че у нас всъщност броят на фалшифицираните лекарства не е притеснителен.

- В България лекарствата не са обект на фалшифициране в такъв голям размер, както в Западна Европа, поради редица специфични особености – по-малък пазар, твърде стриктна регулация. Но ние като член на ЕС няма как да бъдем извън системата на верификация. В България големият проблем с фалшифицираните лекарства идва от онлайн търговията. И аз искам да призова всички пациенти да не поръчват, купуват и използват лекарства, доставени по интернет. В България има съществен проблем с хранителните добавки, козметичните продукти, маслата за татуиране, които съдържат необявени съставки или пък не съдържат никакви съставки.

Стартира пилотната фаза за подготовка на част от аптеките и интегрирането им към Европейската система за верификация на лекарствата. Колко са тези аптеки и какво вече са направили те като част от този процес?

- Процесът у нас стартира на 18 април, когато българската система за верификация беше свързана с европейския хъб. Оттук нататък има няколко етапа – на първо място това са произвоителите, които трябва да произведат опаковките със специфичните елементи, след което да се свържат аптеките, болничните аптеки и да започне процесът на верифициране и освобождаване от системата на съответните опаковки. Дотук имаме 3 притежатели на разрешение за употреба, които вече са въвели тези елементи на верификацията по техните опаковки. Имаме 4 болнични аптеки, които вече са свързани и работят в реален режим и 10 аптеки за обслужване на населението, които постепенно се присъединяват, или са в т.нар. пилотна фаза на системата на верификация. Това, което е важно за колегите е, че от септември месец ще има 4 вълни на присъединяване към системата, като те са получили една специална форма за включване, в която могат съобразно собствените си планове и възможности да отбележат кога биха желали да се включат в системата за верификация, защото за всички е ясно, че ако 3800 аптеки решат да се присъединят на 9 февруари 2019 г., това няма как да се случи нито физически, нито технически.

Какво трябва да направи един фармацевт от 9 февруари?

- От 9 февруари 2019 г. всяка аптека трябва да има регистрация в българската система за верификация на лекарствата. Софтуерът, който се ползва, трябва да е свързан със системата, което зависи от софтуерния доставчик. Задължително е също да има скенер за проверка на този 2D matrix code, който ще бъде поставен на вторичната опаковка на лекарствата. Това са компонентите, които се искат на ниво аптека. Нищо не се плаща за присъединяване към системата за верификация, нищо не се изисква като усилие от страна на аптеката по отношение на използвания софтуер. Иска се интернет, регистрация и скенер.

Фармацевтите се притесняват, че все пак ще има плащане.

- Системата за верификацията се финансира изцяло от производителите или от притежателите на разрешение на употреба. Търговците на едро са задължени да верифицират, само когато не получават лекарствата директно от производителя, а аптеките по европейското законодателство, по делегирания регламент са задължени да освобождават лекарствата от европейския хъб чрез системата за верификация. Аз не знам за какви плащания става въпрос, но никой никога не е говорил аптеките да плащат такса. Да, ще има известно натоварване на работния процес в аптеката. Нашата препоръка е да се верифицира и да се освобождава като отделни стъпки с цел избягнате на всички рискове за попадане на фалшиви лекарства, на лекарства с изтекъл срок на годност или повредена опаковка в аптеката. Защото ако се прави само отписване от системата, т.е. еднократно се проверява лекарството и се отписва, тогава има риск, попадналите лекарства да останат за сметка на аптеката, ако например доставката е днес, а вие го отпускате след 6 или 8 месеца. Ще има известно натоварване, защото ще трябва 2 пъти да се чекират опаковките. Системата е разчетена така, че 1 чекиране да отговаря на 9 милисекунди. Това, което мога да допълня, е че повечето от скенерите, които се предлагат, включват всички операции в аптеката с 1 чекиране – освобождане от системата, проверка, вкарване на информацията в базата данни на НЗОК, т.е. те са така направени, че няма да има допълнително сканиране заради верификацията, а с едно движение фармацевтът ще получана екрана цялата необходима информация.

Как ще се процедира с аптеките, които нямат интернет или имат, но е много бавен?

- С интернет проблемът не е толкова страшен – може да няма интернет, но ако има ток и компютърът работи, информацията ще се съхрани и след това ще се качи в европейската система. Проблемът е по-съществен, ако няма ток. Тогава фармацевтът ще трябва да запише ръчно уникалния номер на опаковката, която отпуска, да го снима или съхрани по друг начин с цел след това да може да освободи опаковката от системата. Софтуерният доставчик, който изгражда българската система за верификация, предлага един пакет Very Light, в който аптеки, които не работят ежедневно с лекарства по лекарско предписание или

аптеки, които нямат добър интернет, могат на телефон или друго мобилно устройство да работят и да верифицират.

Как европейският регламент за защита на личните данни (GDPR) ще се отрази на фармацевтичната практика?

- Първото нещо, което трябва да е ясно, е, че не трябва да се иска никакво съгласие от пациентите, когато се обслужват по лекарско предписание, независимо дали е по каса, или на свободна продажба. Ако пациентът откаже да му бъде обработена рецептата, няма да му бъде отпуснато лекарството. Другата страна на въпроса е, че БФС направи една много съществена стъпка – разработи и предложи на Комисията за защита на личните данни Кодекс за поведение в областтта на защитата на лични данни в сферата на търговията с лекарства на дребно – това е т.нар. браншови или секторен кодекс, който позволява на аптеките, ако се присъединят към него, да имат целия пакет необходими документи, да могат да оценят риска, който съществува при тях, да въведат изискванията на GDPR в своята работа и да бъдат защитени от наблюдаващия орган – БФС. Т.е. с този кодекс фармацевтите се поставят под един знаменател, така че да работят при едни и същи условия и да бъдат защитени. Очакваме той да бъде одобрен от Комисията за защита на личните данни до средата на юли, след което ще започнем присъединяването на аптеките и търговците на дребно към този кодекс, като предстои УС на БФС да вземе решение за таксата за присъединяване и месечната такса. Интересът е доста голям. Ние сме първата организация, която е подала молба за подобен кодекс. И в Европа сме първи. В нито една държава членка съсловната организация не е подходила така – повечето са избрали други варианти, които са доста по-скъпи и по-рискови за гилдията.

Другите предизвикатества пред БФС и пред гилдията са свързани с осигуряването на равномерен достъп до фармацевтична грижа, до качествена услуга и до лекарства на българските пациенти. Ние продължаваме да твърдим, че съществуват места, където има сериозен недостиг и други, където има прекалено струпване на аптеки по икономически и други причини. Надяваме се Националната здравна карта да бъде мултиплицирана и в Национална аптечна карта. Вече се знае на какви критерии трябва да отговаря. Много държим на ясен ангажимент на касата за стимулиране на аптеките и фармацевтите, които работят по правилата и на тези, които работят с напълно безплатни лекарства, защото таксата от 2 лв. е смешна на фона икономическия ръст, покупателната способност и цените в България. Тя не е променяна вече 10 г. и това е една от причините все по-малко аптеки да отпускат напълно безплатни лекарства.

Интервюто взе: ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА