Възможно ли е да бъде предотвратен сблъсъкът между идеалното и материалното

Цялата човешка история от древността до днес е низ от тоталитаризъм, лицемерие и борба за свобода, в която свободата винаги е губеща. В някои съвременни общества, като че ли тази черна картина просветлява – мисля си за Швеция, околните й държави, отчасти и Западна Европа и Америка. Казах отчасти, защото примката на прекалената прагматичност, продиктувана само от финансови интереси и изгода, се затяга и рано или късно ще даде своите черни плодове – извоювани свободи ще се отнемат, права ще се потъпчат, идеали ще се сринат. И свободата отново ще изгуби. Защото не може да живеят едни до други малцина безумно богати общества и множество безкрайно бедни общности, без да се порододи напрежение, да прескачат искри, които рано или късно ще запалят огън, който ще изпепели едната или другата страна, но няма да възкръснат свободата, очернена от пожарищата на войната.

С риск да съм неточен ще кажа, че

от философска гледна точка свободата е идеално понятие, а прагматичността - материално

 И от сблъсъка между идеалното и материалното се ражда уродливото и грозното – погазването на идеалното за сметка на материалното; на свободата, за сметка на парите...

Повод за тези мисли са безбройните жертви на племенните междуособици в Африка, за които светът си е затворил очите и ушите и нито иска да ги види, нито да ги чуе, защото смущават безметежното му спокойствие, породено от материалното благополучие, обезправяването на жените в Саудитска Арабия и околните държави, което феминистките дружества в света небрежно неглижират, ангажирани с редовните си ежемесечни сбирки, на които дискутират правата на пандите в Индия и на дребните животинки в Южна Америка, жертвите в Сирия, двойствената политика спрямо Ислямска държава, която не би могла да съществува, ако нефтът й не се изкупува от тези, които привидно са против нея, но търгуват с нефта на високи обороти, случващото се в Украйна, където рожденни братя се избиват, мекошавостта на Европа и неспособността й да заявяви ясни и категорични позиции относно сигурността и интересите на народите, които са избрали европейската ориентация и европейските си ръководители, да се противопостави на чужди външни военни, политически и финансови интереси, да прекланя глава пред настъпателната твърдата американска политика, включваща широка гама активности – от натиска да се продават на европейските пазари щатски ГМО продукти до разполагането на натовски, но не и само на европейски военни бази по стратегически места в Европа и много други инициативи. И във всички тези случаи става дума за влияние, територии, пари с цената на хиляди живота.

За каква свобода тогава става дума, когато в основата не е човекът, а парите?...

И продължавам в този ред на горчиви мисли - винаги се е спекулирало със свободата, много престъпления са извършени в името на свободата, всеки претендира, че се бори и убива хора, за да извоюва свободата, но както той я разбира, а не я гледа и от другата (победената) страна. Потръпвам като виждам с каква лекота  в последните години в България се потъпкват и рушат устои на свободата, които я държат жива и градивна – правото на 100% безплатна медицинска помощ, на приличен и достоен, материално осигурен живот (не говоря за материални излишества, а за ежедневни житейски материални нужди, като отопление, дом, храна), на сигурност в собствената си държава и в света, на образование, култура и свободно време, защото свободата не е само свободата на словото и на печата и на свободните парламентарни и президентски избори, въпреки че и тяхната свободност е под въпрос в съвременния комерсиализиран свят.

Ще пророкувам, че прагматичността, оценена само в пари, която се развихря в последните години не само в България, но и в света, ще доведе до благополучие пак на тези, които имат милиарди в изобилие и още по-нисък житейски статус на милиардите, които всеки ден се трудят и борят с живота, за да оцелеят и, в крайна сметка, като награда са лишени от свобода в най-широкия й обчовешки смисъл.

Бих могъл да озаглавя този материал и „Свобода, пари и тоталитаризъм“ и би звучал по същия начин, но ще се спрая на заглавието „За прагматичността и свободата“, не защото звучи по-меко, а защото в последните години много се спекулира с прагматичността и зад нея се скриват грозни обществени явления – закриват се болници, училища, театри в рядко населени райони, фабрики, заводи, които даваха работа и хляб на милиони и всичко това, в крайна сметка, погазва свободата.

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg и на официалната му фейсбук страница